Николай Коперник: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 9348876 на 130.204.224.71 (б.)
Етикет: Връщане
малки граматични корекции
Ред 51:
Майката на Николай, Барбара Ватценроде, е дъщеря на богат патриций и градски съветник Лукаш Ватценроде Старши (починал 1462 г.) и Катажина (вдовица на Ян Пецкау), споменати в други източници като Катаржина Рюдигер Генте Модлибог (починала 1476 г.). Фамилията Ватценроде, подобно на семейство Коперник, идва от Силезия близо до [[Швидница]] (''Schweidnitz''), а след 1360 г. се е установява в Торун. Скоро те стават едно от най-богатите и влиятелни патрициански семейства. Чрез обширните семейни взаимоотношения и чрез брака, Коперник е свързан с богати семейства на Торун (Торн), Гданск (Данциг) и Елблаг (Елбинг), както и на известни полски благороднически семейства от Прусия. Лукаш и Катрин имат три деца: Лукаш Ватценроде Младши (1447-1515), който ставае епископ на Вармия и покровител на Коперник; Барбара, майката на астронома (починала след 1495 г.); и Кристина (починала преди 1502 г.), която през 1459 г. се е омъжва за търговеца и кмета на Торун, Тиедман фон Алън.
 
Старият Лукаш Ватценроде, богат търговец и през 1439–1462 г. председател на съдебната скамейка, е решен противник на тевтонските рицари. През 1453 г. той е делегат от Торун на конференцията в [[Груджьондз]], която планира въстанието срещу тях. По време на последвалата Тринадесетгодишна война, той активно подкрепя военните усилия на пруските градове със значителни парични субсидии, с политическа дейност в Торун и Данциг, както и чрез лична борба в битки. Той умираУмира през 1462 г.
 
Лукаш Ватценроде младши, вуйчо и покровител на астронома, се бучаваобучава в Краковския университет (сега [[Ягелонски университет]]) и в университетите в [[Кьолн]] и [[Болоня]]. Той е ожесточен противник на Тевтонския орден. През 1489 г. ВатцендродВатценроде е избран за епископ на Вармия срещупротив предпочитаниетожеланието на крал Кажимеж IV, който се надява да постави собствения си син на това място. В резултат на това отношенията им се обтягат до смъртта на краля три години по-късно. Лукаш Ватценроде успява да сформираформира близки отношения с три последователни полски монарха: [[Ян I Олбрахт]], [[Александър Ягелончик]] и [[Зигмунт I Стари]]. Той е приятел и ключов съветник на всекитези владетелвладетели, а влиянието му значително заздравява връзките между Вармия и Полша. Малкият Николай е едва десетгодишен, когато баща му умира – жертва на [[чума|чумна]] [[епидемия]]. Вуйчо му, като главен [[епископ]] на [[Вармия]] се счита за най-могъщият човек в района и неговото богатство, връзки и влияние му позволява да осигури образованието, а после и кариерата на Коперник като каноник в Катедралата Фромбург. Той помагаподпомага и осигурява образованиетообучението и на четирите сирачета от фамилията.
 
==== Езици ====
Коперник говори [[латински]], [[немски]] и [[полски език]] с еднаква лекота. Tой говори също така говори старо[[гръцки]] и [[италиански]] и има известни познания по [[иврит]]<ref>Angus Armitage, The World of Copernicus, pp. 75–77.</ref>. По-голямата част от съществуващите писания на Коперник са на латински, езикът на европейската академиянаучна общност по времевремето на живота му.
 
Аргументите, че немският език е родният език на Коперник есе базира на факта, че той е роден в преобладаващо немскоговорящ град и че, докато изучава каноничното право в Болоня през 1496 г., се присъединява към германската ''Natio Germanorum'' – студентска организация, която според подзаконови нормативни актове от 1497 г. е отворена за студенти от всички царства и държави, чийто майчин език е немският. Въпреки това, според френския философ Александър Койре, регистрацията на Коперник с ''Natio Germanorum'' сама по себе си не означава, че Коперник се е смятал за немец, тъй като ученици и студенти от [[Прусия]] и [[Силезия]] са рутинно категоризирани така, което носи определени привилегии, които правят немския естествен избор, независимо от тяхната етническа принадлежност или самоидентификация<ref> {{cite journal|last=Rosen |first=Edward|title=Calvin's Attitude toward Copernicus|journal=Journal of the History of Ideas|volume=21|date=1960|pages=431–41|issue=3|doi=10.2307/2708147|ref=rosen-1960|jstor=2708147|bibcode=1961JHI....22..215C}}
{{Cite book <!-- Deny Citation Bot-->
| title = Copernicus and his Successors
Ред 80:
 
[[Файл:Collegium Maius in Krakow 01.jpg|мини|Университетът в Краков]]
През зимния семестър на 1491-92 г. Коперник, като „Николаус Николай де Турония“, се регистрира заедно с брат си Андрей в Краковския университет (сега [[Ягелонски университет]]). Коперник започва обучението си в катедрата по изкуства (от есента на 1491 г., вероятно до лятото или есента на 1495 г.) в разцвета на астрономическо-математическата школа в Краков, придобивайки основите на следващите си математически постижения. Коперник е ученик на Алберт Бруджевски, който тогава (от 1491 г.) е професор по аристотелска философия, но преподава [[астрономия]] частно извън университета. По време на следването на Коперник в Краков той получава базисни знания по математическа астрономия, която е преподавана в университета ([[аритметика]], [[геометрия]], [[геометрична оптика]], космография, теоретична и изчислителна астрономия) и добро познаване на философските и природни науки на [[Аристотел]] и [[Авероес]] (които в бъдеще ще играят важна роля в оформянето на теорията на Коперник), стимулирайки интереса му към учене и запознаване с хуманистичната култура. Коперник разширява знанията, които е взел от университетските лекционни зали с независимо четене на книги, които придобива по време на годините, прекарани в Краков ([[Евклид]], Хали Абенрагел, [[Йохан Региомонтан]]; от този период, вероятно, също датират най-ранните му научни бележки, запазени отчасти в [[Университет в Упсала|университета на Упсала]]. В Краков Коперник започва да събира голяма библиотека по астрономия. По-късно тя ще бъде отнесена като военна плячка от шведите по време на [[Шведски потоп|Потопа]] през 1650-те години и сега се намира в Университетската библиотека на Упсала<ref>Sobel (2011), pp. 7, 232.</ref>.
 
Учението на Коперник в Краков му дава основа в математическата астрономия, преподавана в университета ([[аритметика]], [[геометрия]], [[геометрична оптика]], космография, теоретична и изчислителна астрономия) и добро познаване на философските и природни науки на [[Аристотел]] и [[Авероес]] (които в бъдеще ще играят важна роля в оформянето на теорията на Коперник), стимулирайки интереса му към учене и запознаване с хуманистичната култура. Коперник разширява знанията, които е взел от университетските лекционни зали с независимо четене на книги, които придобива по време на годините, прекарани в Краков ([[Евклид]], Хали Абенрагел, [[Йохан Региомонтан]]; от този период, вероятно, също датират най-ранните му научни бележки, запазени отчасти в [[Университет в Упсала|университета на Упсала]]. В Краков Коперник започва да събира голяма библиотека по астрономия. По-късно тя ще бъде отнесена като военна плячка от шведите по време на [[Шведски потоп|Потопа]] през 1650-те години и сега се намира в Университетската библиотека на Упсала<ref>Sobel (2011), pp. 7, 232.</ref>.
 
Четирите години на Коперник в Краков изиграват важна роля в развитието на неговите способности и той започва своя анализ на логическите противоречия в двете „официални“ системи на астрономията – теорията на Аристотел за хомоцентричните сфери и механизма на [[Птолемей]] за [[ексцентрицитет]]и и [[Епицикъл|епицикли]] – преодоляването и отхвърлянето на които би било първата стъпка към създаването на собствената доктрина на Коперник за структурата на [[Вселена]]та.
Line 130 ⟶ 128:
[[Файл:1660 engraving Scenographia Systematis Copernicani.jpg|мини|250п|Хелиоцентричната система на Коперник]]
След дългогодишни астрономически наблюдения и научни изследвания,
в средата на 1514 г. Коперник изпраща на свои познати кратък трактат, в който излага хелиоцентричната система. Текстът, наричан ''Малкият КоменатрКоментар'' (Commentariolus)<ref>''De Hypothesibus Motuum Coelestium a se Constitutis Commentariolus''</ref>, е публикуван едва в 19 век, но е добил известност и са били положени услия за убеждаването на Коперник да направи по подробно изложение. Книгата ''За Обръщението на Небесните Сфери'' излиза тридесет години по-късно.
 
Идеята за хелиоцентризма е изказана още в древността от [[Аристарх Самоски]], но Коперник успява да я обоснове и да обори [[геоцентрична система|геоцентричното учение]] на [[Клавдий Птолемей]], господстващо тогава и официално поддържано от църквата. С помощта на двете основни движения на Земята – въртенето около оста ѝ и около Слънцето, Коперник обяснява сложните движения на планетите, смяната на [[годишните времена]], явлението [[прецесия]] и определя относителните разстояния на планетите до Слънцето.