Регионален исторически музей (Пловдив): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени
Редакция без резюме
Ред 7:
| тематика = [[история]]<br> [[етнография]]<br> [[книгоиздаване]]
| основан = 1951
| номер = [[Файл:Opoznai-bg.gif|20px]] '''41'''
| печат = има
| лятно = (от месец април до месец октомври вкл.): 9:30 – 18:00 ч. през делниците, по график на заявените събития през събота и неделя
| зимно = 9:00 – 17:00 ч. през делниците, по график на заявените събития през събота и неделя
| директор = Н. с. Стефан Шивачев
| адрес = пл. „Съединение”„Съединение“ №1, 4000 Пловдив
| телефон = 032/269955
| страница = [http://historymuseumplovdiv.org/front/index.php?lng=bg Официален сайт]
| карта = България Пловдив
| карта-описание = Местоположение във Пловдив
| общомедия = Plovdiv History Museum
}}
Ред 38:
Сградата оригинално е построена да помещава Областното събрание на [[Източна Румелия]]. Проектант на сградата е италианският архитект [[Пиетро Монтани]], а строителството ѝ продължава от 1883 до 1885 година под ръководството на архитект Оскар Льофе. В центъра на зданието е предвидена просторна парламентарна зала за заседания, а страничните крила са предназначени за администрацията. Сградата обаче остава без първоначалното си предназначение, когато на [[6 септември]] [[1885]] година е провъзгласено [[Съединение на България|Съединението на Източна Румелия и Княжество България]] и столица на обединената българска държава става София.
 
През март 1886 г. със заповед на министър-председателя [[Петко Каравелов]] в сградата се настанява Пловдивската народна библиотека (днес [[Народна библиотека Иван Вазов|Народна библиотека „Иван Вазов“]]) и музей. През 1895 годинаг. в нея е учредена [[Пловдивска търговско-индустриална камара|Пловдивската търговско-индустриална камара]], през 1912 годинаг. е основано [[Дружество на южнобългарските художници|Дружеството на южнобългарските художници]]. Сградата е архитектурен и исторически паметник от национално значение.
 
Музейната експозиция „Съединение на България 1885 г.“ е открита през 1985 годинаг. по повод честването на стогодишнината от Съединението. Експозицията обхваща периода от подписването на [[Берлински договор|Берлинския договор]] през 1878 година до [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] през 1885 годинаг. Основните акценти са върху изграждането и развитието на Източна Румелия като втора българска държава, както и подготовката и осъществяването на Съединението ѝ с [[Княжество България]].
 
В пет експозиционни зали са разположени оригинални експонати (лични вещи, печати, наградни знаци, хладно и огнестрелно оръжие), снимки и документи на участници в Съединението и Сръбско-българската война.
 
=== Експозиция „Българско възраждане“ ===
[[Файл:HistoryMuseumPlovdiv-Revival.jpg|ляво|мини|250px|Къща на Георгиади]]
Експозиция „Българско възраждане“ се намира в къщата на [[Димитър Георгиади]] в архитектурно-историческия резерват „[[Старинен Пловдив]]“. Построена през 1848 година по популярния за 19 век архитектурен тип на [[пловдивска симетрична къща|пловдивската симетрична къща]], сградата е [[паметник на културата]] от национално значение. Около просторни салони в средата на всеки от трите ѝ етажа са разположени симетрично по четири стаи. Стените на фасадите и във вътрешността на къщата са изписани с геометрични и флорални орнаменти, а таваните са изкусно [[дърворезба|резбовани]].
 
Ред 53:
 
=== Експозиция „Книгоиздаване в България през втората половина на 19 и началото на 20 век“ ===
[[Файл:HistoryMuseumPlovdiv-HristoGDanovHouse.jpg|ляво|мини|250px|Къщата на Христо Г. Данов]]
Експозиция „Книгоиздаване в България през втората половина на XIX и началото на XX век“ е подредена в дома на основателя на модерното българско книгоиздаване [[Христо Г. Данов|Христо Груев Данов]]. Къщата е представител на българската възрожденска архитектура, стените са изписани, на места е използвана декоративна портретна живопис, а таванът е украсен с резбована композиция. Експозицията показва ролята на Пловдив като център на българската просвета и култура през втората половина на XIX и началото на XX век. Проследени са етапите в развитието на учебното дело и дейността на изтъкнати книжовници и просветни дейци. Сред експонатите има уникални образци на печатната възрожденска книга, издания, учебни помагала, както и предмети от бита, лични вещи и кореспонденция на Христо Данов и неговото издателство.
 
Ред 81:
* {{commonscat-inline|Plovdiv History Museum}}
* [http://historymuseumplovdiv.org/front/index.php?lng=bg Регионален исторически музей – Пловдив] – Официален сайт
* [http://www.museology.bg/bg/museums/i1/%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BDрегионален-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8исторически-%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9музей-%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2пловдив.html#.Wmm0gHGqqko Регионален исторически музей – Пловдив] – Museology
* [https://www.facebook.com/rimplovdiv/ Регионален исторически музей – Пловдив] – Facebook
* [https://www.btsbg.org/100nto/istoricheski-muzey-7 Регионален исторически музей – Пловдив] – 100-те Национални туристически обекта