Английска революция: Разлика между версии

 

 

 

Макар че се нарича „Английска“, в гражданската война присъства и елемент на национална борба поради военните действия между [[англичани]], [[шотландци]] и [[ирландци]]), макар и той да играе второстепенна роля.

 

 

== Предистория ==

По време на управлението на [[Елизабет I]] (1558 – 1603) непрекъснатата опасност от страна на [[Испания]] прави [[абсолютизъм|абсолютизма]] необходим и англичаните го приемат. Но когато започва да управлява [[Джеймс I (Англия)|Джеймс I]], тази опасност е преминала, [[Англия]] е в добри отношения с [[Франция]] и от чужбина няма сериозна заплаха. С възкачването си на престола Джеймс I обединява двете кралства Англия и Шотландия в [[лична уния]] и мечтае да присъедини към тях и Ирландия. Неговият син и следващ крал [[Чарлз I]] иска същото и споделя позицията на баща си за [[абсолютна монархия|абсолютната монархия]] – кралят е наместник на бога, който е избран да управлява на земята „по божия милост“. В същото време още от времената на Елизабет английският парламент започва да губи влияние (по времето на Джеймс I кралят увеличава данъци без да иска разрешението му). Много от членовете на парламента се отнасят негативно към идеята за обединение, като се опасяват че то може да унищожи старите английски традиции.

 

Конфликтът между крал и парламент се разгаря с нова сила при възкачването на Чарлз I на престола. През първите пет години от управлението си кралят свиква и разпуска парламента три пъти. След това се опитва да управлява без него и успява да го прави в продължение на 11 години. В желанието си да подобри икономическото положение и преди всичко да напълни хазната кралят възражда няколко стари [[феодализъм|феодални]] закона. Той финансира управлението си чрез продажба на търговски монополи и възстановява и старото облагане с такса, която се иска от морските градове, за това че допускат военни кораби в своите пристанища – т.нар. „корабни пари“ ({{lang|en|Ship-Money}}), което предизвиква силно негодувание. С женитбата си за сестрата на [[Луи XIII]] – [[Хенриета-Мария Бурбон-Френска|Хенриета]], която е [[католицизъм|католичка]], кралят още повече се конфронтира с парламента.

 

=== Религиозен разкол ===

След убийството на [[Джордж Вилиърс|Бъкингамския херцог]], главен кралски съветник става Уилям Лод ({{lang|en|William Laud}}), [[архиепископ на Кентърбъри]]. Лод счита, че кралят управлява „по божия милост“, а тези, които не вярват в божественността на краля, Лод нарича лоши християни. Той агресивно атакува презвитерианите и иска да наложи навсякъде англиканството. [[Църква на Англия|Църквата]] поддържа архиепископа, за разлика от [[пуритани]]те, които не са съгласни с политиката на Уилям Лод. Ожесточените църковни борби водят до свалянето на Лод от поста, обвинение в предателство през 1645 и екзекуцията му.

 

В годините на управление на [[Мария I Тюдор]] (1553 – 1558) много [[протестанти]] заминават в изгнание поради гоненията срещу тях. Когато на престола се качва Елизабет I, те се завръщат в Англия след като са се запознали с идеите на [[калвинизъм|калвинизма]] и [[Реформация]]та. Те са огорчени от положението в страната и от това, че [[Църква на Англия|Църквата]] запазва твърде много от [[католицизъм|католицизма]]. [[Пуритани]]те са течение на [[протестантство]]то, което желае да изчисти изцяло английската църква от католическите традиции.

 

 

Разгневеният Чарлз I решава, че трябва да нанесе ответен удар. На [[4 януари]] [[1642]] г. той заповядва ареста на петима от членовете на Камарата на общините и пуритани Джон Пим, Артър Хаселриг, Джон Хампден, Дензъл Олес и Уилям Строд по обвинение, че са подстрекавали шотландците да започнат войната. Всички петима обаче успяват да избягат преди да ги арестуват, а членовете на Парламента вземат решение да сформират собствена армия. След провала на опита за арест кралят напуска Лондона и се установява в Йорк, където започва да събира армия. Гражданската война става неизбежна.

 

== Начало на войната ==

В Лондон около парламента се групират пуританите и всички противници на краля, които Хенриета-Мария иронично нарича „[[кръглоглави]]“, тъй като косите им са високо подстригани и къси, за разлика от тогавашната мода на дълги коси сред аристократите. Това са наемници и землячески отряди, които се бият храбро, но само когато военните действия са на територията на техните графства. Те са зле въоръжени и подготвени главно за отбрана. Опитите за преговори с краля се провалят, след като той отклонява изпратения му от парламента документ с 19 предложения. Двете страни усърдно се подготвят за война, като парламентът има влияние в по-развитите икономически графства в Източна и Южна Англия, докато кралят се укрепва на север.

 

Армията на краля е съставена от представители на висшите съсловия, добре обучени на [[езда]] от деца. Това е голямо предимство за краля, под чието командване се събира силна [[кавалерия]]. Освен аристократи, сред роялистите има и англикани и католици. За главнокомандващ е назначен племенникът на краля принц Рупърт, който макар и само на 23 години, има опит в сражения на страната на холандците. Рупърт обучава кавалерията на тактиката, която самият той е усвоил в Швеция. Тя се състои от сблъсък с врага в пълен галоп, като конете се движат плътно един до друг до самата среща с врага. Военните действия започват през есента на 1642 г. с успех за краля в битката за Еджхил. Чарлз превзема Оксфорд и установява там щаба си, за да подготви настъплението към Лондон. През октомври войската на Чарлз (наричани „кавалери“) се насочва към Лондон.

 

=== Оливър Кромуел ===

В началото на войната парламентарната войска има големи недостатъци. Болшинството войници никога не са воювали и при нападенията на кавалерията на принц Рупърт те често бягат от бойното поле. Командирите, от друга страна, няма сериозно намерения да победят краля, защото преценяват конфликта с краля като „конституционен спор“ и поради това не са в състояние да внесат прелом в хода на военните действия. Това обаче успява да направи един от офицерите на парламентарната армия, [[Оливър Кромуел]]. Той е член на праламента, без военно образование, но като небогат землевладелец от Кеймбридж разбира от коне и обръща внимание на добрата организация на противника. Кромуел принадлежи към фанатичните пуритани от индепендетското течение и е убеден, че с една добре дисциплинирана армия, победата над кралската кавалерия е възможна. Той събира около себе си отряд от съмишленици и налага желязна дисциплина в поведението и подготовката им<ref name=Pantev>{{cite book | last = Пантев, А., Глушков Х., Мишев Р | year = 2010 | title = История на модерния свят | publisher = Абагар |page = 222 – 3 | isbn = 978-954-427-901-1 | ref = Пантев}}</ref>. На 2 юли 1644 г. неговият отряд успява да нанесе поражение на краля в [[Битка при Марстън Мур|битката при Марстън Мур]] в [[Йоркшир]]. В резултат на тази победа цяла Северна Англия се оказва във властта на парламента.

 

Армията от нов тип участва в [[Битка при Нейзби|сражението при Нейзби]] в [[Нортхамптъншир]] на [[14 юни]] [[1645]] и извоюва пълна победа, като пленява най-опитните вражески войници и оръжието и снаряжението на кралската армия. Тази битка се превръща в разгром за роялистите и след нея Чарлз I е принуден да търси спасение при шотландците. Той вече не е в състояние да събере нова войска, с която да се противопостави на парламентарната армия.

 

След битката при Нейзби големите сражения приключват и воюващите страни се ориентират към мирни преговори за прекратяване на войната. Те обаче не постигат резултат и през януари 1647 г. Чарлз е предаден на английския парламент. Междувременно Дългият парламент отменя англиканската държавна църква и я заменя с презвитерианска, отново контролирана от държавата. Тази промяна не се приема добре в армията, където преобладават радикалните пуритани – индепенденти. Те се противопоставят на принудително наложената вяра и апелират за пълна свобода на църковните общини. Обективно в страната се обособяват три политически институции, без чието съгласие приключването на гражданската война е невъзможно: кралят, парламентът и армията<ref name=Pantev/>.

 

{{Англия теми}}

 

[[Категория:Граждански войни]]

[[Категория:Революции]]