Франсоа Араго: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-DEFAULTSORT: +СОРТКАТ:); козметични промени |
кор., допълване |
||
Ред 1:
{{Личност
| име = Франсоа Араго
| име-оригинал = François Arago
| категория = физик
| описание = френски физик и политик
Ред 24:
== Биография ==
Араго е роден в [[Естажел]], малко селце до [[Перпинян]] в [[Русийон]], Франция. Той е най-младият от
Проявяващ интерес към науките от малък, Франсоа Араго е изпратен в общинския колеж в [[Перпинян]], където започва подготовката си по [[математика]], за изпита за [[
На 18-годишна възраст Араго постъпва в Политехниката, а през 1806 г. получава мястото на секретар в [[Бюро за дължините|Бюрото за дължините]]. Там той продължава, заедно с [[Жан Батист Био]] и испански комисари измерването на [[меридиан]]а в пространството от [[Барселона]] до остров [[Форментера]], започнато от астронома [[Жан Батист Жозеф Деламбр]] и [[Пиер Мешен]]. Той е на [[Майорка]] точно по времето, когато започва [[Полуостровната война|Полуостровна война]]. Там Араго е арестуван и затворен за няколко месеца близо до [[Палма де Майорка]] по подозрение, че пали огньове по върховете, за да ориентира настъпващата френска армия. Успява за избяга и на рибарска лодка стига до Алжир, където се качва на алжирски кораб, за да стигне до Марсилия, но корабът е пленен от испански [[капер]], и Араго е затворен в крепостта Росас в Испания. Накрая, след ходатайството на алжирския дей (деите са турски наместници, управители на Алжир) той е освободен и отново се опитва да се върне в Марсилия. Близо до самото пристанище обаче се разразява буря, и корабът на Араго е отнесен от вълните към брега на [[Сардиния]], откъдето той успява да се добере до Алжир. Тук обаче се оказва, че предишният дей е убит, а новият управляващ вкарва Араго в списъка на робите и го използва като преводач на каперите. Едва през 1809 г., след нееднократното ходатайство на френския консул, Араго получава свободата си и, най-накрая, достига Марсилия, едва спасявайки се от преследване на една английска фрегата. Въпреки всички приключения, Араго успява да опази резултатите от своите наблюдения и измервания, които той представя в труда си „Recueil d’observations géodésiques, astronomiques et physiques“. Скоро след това, на възраст едва 23 години, той е избран за член на Академията на науките на мястото на астронома [[Жозеф Жером Лефрансоа де Лаланд|Лаланд]] и е назначен от Наполеон I за професор в Политехниката.
През 1812 г. му се ражда син, [[Еманюел Араго]], бъдещ дипломат, правосъден министър и министър на вътрешните работи на Франция<ref>[https://ru.wikisource.org/wiki/ЭСБЕ/Араго,_Франсуа-Виктор-Эммануэль Статия в [[Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон|ЕРБЕ]]]</ref>.
В Политехниката Араго преподава до 1831 г. [[математически анализ]] в [[геодезия]]та. По-късно той се занимава главно с астрономия, физика (по-специално с [[поляризация (вълни)|поляризация]] на светлината, [[галванизъм]] и [[магнетизъм]]), [[метеорология]] и [[физическа география]].
Чуждестранен член е на [[Баварска академия на науките|Баварската академия на науките]] (1843)<ref>[http://www.badw.de/de/akademie/mitglieder/historisch/mitglied/index.html?per-id=46 Баварска АН – починали членове]</ref>.
== Обществена дейност ==
Араго е играл немаловажна роля и в политиката. Бил е един от най-популярните хора във Франция. Избирателната колегия в [[Перпинян]] го избира през 1831 г. за член на палатата на депутатите, където той се присъединява към най-крайната „лява“ републиканска опозиция. След [[Френска революция (1848)|февруарската революции през 1848 г.]] влиза в състава на Временното правителство, където Араго изпълнява едновременно задължения във военното и в морското министерства и в същото време е и член на изпълнителната комисия. Като държавен деец, Араго твърдо отстоява основните принципи на държавния строй против социалистическите движения и проявява решителност при потушаването на [[Юнско въстание 1848|Юнското въстание (23 – 26 юни 1848 г.)]]. По-късно той участва в Националното събрание като член на Военния комитет. След държавния преврат на 2 декември 1851 г. Араго заема мястото на директор на [[Парижка обсерватория|обсерваторията]], въпреки че отказва да даде длъжностна клетва пред новото правителство на Наполеон III, от която клетва той е и освободен.
Умира в [[Париж]] на 2 октомври 1853 г. На 21 септември 1879 г. в Перпинян се открива паметник на Араго.
== Източници ==
▲Проявяващ интерес от малък, Франсоа Араго е изпратен в общинския колеж в [[Перпинян]], където започва подготовката си по [[математика]], за изпита за [[Полетихника (Париж)|Полетихниката]]. За две години и половина той усвоява предметите, нужни му за изпита, по време на който впечатлява изпитващия го [[Жозеф Луи Лагранж]].
<references />
{{СОРТКАТ:Араго, Франсоа}}
{{учен-мъниче}}
{{политик-мъниче}}
{{франция-мъниче}}{{Нормативен контрол}}
[[Категория:Френски физици]]
[[Категория:Френски политици]]
| |||