Битка при Сетина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м унифициране на раздел Вижте още към Вижте също |
м Bot: Automated text replacement (-взето на +посетен на) |
||
Ред 3:
== Предхождащи събития ==
След десетилетни борби за покоряване на [[България]] през лятото на 1014 г. Василий II печели решителна победа край [[Беласица]].<ref>Златарски, В., История на българската държава през средните векове, Том I, Част II, София 1971, с. [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_3.html 693-697] (
== Войната през 1017 г. ==
През 1017 г. Василий II нахлува за пореден път в България с голяма армия, в която служат и руски наемници. Цел на похода му е крепостта [[Костур (град)|Костур]], която осигурява контрол върху пътищата между византийските владения в [[Тесалия]] и по крайбрежието на днешна [[Албания]]. Част от силите си императорът изпраща заедно с пълководците Константин Диоген и [[Давид Арианит]] да опустошат [[Битолско поле|Пелагонийското поле]]. Самият император превзема няколко малки български крепости, но Костур се оказва непревземаем.<ref name="zlat725">Златарски, История на българската държава, Том I, Част II, с. [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_4.html 725-728] (
По същото време управителят на Перник и областта около [[София|Сердика]] Кракра събира войски и в съгласие с Иван Владислав подготвя удар срещу византийците в Североизточна България, която е под византийска власт от 1000/1001 г. Известéн за преговорите на Кракра с [[печенеги]]те, Василий II е разтревожен за дунавската граница и предприема отстъпление от Костур. Българското контранастъпление в Подунавието не се осъществява, поради отказа на печенегите да го подкрепят. Научавайки за това, византийският император отново навлиза в териториите, контролирани от българите. Крепостта [[Сетина]], разположена между [[Острово (дем Воден)|Острово]] и Битоля южно от завоя на [[Църна|Черна]], е превзета.<ref name="zlat725"/><ref name="GIBI289"/>
|