Битка при Сетина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м унифициране на раздел Вижте още към Вижте също
м Bot: Automated text replacement (-взето на +посетен на)
Ред 3:
 
== Предхождащи събития ==
След десетилетни борби за покоряване на [[България]] през лятото на 1014 г. Василий II печели решителна победа край [[Беласица]].<ref>Златарски, В., История на българската държава през средните векове, Том I, Част II, София 1971, с. [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_3.html 693-697] (взетопосетен на 25.1.2008)</ref> Възползвайки се от дестабилизирането на българската държава след смъртта на цар [[Самуил]] (6 октомври 1014 г.), византийците проникват дълбоко в [[Македония (област)|Македония]] (по това време държавно-политическо средище на България) и превземат редица крепости ([[Битоля]], [[Прилеп (град)|Прилеп]], [[Охрид]], [[Воден]], [[Мъглен (област)|Мъглен]])<ref>''Златарски'', История на българската държава, Том I, Част II, с. [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_4.html 705-710, 716-717] (25.1.2008)</ref>. След безуспешен опит за помирение с императора<ref>''Златарски'', История на българската държава, Том I, Част II, с. [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_4.html 713-716] (25.1.2008)</ref> цар Иван Владислав организира отпор. С помощта на войводите [[Ивац]] и [[Кракра Пернишки|Кракра]] са отвоювани част от изгубените градове. В [[битка при Битоля (1015)|битката на Пелагонийското поле]] (септември 1015 г.) и при обсадата на [[Перник]] (лятото на 1016 г.) византийците търпят неуспехи<ref>''Златарски'', История на българската държава, Том I, Част II, с. [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_4.html 717, 725] (25.1.2008)</ref>.
 
== Войната през 1017 г. ==
През 1017 г. Василий II нахлува за пореден път в България с голяма армия, в която служат и руски наемници. Цел на похода му е крепостта [[Костур (град)|Костур]], която осигурява контрол върху пътищата между византийските владения в [[Тесалия]] и по крайбрежието на днешна [[Албания]]. Част от силите си императорът изпраща заедно с пълководците Константин Диоген и [[Давид Арианит]] да опустошат [[Битолско поле|Пелагонийското поле]]. Самият император превзема няколко малки български крепости, но Костур се оказва непревземаем.<ref name="zlat725">Златарски, История на българската държава, Том I, Част II, с. [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_4.html 725-728] (взетопосетен на 17.1.2008)</ref><ref name="GIBI289">Гръцки извори за българската история – [http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_VI/GIBI_VI.djvu ГИБИ, том VI], с. 289-290 (17.1.2008)</ref>
 
По същото време управителят на Перник и областта около [[София|Сердика]] Кракра събира войски и в съгласие с Иван Владислав подготвя удар срещу византийците в Североизточна България, която е под византийска власт от 1000/1001 г. Известéн за преговорите на Кракра с [[печенеги]]те, Василий II е разтревожен за дунавската граница и предприема отстъпление от Костур. Българското контранастъпление в Подунавието не се осъществява, поради отказа на печенегите да го подкрепят. Научавайки за това, византийският император отново навлиза в териториите, контролирани от българите. Крепостта [[Сетина]], разположена между [[Острово (дем Воден)|Острово]] и Битоля южно от завоя на [[Църна|Черна]], е превзета.<ref name="zlat725"/><ref name="GIBI289"/>