Разлика между версии на „Самуил“

м
Bot: Automated text replacement (-взето на +посетен на); козметични промени
м (Bot: Automated text replacement (-взето на +посетен на); козметични промени)
[[Файл:Agios Ahilleios Mikri Prespa 200704.JPG|мини|250п|Самуиловата базилика „[[Свети Ахил (базилика)|Свети Ахил]]“]]
[[Файл:Sarkofazite na Samuil, Gavril Radomir i Ivan Vladislav.jpg|мини|250п|Трите саркофага в „Свети Ахил“, за които се предполага, че са на Самуил, Гаврил Радомир и Иван Владимир]]
През 1969 година гръцкият археолог професор [[Николаос Муцопулос]] прави разкопки в базиликата „[[Свети Ахил (базилика)|Свети Ахил]]“ на едноименния остров в [[Малко Преспанско езеро|Малкото Преспанското езеро]] и в десния ѝ [[наос]] открива четири богати погребения, три от които ограбени още в Средновековието. Въпреки отсъствието на надписи Муцопулос предполага, че това са гробовете на Самуил, сина му цар Гавраил Радомир, зет му Иван Владимир, а в четвъртия гроб са костите на малки деца, вероятно синовете на Гаврил Радомир, убити по заповед на Иван Владислав, за да запази трона за сина си.<ref>[http://epicenter.bg/article/archive/49445/11/34?fbclid=IwAR2EtWJYC6QWyBQ74Ir96nDD7Pf8EFGJesPHANXgQCzfNPG5iVlNc0fXsfc „Видяхме скелет в пурпурен цвят“, интервю с проф. Николаос Муцопулос]</ref><ref>Муцопулос, Николаос. „Базиликата „Свети Ахилий“ в Преспа. Един исторически паметник-светиня“, София, 2007.</ref><ref>Едно от косвените доказателства, че това е самуиловият гроб се свързва с мощите на св. Ахил, които царят пренася приживе в България, поради което някои историци смятат за логично Самуил да е бил погребан в базиликата „Свети Ахил“.</ref>
 
[[Антропология|Антропологичните]] изследвания на предполагаемите кости на Самуил показват, че мъжът е бил висок около 1,60 метра и е починал на приблизително 70 години. Антрополозите разкриват още, че лявата [[лакътна кост]] е била счупена и зараснала накриво под ъгъл 140° (вероятно в резултат от травмата получена при раняването на царя в битката при река Сперхей).<ref>Вероятно царят е получил травмата по време на битката при Сперхей. По време на бягството му ръката на Самуил е зараснала накриво (изминал е около 400 километра, за да се завърне в България)</ref><ref name="Andreev1999" />
=== Битолски надпис ===
{{основна|Битолски надпис}}
[[Битолски надпис|Битолската плоча]] е намерена през декември 1956 година при събарянето на Чауш джамия в гр. [[Битоля]], която вероятно е градена с камъни от Битолската крепост. В надписът върху нея [[Иван Владислав]] посочва, че е племенник на Самуил и съобщава за обновяването на крепостта, която според текста е изградена за спасяване живота на българите. Самият владетел упоменава, че е цар на българите и българин по род. <ref>Андреев, Йордан, Андрей Пантев. Исторически справочник Българските ханове и царе от хан Кубрат до цар БорисІІІ, Издателство „Абагар“, Велико Търново, 2004, с. 135, ISBN 954-427-216-Х</ref> Първородният му син [[Пресиян II]], който е и последният владетел (1018) на държавата,<ref>Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в Средновековна България, LiterNet, 2005 – [http://www.liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/zagovorite.htm ''Заговорите на „магистър Пресиан Българина“''] (взетопосетен на 26.1.2007)</ref> носи името на кан [[Пресиан]], първият български владетел, присъединил района на Македония към България.
 
== Цар Самуил в художествената литература ==