Старинен Пловдив: Разлика между версии

Пловдив е един от най-старите градове в [[Европа]] &nbsp;– по-стар от [[Рим]] и [[Атина]], съвременник на [[Троя]] и [[Микена]]. Градът се заражда през IV хил. пр.н.е. върху пловдивското трихълмие, когато траките създават първото селище на [[Небет тепе]].<ref name="detev">Детев П., Известия на музейте в Южна България т. 1 (Bulletin des musees de la Bulgarie du sud), 1975 &nbsp;г., с.27, [http://www.bg.cobiss.net/scripts/cobiss?ukaz=DISP&id=0955075541846121&rec=11&sid=2 ISSN 0204 &nbsp;– 4072]</ref> През IV век пр. Хр. е завладяно от [[Филип Македонски]], който го прекръства на Филипопол, популярно в древния свят. По-късно траките си връщат властта над града, но след серия от битки, през I в. той попада под римска власт. След включването на тракийските земи в пределите на [[Римската империя]] градът е избран за административен център на обявената през 46 г. римска провинция Тракия. Заради стратегическото разположение на градския акропол върху трите хълма римляните го наричали Тримонциум (т.е. „градът на трите хълма“). Римската епоха (II-IV в.) е своеобразен „[[Златен век (история)|златен век]]“ в развитието на античния град. Археологическите проучвания са разкрили останки от някогашните бляскави обществени сгради, част от които се намират в Стария град: красив амфитеатър, внушителни крепостни стени, езически храмове, акведукти, аристократични домове.

Следват византийският период &nbsp;– в края на IV в., и заселването на славяните, които кръщават града Пълдин. По времето на създаването на Първата българска държава (VII в.) Пълдин остава извън границите ѝ. [[Хан Крум]] първи завладява града през 812 г., а официалното му включване в границите на държавата е малко по-късно – по времето на [[Хан Маламир]]. Византийците успяват да го върнат към територията си, но с променлив успех. През вековете властта над града преминава от едни в други, като за кратко дори става владение на рицарите от Четвъртия кръстоносен поход. Окончателно градът е предаден на българите през 1344 г. От периода на Средновековието в Стария град е запазена източната порта на крепостните стени – известната [[Хисар капия]].

На Небет тепе се намират останки на първото [[Праистория|праисторическо]] поселение на Трихълмието, датирано към [[енеолит]]а. През [[12 век пр.н.е.|XII в. пр.н.е.]] прераства в [[Траки|древнотракийския]] град Евмолпия &nbsp;– един от първите [[град]]ски центрове в [[Югоизточна Европа]]. Разкритите здрави крепостни стени, ограждащи [[светилище]] и аристократичен [[дворец]], са основните компоненти, характеризиращи селищата през тази епоха. Най-старата част на крепостта е изпълнена без каквато и да е спойка, с големи [[сиенит]]ни блокове, в т.нар. [[циклопски градеж]].

Театърът е проучен археологически, консервиран и реставриран под ръководството на Л. Ботушарова и В. Коларова в периода 1968 &nbsp;– 1984 г. Тук се провеждат редица културни прояви, сред които Верди фестивал и Международният фолклорен фестивал.

Хисар капия е порта през древните крепостни стени на Филипопол. Тя датира от 11 &nbsp;– 13 в., но основите са от римско време. Портата е била сред трите входа (заедно със северния и южния) към Трихълмието. По време на Османската империя възрожденски къщи са вграждани в останките на старите крепостни стени.

Изградена е върху извисена [[скала]] и гледката към нея откъм ул. „Съборна“ е великолепна. Разположена е в красив [[двор]]. В нея е живял [[Христо Г. Данов|Христо Груев Данов]] &nbsp;– основателят на организираното българско [[книгоиздаване]] и затова носи името му. Отвътре е украсена с богати [[стенопис]]и от медальони и растителни орнаменти, допълнени от пейзажи и портрети на древногръцки философи. Запазена е и оригинална зидана печка. Днес в къщата се помещава експозицията на отдел „Книгоиздаването в Пловдив и Пловдивския край през Възраждането“ на Регионалния исторически музей.

Експозицията на Етнографския музей се помещава една от най-забележителните възрожденски къщи, запазили се в нашите земи &nbsp;– домът на пловдивския търговец [[Аргир Куюмджиоглу]]. Посторена е през [[1847]] г. и отразява вкуса на богатия пловдивчанин. Сградата е с площ 570 кв. м и се състои от главна жилищна част и стопанска пристройка откъм южната ѝ страна. Добре [[Озеленяване|озелененият]] двор е с мраморен [[шадраван]] и [[кладенец]]. Входът е оформен с издаден напред портик, предизвикан от подчертаното излизане в пространството на салона на втория етаж. Този [[барок]]ов похват се съчетава чудесно с изящната крива на трите [[фронтон]]а и декоративно изписаната фасада. Салонът на първия етаж е с внушителните размери 18,5 х 11 м. Просторните стаи са с изписани стени и са украсени с геометрично профилирани дъсчени [[таван]]и, великолепни дърворезбовани „слънца“ и елегантно извити „алафранги“. Всяка година в двора на къщата се провежда Международният фестивал на [[Камерна музика|камерната музика]].

Д-р [[Стоян Чомаков]] е един от най-изявените борци за [[Борба за българска църковна независимост|самостоятелна българска църква]] през Възраждането. Къща „Чомаков“ е построена през [[1858]] &nbsp;– [[1860]] г. Откроява се с внушителната си осанка на централната улица в Стария град. Архитектурно принадлежи към [[Неокласическа архитектура|неокласицизма]]. Отвътре е богато орнаментирана с ефектни дърворезбовани слънца и други мотиви. След [[Освобождение на България|Освобождението]] наследниците на д-р Чомаков са предоставили къщата за резиденция на [[княз Фердинанд]]. От [[1950]] г. в сградата се помещава Детският отдел на Народна библиотека „Иван Вазов“, а след 1980 г. е постоянна експозиция на именития пловдивски художник [[Златю Бояджиев]]. В двора пред главната фасада на къщата е издигнат [[паметник]] на твореца.

[[Читалище]] „Възраждане“ &nbsp;– първото в Пловдив, основано на 16 (28) февруари [[1869]] г. &nbsp;– също се намира в Стария град. <ref>{{cite web | year = 2010 | url = http://www.chitalishte.bg/pageview.php?chitid=649 | title = Читалище „Възраждане“ | work = Портален сайт на читалищата | accessdate = 11 юни | accessyear = 2010}}</ref>

Джумая джамия се намира в подножието на Стария град и Таксим тепе. Тя е ранен османски паметник, чиято датировка е спорна &nbsp;– според различни автори тя е построена при султан Мурад I (1362 &nbsp;– 1389) или при султан Мурад II (1421 &nbsp;– 1451).

В Старинен Пловдив от стотици години традиционно живеят в мир хора от различни народности и [[Религия|религии]]. В югоизточното подножие на Трихълмието се намира циганската [[Хаджи Хасан махала]], в южното &nbsp;– [[Католишки квартал|католишката махала]], в западното подножие &nbsp;– [[Джумая джамия]], построена през [[14 век]]. През последния век Старинен Пловдив се населява и от [[Арменци#Арменците и България|арменската общност]] на Пловдив.

В сърцето на Стария Пловдив в един двор са разположени [[Арменска апостолическа църква|арменската църква]] „Сурп Кеворк“ ([[Георги Победоносец|Свети Георги]]), Арменският културен дом и основно училище „[[Арменско училище (Пловдив)|Виктория и Крикор Тютюнджян]]“, основано през [[1834]] г., преименувано през [[1944]] г. на един от лидерите на [[Комунизъм|комунистическото]] движение [[Степан Шахумян]]. С правителствено решение Арменското училище е закрито през [[1976]] г., а в неговата сграда е поместена [[Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов“]]. След 1990 г. то отново отваря врати и връща името на [[дарител]]ите &nbsp;– семейство [[Тютюнджян]]. Сред най-известните възпитаници на училището са театралният режисьор [[Крикор Азарян]] и бившият [[кмет на Пловдив]] д-р [[Гарабед Томасян]]. <ref>{{cite web | year = 2009 | url = http://www.chitalishte.bg/pageview.php?chitid=649 | title = За 175 години Арменското училище възпита световни знаменитости | work = в. Марица | accessdate = 11 юни | accessyear = 2010}}</ref>

[[Международен фестивал на камерната музика|Международният фестивал на камерната музика]] се организира от 10 до 20 юни ежегодно от [[1964]] г. Най-старият и единствен по рода си в България фестивал се провежда в двора на [[Етнографски музей - Пловдив|Етнографския музей]] в Стария град. Свидетелство за международния авторитет на фестивала е участието на изпълнители като [[Ифра Нийман]], [[Святослав Рихтер]], [[Данаил Шафран]], [[Алексис Вайсенберг]], [[Милчо Левиев]], [[Минчо Минчев (цигулар)|Минчо Минчев]], [[Юри Буков]], състави като [[Парижки камерен оркестър]], Оркестър „Ерфурт“, „Инглиш Симфони“, „Лондонска серенада“, „Шидлоф квартет“ и други. Фестивалът се организира и продуцира от Дирекция „Култура“ на Община Пловдив, [[Министерството на културата]] и, Националния център за музика и танцтанци и сдружение ”ИНТЕРАРТ ФЕСТ”<ref>[https://chamberfestivalplovdiv.com/история/ „Международен фестивал на камерната музика“ - История]</ref>

С Указ №3182 на [[Държавен съвет на Народна република България|Държавния съвет]] на [[Народна република България|НРБ]] от 12 ноември [[1987]] г. Старият град получава статут на отделно [[кметство]] (десето кметство) в [[Община Пловдив]]. През [[1995]] г. то е закрито и територията му става част от [[Централен (район на Пловдив)|Район Централен]]. <ref>{{cite web | year = 2010 | url = http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=1001297&ezik=bul | title = Справка за събитията за Десето кметство, Пловдив | work = Национален регистър на населените места | accessdate = 9 юни | accessyear = 2010}}</ref> Към 2010 г. съществуват мнения, че е необходимо Стария град отново да получи [[Публична администрация|административна]] [[автономия]] като отделен [[Район (градско подразделение)|Район]] в Община Пловдив. <ref>{{cite web | year = 2009 | url = http://www.marica.bg/show.php?id=14119 | title = Дискусия: Старият град &nbsp;– седмо кметство? | work = в. Марица | accessdate = 9 юни | accessyear = 2010}}</ref>

* [http://antichen-stadion-plovdiv.bg/ Античният стадион на Филипопол &nbsp;– официален уебсайт]