Света гора: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 34:
== Предание ==
Според едно старо предание, [[Богородица|Света Богородица]] заедно със [[Йоан Богослов|Свети Йоан]] тръгнали на път за [[Яфа|Йопа]] в [[Кипър]], за да посетят [[Лазар от Витания|Свети Лазар]]. Изведнъж лодката се олюляла, изгубила курса си и се озовала на тогавашния все още езически Атон. Поради бурното море лодката се разбила близо до днешния манастир [[Ивирон]]. Божията Майка изплувала на брега и се въодушевила от дивната красота на планината, благословила я и замолила сина си [[Исус Христос
== История ==
Света гора се оформя като [[манастир]]ска общност през 963 година, когато [[монах]]ът [[Свети Атанасий Атонски|Атанасий]] основава [[Манастир Велика Лавра|манастира Великата Лавра]], който и днес е най-големият от всички 20 манастира на Атонската Света гора. Манастирът се е ползвал с покровителството на [[Византия|византийските]] [[василевс]]и, което допринася за бързото му разрастване и увеличение на неговото богатство и имущество. По времето на [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] (1202 – 1204) в XIII век Света гора има нови [[Католицизъм|католически]] господари, които насилствено принуждават светогорските монаси да приемат покровителството на [[папа]] [[Инокентий III]]. Това продължило до възстановяването на [[Византийска империя|Византийската империя]]. През XIV век [[Каталуния|каталунски]] наемници ограбват атонските манастири.
Когато през XV век пада Византийската империя, Света гора се намира под [[ислям]]ското владичество на [[Османска империя|Османската империя]]. Османците нанасят тежки удари и грабежи над манастирите, но по-късно ги оставят на мира. Броят на монасите и богатството на манастирите намаляват драстично през следващите векове. Все пак те успяват да оцелеят до началото на XIX век, когато манастирите започват да се посещават все по-често от поклонници и да приемат нови монаси от православните страни като [[Русия]], [[България]], [[Румъния]] и [[Сърбия]]. Всяка от тези страни изпраща щедри дарения за светогорските манастири. През XVIII век и Хилендарският манастир е щедро даряван от български търговци като [[хаджи Вълчо]] и др. Хилендар е средище на българското [[Възраждане]]. Много видни [[българи]] от това време го посещават или обитават: [[Софроний Врачански]], [[Неофит Бозвели]], [[Иларион Макариополски]] и други. [[Паисий Хилендарски|Отец Паисий]] пише там своята [[История славянобългарская]]. През 1912 година, по време на [[Балканска война|Балканската война]], турците са изгонени и след кратък дипломатически спор между Гърция и Русия за суверенитета на монашеския полуостров, който формално става част от гръцката държава след [[Втора световна война]].
| |||