Полиомиелит: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
мРедакция без резюме
Ред 11:
Въпреки че около 90% от случаите на инфектиране протичат асимптоматично, вирусът може да предизвика различни [[симптом]]и при навлизането си в [[кръв]]та.<ref>{{cite book | author = Ryan KJ, Ray CG (eds.) | chapter = Enteroviruses | title = Sherris Medical Microbiology | edition = 4th | pages = 535 – 7 | publisher = McGraw Hill | year = 2004 | isbn = 0-8385-8529-9 }}</ref> При около 1% от случаите вирусът навлиза в [[централна нервна система|централната нервна система]], инфектирайки и разрушавайки главно двигателните [[неврон]]и, което води до мускулна слабост и остра парализа. В зависимост от засегнатите [[нерв]]и, парализата може да бъде няколко вида. Най-чест е спиналният полиомиелит, характеризиращ се с несиметрична парализа, обикновено на [[крак]]ата. Булбарната форма води до отслабване на [[мускули]]те, свързани с [[Черепномозъчни нерви|черепномозъчните нерви]]. Комбинацията от тези два вида се нарича булбо-спинална форма.<ref name = PinkBook>{{cite book | author = Atkinson W, Hamborsky J, McIntyre L, Wolfe S (eds.) | chapter = Poliomyelitis | title = Epidemiology and Prevention of Vaccine-Preventable Diseases (The Pink Book) | edition = 10th | pages = 101 – 14 | publisher = Public Health Foundation | location =Washington DC |year = 2007 | url = http://www.cdc.gov/vaccines/pubs/pinkbook/downloads/polio-508.pdf | format = PDF}}</ref>
 
До [[1954]] г., когато започва [[Ваксинация|имунизацията]] срещу това заболяване, полиомиелитът е бил широко разпространен. Проявявал се с големи [[Епидемия|епидемии]]. След въвеждането на живата полиомиелитна [[ваксина]] заболяемосттазаболеваемостта е понижена рязко. Днес се наблюдават единични спорадични случаи и много рядко епидемични избухвания. [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]] обявява, че борбата с полиомиелита се намира в последния етап преди ликвидирането му. През [[1994]] г. [[Западно полукълбо|Западното полукълбо]] е обявено за свободно от заболяването.
 
== Исторически сведения за заболяването ==
Ред 65:
Входната врата на вируса на полиомиелита са [[лигавица|лигавиците]] на назофаринкса и [[тънко черво|тънкото черво]], където се осъществяват първоначалните им [[репликация|репликации]]. Инфекциозният процес може да приключи дотук безсимптомно или с леки катарални прояви т.нар. „Малка болест“. При около 99% от случаите на заразени хора заболяването протича като „малка болест“. Само при 1% се проявява с паралитична форма.
 
Вирусите с по-висока патогенност достигат до дълбоките шийни и мезентериални [[лимфен възел|лимфни възли]] и се размножават в тях. След като ги напуснат се наблюдава постъпването им в кръвния ток. [[Виремия]]та и съпътстващата [[интоксикация]] причиняват увреждания на вътрешни органи като [[сърце]], [[черен дроб]], [[панкреас]] и други, но най-силен е тропизмът на вируса към [[нервна система|нервната система]]. Вирусите се размножават най-добре в [[Ганглий|ганглиевите]] клетки на предните рога на [[Гръбначен мозък|гръбначния мозък]], [[клетки]]те на [[Продълговат мозък|продълговатия мозък]] и моста. По-рядко се поразяват мозъчните менинги и [[Малък мозък|малкия мозък]].
 
Настъпва нарушение на обмяната при синтеза на [[нуклеинови киселини]] и [[белтъчини]]. Това води до дистрофични и некротични изменения в ганглийните клетки и пълното загиване на [[неврон]]а. Едно от най-характерните поражения е асиметричното засягане на [[мозък]]а. Това определя и асиметричните парализи. В местата на засягането има унищожаване на невроните и разрастването на глиа. Вирусът има и специфичен тропизъм в частите на мозъка – ядрата на [[Мозъчен ствол|мозъчния ствол]], ядрата в малкия мозък и предните рог на гръбначния мозък. Преодоляването на цереброспиналната бариера и поразяването на нервната система възниква едва при около 1% случаите. Във всички останали случаи обаче се развиват непаралитични форми на заболяването или се формира безсимптомно вирусоносителство<ref>Нисевич Н. И., Учайкин В. Ф. Инфекционные болезни у детей. – 1-е изд. – М.: Медицина, 1990. – С. 114 – 125. – 624 с. – (Учебная литература для студентов медицинских институтов). – 30 000 экз. – ISBN 5-225-01635-9</ref>.