Джакомо Бала: Разлика между версии

Джакомо Бала е роден през 1871 г. в Торино. Син е на фотограф и като дете е учил музика.<ref>Rachel Barnes, „The''The 20th-Century art book.“'', ЛондонLondon, 2001.</ref> След кратко следване в художествената академия „Албертина“ ({{lang|it|Accademia Albertina}}) и „Liceo Artistico“ и участие в колективна изложба под знака на Обществото за подпомагане на изкуствата в родния си град, около 1892 г. слуша курсове в [[Торински университет|Торинския университет]] като състудент на [[Чезаре Ломброзо]]. През 1895 г. се мести в Рим, където работи като илюстратор и карикатурист за различни издателства.<ref name="guggenheim.org">{{икона|en}} [https://www.guggenheim.org/artwork/artist/giacomo-balla Биография на Джакомо Бала], сайт на музея Гугенхайм, Ню Йорк.</ref> От 1899 г. участва с творбите си, повлияни от неоимпресионизма, на международни изложения, първото от които е Венецианското биенале. Става дума най-вече за [[пейзаж]]и (Elisa ai giradini, 1902) и социални сюжети (Il Mendicante, 1902). В течение на седем месеца през 1900 – 1901 г. работи в [[Париж]] като асистент на илюстратора Серафино Макиати и изучава дивизионистичната техника на неоимпресионистите.<ref name="guggenheim.org"/> През 1903 г. негови творби са паказани на Венецианското биенале, а през 1904 г. в Glaspalast в [[Мюнхен]]. През 1904 г. Бала участва в Международното изложение в [[Дюселдорф]], а през 1909 г. излага свои творби на Есенния салон в Париж.<ref name="guggenheim.org"/> В Рим има свое ателие в Академията на изящните изкуства, където и преподава.

След като през 1910 г. заедно с Умберто Бочони, Карло Кара, Луиджи Русоло и Джино Северини подписва втория „Футуристичния манифест“ на [[Филипо Томазо Маринети]], заедно със своите ученици публикува „Технически манифест„Манифест на футуристичния художник“.<ref name="Annibali">{{икона|it}} Manuela Annibali, [http://www.treccani.it/enciclopedia/giacomo-balla_%28Enciclopedia-dei-ragazzi%29/ Balla, Giacomo]. В: ''Enciclopedia dei ragazzi'', 2005.</ref>

Картината „Момиче, тичащо по балкона“ (1912, {{lang|it|Ragazza che corre sul balcone}}) е върхът и краят на футуристичната му фаза. По време на тази си фаза Бала се интересува от динамизма, създаван между цветовете и светлината. В картината разделя цветовете в изолирани петна, което създава илюзия за движение.<ref>Sylvia Martin, „Futurisme“''Futurisme'', 2005.</ref>

На 1 март 1915 г. заедно с художника [[Фортунато Деперо]] публикува манифест със заглавие „Футуристична реконструкция на вселената“, а на 11 септември 1916 г. - „Футуристична кинематография“.<ref name="Calvesi">{{икона|it}} Maurizio Calvesi, [http://www.treccani.it/enciclopedia/giacomo-balla_(Dizionario-Biografico) BALLA, Giacomo]. В: ''Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 5'', 1963.</ref><ref>{{икона|it}} [https://www.cultura.trentino.it/eng/Events/Manifesto-100.-Futurist-Reconstruction-of-the-Universe-1915-2015 Manifesto 100. Futurist Reconstruction of the Universe (1915-2015)], сайт на Трентино Култура.</ref>

== БележкиЗа него ==