Уикипедия

Апостол Петков: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (-посетено на +посетен на); козметични промени
Ред 42:
 
=== Във ВМОРО (1897 – 1903) ===
[[КартинкаФайл:Apostol Petkov cheta.jpg|мини|300п|Четата на Апостол Петков – прав най-вляво, до него е [[Павел Граматиков]].]]
През 1897 година [[Дамян Груев]], един от ръководителите на ВМОРО, обикаля Боймията и се среща с Апостол войвода, Иванчо Карасулията и [[Спиро Карасулски]] и в същия ден свещеник [[Стамат Танчев]] покръщава тримата хайдути и те влизат като терористи в редовете на ВМОРО.<ref>„Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005, стр. 54, ISBN 9549514560</ref>
 
След като извършват няколко убийства над предполагаеми шпиони, преследвани от властите на 15 септември 1897 година Карасулията, Апостол Петков и [[Спиро Карасулски]] стават нелегални, като към тях по-късно се присъединява Христо Узунов от [[Куфалово]]. Войвода е Карасулията с подвойвода Апостол Петков, а малката чета е въоръжена от [[Аргир Манасиев]] в [[Смоквица]]. Към средата на февруари към четата им се присъединяват и [[Гоно Балабанов]] от Сехово и [[Павел Граматиков]] от [[Кониково]],<ref>„Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 56 – 57, ISBN 9549514560</ref> [[Стойко Христов]] от Карасуле, [[Лазар Делев]] от [[Ореховица (дем Пеония)|Ореховица]], [[Гого Киров]] и Мито Яков Хаджията от [[Мутулово]], [[Никола Щерев (революционер)|Кольо Мъжкото]] от [[Богородица (дем Лъгадина)|Богородица]] и Коста Мусевски от [[Костурени|Костурино]]. За кратко време четата, която действа в Дойранско, Гевгелийско и Ениджевардарско, всява страх у гъркоманите и турците в района.<ref>Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 354.</ref>
[[FileФайл:Tane Nikolov and Apostol Petkov IMARO.jpg|мини|250п|Апостол войвода и [[Тане Николов]].]]
Гевгелийският ръководител на ВМОРО [[Илия Докторов]] пише:
 
Ред 61:
През лятото и есента на 1900 година четата действа в Гевгелийско, като през този период има сведения за две сражения с турската войска – на 20 август и 2 септември при село Горгопик, Гевгелийско и на други места. По това време четата включва само 8 четници.<ref>Чолов, П., „Българските въоръжени чети и отряди през XIX век“, София, 2003, Академично издателство „Марин Дринов“, стр. 341</ref> В края на 1900 година Апостол заминава за България, за доставка на оръжие.<ref>Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 357 – 358, 367.</ref> През лятото на 1901 година Апостол войвода провежда кампания срещу дерибействащите албанци пъдари, предупреждава цивилните агенти, че ще убива всеки албанец, който би дошъл да бъде пъдарин или да пасе овцете си в неговия район и убива няколко от тях.<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX – началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 20.</ref>
 
[[КартинкаФайл:Tanenikolovapostol.jpg|мини|250п|Войводите [[Тане Николов]] (ляво) и Апостол Петков.]]
 
Апостол Петков получава нареждане от Централния комитет на ВМОРО на 17 юни 1902 година да обезоръжи Иванчо Карасулийски, който е преминал към [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния комитет]] и агитира за повдигане на въстание. Стига се до престрелки между двете чети, но благодарение на местното население войводите се помиряват в село [[Ливада (дем Пеония)|Ливада]]<ref>Шалдев, Христо. Из революционните борби в Паяк планина, Илюстрация Илинден, кн. 6 (36)</ref>, а на 28 юни 1902 година водят сражение на Гъндач срещу турски аскер. По-късно Апостол Петков и Павле Кониковски обезоръжават върховистката чета на [[Атанас Орджанов]].<ref>Ванчо Ѓорѓиев, Смрт или Слобода, Македонското револуционерно националноослободително движење во Солунскиот вилает 1893 – 1903 година, Табернакул, Скопје, 2003.</ref> През ноември Павле Кониковски заболява и умира, като остават съмнения, че е отровен от завист от Апостол Петков<ref>Георгиев, Георги Н. Епос за един изгубен свят (Архивни материали за борбите, езика и бита на българите в Ениджевардарско), Македонски преглед, г. ХХХІІІ, 2010, бр. 4, с. 124, 136 (Спомени на Хр. Бинчаров).</ref>. В създалата се ситуация братята [[Лазар Доямов|Лазар]], [[Гоно Доямов|Гоно]], [[Димитър Доямов|Димитър]] и [[Траян Доямов|Траян]] Доямови се отцепват от четата на Апостол, а по-късно преминават на страната на гръцката пропаганда в Македония<ref>Dakin, Douglas. The Greek Struggle in Macedonia 1897 – 1913, Society of Macedonian studies, Thessaloniki, 1993, стр. 238.</ref>.
Ред 68:
пише:
 
[[КартинкаФайл:Ichkodimitrov.jpg|ляво|мини|250п|Войводата [[Ичко Димитров]] и Апостол Петков.]]
 
{{цитат|Населението така се привърза към своя войвода-баща, че му посвети не една песен и го укичи с най-изразителното име – Ениджевардарско слънце – слънце, което прорязва с лъчите си мрака на неговата робска неволя и стопля сърцето му със сладка надежда.<ref name="silyanov"/>}}
Ред 79:
 
=== Илинденското въстание ===
[[FileФайл:Kornishor-church.JPG|мини|300п|Църквата „Свети Николай“ в [[Корнишор]], където е обявено началото на въстанието в Солунския окръг.]]
[[FileФайл:Zname Enidzhe.jpg|ляво|мини|300п|Знаме ушито от учителката Мария Капитанчева през зимата на 1903 г. по указание на Апостол Петков. На 20 юли 1903 г. в село Корнишор, пред него се заклеват 250 четници от Енидже-Вардарскте чети на Апостол Петков, Иванчо Карасулията и Кръстьо Асенов. След въстанието знамето е спасено от отец Димитър Джутев от българската църква „Св. Св. Кирил и Методий“ в селото. Потомката на българи от Егейска Македония Анка Николова Хикимова – Колакова го предава през 2014 г. в [[НВИМ]].]]
Въпреки слабото въоръжение на четниците в Ениджевардарско, околията под командването на Апостол войвода участва активно в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденското въстание]] през 1903 година. Апостол войвода разпределя задачите на районните ръководители. На Илинден в село [[Корнишор]] кукушката чета на [[Кръстю Асенов]] и ениджевардарските чети на Апостол войвода и [[Иван Карасулията]] се обединяват и пред 250 четници става освещаването на знамето.<ref>Петров, Благой. Наранената земя, Алкор, Бургас, 1995.</ref> На 18 юли [[Сава Михайлов]] и [[Аргир Манасиев]] заедно с милиционери от Боймица вдигат във въздуха моста на Вардар при Гевгели. На 19 юли пунктовият началник на Грубевския район [[Захари Гьорев]] с 20 души от селската милиция прекъсват телеграфните жици и събарят телеграфните стълбове на предварително указаните места. На 30 юли Апостол настъпва към Крива, убива няколко гъркомани, заподозрени в шпионаж, и запалва къщите им.<ref name="petrvo.66">Петров-Македонски, Благой. Наранена земя, Бургас, 1995, стр. 66.</ref> Също иска да нападне намиращия се там турски гарнизон, но предупредени от местни гъркомани, войниците се прибират в Гумендже. Четата на Апостол настъпва към града и се разполага на височините Бялата пръст над него. В града са изпратени атентатори, като само един успява да взриви бомба, която обаче предизвиква паника сред войската. Четата на Апостол обстрелва града и се оттегля в Паяк.
 
Ред 86:
 
=== Борба с гръцките андарти (1904 – 1908) ===
[[FileФайл:Enijevardarantarti05-08.jpg|мини|300п|Гръцката андартска чета на капитан [[Телос Агапинос|Аграс]] в Ениджевардарското езеро]]
[[FileФайл:Map of struggle for Enidzhevardar lake.jpg|мини|300п|Гръцка карта с разположението на българските и гръцките колиби в Ениджевардарското езеро]]
 
След въстанието Апостол Петков заминава в България, но още през февруари 1904 година се връща в Македония и подема наново революционната борба, като освен срещу турската власт се сражава и срещу новопоявилата се [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката въоръжена пропаганда]] в района на Ениджевардарското езеро. До началото на сблъсъците Апостол войвода се разпорежда в шест колиби около [[Жервохор]], а оттам фактически контролира околните села и цялата долина между [[Бер]] и [[Солун]]<ref>Dakin, Douglas. The Greek Struggle in Macedonia 1897 – 1913, Society of Macedonian studies, Thessaloniki, 1993, стр. 274.</ref>.
 
Според гръцки източници нарежда нападение на 19 юли 1904 година над град Гумендже, при което са запалени около 30 къщи на стойност 15&nbsp;000 лири,<ref>Χρήστος Ίντος, ''Κέντρα οργάνωσης, δράσης και αντίστασης των Ελλήνων στον ν. Κιλκίς κατά την περίοδο του Μακεδονικού αγώνα'', σ. 187, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών [http://www.ems.gr/Makedonikos_agon_praktika/intos.pdf (посетен на 4-1-2010)]</ref> а на 28 август 1904 година пак по негово нареждане е убита гъркоманската учителка [[Велика Трайкова]] от [[Градобор]] със семейството и&#768;ѝ.<ref>Ερατώ Ζέλλιου-Μαστοροκώστα, „Αγωνιστές του Μακεδονικού αγώνα από τον Ταξιάρχη (Λόκοβη) Χαλκιδικής,“ ''Μακεδονικά'' 24, (1984):253 – 254, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών [http://www.ems.gr/Makedonika_24/Mastorokosta.pdf (посетен на 4-1-2010)].</ref> През лятото Апостол войвода и [[Христо Аргиров]] организират нападения над патриаршисти между градовете Гевгели, Енидже Вардар и Воден и дори заплашват [[Негуш]]<ref>Dakin, Douglas. The Greek Struggle in Macedonia 1897 – 1913, Society of Macedonian studies, Thessaloniki, 1993, стр. 165 – 166.</ref>.
 
Отново заминава за България в края на 1904 година. В това време братовчед му и десетар на четата [[Андон Терзиев]] залавя и обесва гръцкия учител и деец на гръцката пропаганда [[Яни Пицула]].<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 297</ref> На 4 декември от четата на Апостол са убити трима предполагаеми шпиони в Гевгели, като по това време добре организираната чета на Апостол наброява около 150 души<ref>Dakin, Douglas. The Greek Struggle in Macedonia 1897 – 1913, Society of Macedonian studies, Thessaloniki, 1993, стр. 163 – 164.</ref>. Андон Терзиев и 11 негови четници са пленени в сражение с андартската чета на [[Георги Сидер]] на 24 декември край [[Петрово (дем Пеония)|Петрово]], но в последвало сражение с турски аскер на 27 декември всички са арестувани<ref>Dakin, Douglas. The Greek Struggle in Macedonia 1897 – 1913, Society of Macedonian studies, Thessaloniki, 1993, стр. 196.</ref>.
 
[[КартинкаФайл:Battle at Smol New York Times 17 March 1905.png|300px|ляво|мини|Дописка в „[[Ню Йорк Таймс]]“ относно битката при гевгелийското село [[Смол]] между четите на Апостол и Сава Михайлов и турска войска и башибозук с грешната информация за смъртта на Апостол]]
 
Апостол се връща в Македония, но на 1 март 1905 година четите на Апостол Петков и Сава Михайлов са обкръжени при гевгелийското село [[Смол]] от турска войска и [[башибозук]]. След 5-часово кръвопролитно сражение загиват 40 четници, като войводата Сава Михайлов се самоубива. Спасява се само раненият в петата Апостол войвода с неговия четник Илия Личев. Прехвърлят се в Ениджевардарското езеро, след което в [[Арджанско езеро|Арджанското езеро]].<ref>Петров – Македонски, Благой. Наранена земя, Бургас, 1995, стр.82</ref> Турското правителство награждава всички участници в сражението с медали, повишения и пари поради грешната информация, че Апостол Петков е убит.<ref>[http://www.promacedonia.org/as/as_4.html#16. Сониксен, Алберт. „Изповедта на един македонски четник“. Издателство на Националния съвет на ОФ, 1968, София, стр. 29.]</ref> Но Апостол войвода бързо възстановява четата си и още през същата пролет дава голямо „морско“ сражение на турската войска и на гръцките андарти в Ениджевардарското езеро. Същата година изпраща заплашително писмо до патриаршистките жители на Гумендже да преминат към Българската екзархия.<ref>Χρήστος Ίντος, ''Κέντρα οργάνωσης, δράσης και αντίστασης των Ελλήνων στον ν. Κιλκίς κατά την περίοδο του Μακεδονικού αγώνα'', σ. 186, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών [http://www.ems.gr/Makedonikos_agon_praktika/intos.pdf (посетенопосетен на 4-1-2010)])</ref> В същата година вътрешната организация изпада в криза и единствено на собствените сили на Лука Иванов, Кара Ташо, Христо Аргиров, Апостол войвода, [[Вани Къчов]] е одържан фронтът срещу гръцките андарти в Централна Македония.<ref>Dakin, Douglas. The Greek Struggle in Macedonia 1897 – 1913, Society of Macedonian studies, Thessaloniki, 1993, стр. 240.</ref>
 
В началото на 1906 година Апостол изпраща заплашително писмо до [[Ошински манастир|Ошинския манастир]], станал център на гръцката пропаганда и убежище на капитаните [[Михаил Анагностакос|Матапас]] и [[Георгиос Какулидис|Драгас]].<ref>Π. Πολατίδης και Ε. Πακαλίδης, в: Περιοδικό Αριδαίος, на сайта Ορθοδοξία [http://www.rel.gr/index.php?rpage=moni (посетенопосетен на 4-1-2010)]</ref> През лятото на 1906 година Апостол войвода се сражава с четата на андартския капитан [[Константинос Мазаракис|Костас Акритас]] и заедно с воденската чета на [[Лука Иванов]] опожарява гръцкото село [[Ниси (дем Александрия)|Ниси]], база на същия андарт. Подготвяйки предварително писмо до консулите в [[Солун]], четите на Лука Иванов и Апостол Петков опожаряват селото и складовете за муниции на андартите, като с предупредителни изстрели известяват селяните да напуснат селото. Убити са случайно двама албанци и един грък. Друг грък, познат като шпионин, е убит нарочно<ref>[http://www.promacedonia.org/as/as_6.html Сониксен, Алберт. Изповедта на един македонски четник, Трето издание, Изд. на Отечествения фронт, София, 1983, ГЛАВА VI]</ref>. Същата година организационните чети под ръководството на Апостол войвода дават многобройни сражения на андартите под командата на капитаните Акритас, [[Телос Агапинос|Аграс]], [[Йоанис Деместихас|Никифорос]] и други, които действат съвместно с турските власти<ref>Dakin, Douglas. The Greek Struggle in Macedonia 1897 – 1913, Society of Macedonian studies, Thessaloniki, 1993, стр. 276.</ref>. В края на 1906 година след неуспешните нападения над [[Жервохор]] от страна на Телос Аграс<ref>[http://promacedonia.com/obm2/14.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, изд. на Илинденската Организация, София, 1943, стр. 181.]</ref> и капитан [[Панайотис Пападзанетеас|Пелас]] андартите почти са прогонени от Ениджевардарското езеро, но с турска помощ до края на годината си връщат позициите.<ref>[http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/57954 Παπατζανετέας Παναγιώτης взето от сайта http://pandektis.ekt.gr]</ref>
[[КартинкаФайл:Apostol-card.jpg|250px|ляво|мини|Пощенска картичка със снимка на Апостол Петков, подпечатана с печата на войводата и надписана от него на войводата Тане Николов]]
В едно от тези сражения капитан Аграс е заловен и обесен край село [[Владово]] (днес Аграс). Турското издание „Кореспонденц бюро“ от 21 юни 1907 година пише по въпроса:
{{Цитат|Преди 14 дена е станало едно важно сражение при Владово, Воденска кааза, Солунски вилает; едвам сега станаха известни някои подробности. Гръцката чета от 18 души била нападната от една по-силна българска чета. Трима гърци паднали убити, остатъкът бил пленен. Петима от тях са били изтезавани и убити, а други двама, между които войводата на четата Акритас или Аграс, гръцки офицер, родом от Навплион, са били обесени. Останалите 8 души сѫ били освободени, като им е било внушено да не забравят тая случка, а да я разказват на други. Върху труповете са били намерени бележки, подписани от българския войвода Апостол, със следното съдържание: „В тая местност се говори само български и турски; всички, които разпространяват тук гръцкия език ще споделят същата участ“.<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/19.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, изд. на Илинденската Организация, София, 1943, стр. 234.]</ref>}}
Ред 110:
{{цитат|Апостол Петков беше най-страшният архикомитаджия – вездесъщ, замесен във всички убийства. Но никой не можеше да го залови дори да го срещне. Той беше невидимият демон, който се чувстваше навсякъде, но не се виждаше никъде.<ref>Δέλτα, Πηνελόπη. Στα μυστικά του βάλτου, Αθήναι, Βιβλιοπωλείον της Εστίας, 1937, σ. 35.</ref>}}
 
[[FileФайл:Apostol Petkov's Band.jpg|мини|300п|Апостол войвода (в средата) с подвойводите си в Солун след Младотурската революция. Отдясно на него е [[Въндо Гьошев]] (Въндо войвода), а отляво [[Стоян Хаджиев]].]]
[[FileФайл:Apostol Petkov.jpg|мини|300п|Четата на Апостол войвода. Седналият отдясно на Апостол е Въндо Гьошев, а отляво Стоян Хаджиев.]]
 
През 1906 година американският журналист [[Алберт Сониксен]] заедно с воденския войвода [[Лука Иванов]] посещава Апостол войвода в Ениджевардарското езеро и оставя колоритен разказ за живота на харамията в книгата си „Изповедта на един македонски четник“.
Ред 121:
През март 1907 година Апостол Петков събира всички десетници, ръководители и куриери от Ениджевардарско на среща в Геркарци, на която дава важни указания и разпореждания за борбата с гръцката пропаганда.<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.306, 316.</ref> През ноември 1907 година четата на Апостол войвода води сражение с андартската чета на [[Лазар Доямов]] в село Крива.<ref>Κωνσταντίνος Δογιάμας, ''Οι Μακεδονομάχοι αδελφοί Δογιάμα'' (Θεσσαλονίκη: Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών-University Studio Press, 2009), σ. 6. ISBN 978-960-12-1859-5 [http://www.ems.gr/ems/client/userfiles/file/EKDOSEIS/EKTOS_SEIRAS/Dogiama.pdf (ανάκτηση 4-1-2010)]</ref>
 
[[FileФайл:Apostol Petkov Cheta 03.jpg|мини|300п|Четата на Апостол войвода, отляво на него е [[Въндо Гьошев]], а отдясно – [[Стоян Хаджиев]].]]
Славата на Апостол войвода стига и до [[Истанбул|Цариград]], където се носят най-различни невероятни слухове за страшния рушител на [[Османска империя|Османската държава]]. В очите на султан [[Абдул Хамид II]] Апостол войвода започва да олицетворява цялата революционна организация и той изпраща лично своя роднина Ахмед Кемал бей да преговаря с войводата, който му предлага 20&nbsp;000 лири, за да се откаже от борбата.<ref>[http://www.promacedonia.org/as/as_23.html Сониксен, Алберт. „Изповедта на един македонски четник“. Издателство на Националния съвет на ОФ, 1968, София, стр. 177.]</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/16b.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, II, София, 1933, стр. 178 – 181.]</ref>
 
Ред 128:
=== Хуриетът ===
След Младотурската революция от юли 1908 година Апостол войвода пристига на файтон в Енидже Вардар и е официално посрещнат в града. Легализира се и се установява в Енидже Вардар, където става лидер на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]]. Между 21 – 25 юли 1908 година се среща с [[Енвер паша|Енвер бей]] в Солун и обвинява ениджевардарския каймакамин във фаворизиране на андартските чети, заради което дълго време отказва да разоръжи четата си.<ref>Георгиев, В., Трифонов, Ст. Македония и Тракия в борба за свобода (краят на XIX – началото на XX в.), София, 1995, стр. 486</ref><ref>Гоце Делчев, Спомени, документи, материали, София, 1978, стр. 396 – 397</ref> Председателят на местната българска община [[Тома Николов]] пише:
[[FileФайл:Chifteto.jpg|мини|150п|Тодор Чифтеов, бивш четник на Апостол Петков, станал ренегат и смятан за негов убиец.]]
{{цитат|Беше се настанил в една къща всред българската махала, заедно със своите четници, и се държеше като бег с всичките му салтанати. Той пак, както преди Хуриета, налагаше данък на населението, и около себе си държеше районните войводи, наречени десетари, пращаше ги по селата да изпълняват неговите нареждания. Самият Апостол носеше револвер с копринен шнур и сребърни кьостеци на часовника. В града беше основан [[Съюз на българските конституционни клубове|конституционен клуб]] под председателството на учителя [[Димитър Лешников]], родом от същия град, много буден човек и със силно развито патриотично чувство. Формално той беше председател, но фактически всичко дирижираше Апостол войвода. Къщата на последния приличаше на правителствено учреждение. Всички селяни, пък и някои граждани, за каквато и да било работа първо се съветваха с него, а после се отнасяха до властта... Той се държеше почти като каймакамин и се смяташе равен нему. Когато излизаше от града на път за някое село, пътуваше с комфортно оседлан кон, придружен от няколко конни четници. Из улиците на града също се движеше с охрана от няколко четници. Той даже почна да се меси и налага в работите на църковно-училищната община...<ref>[http://www.promacedonia.org/tn/tn_29.html Николов, Тома. Спомени из моето минало, Издателство на Отечествения фронт, София, 1989, стр. 290 – 291.]</ref> ... зимно време и през празниците навсякъде се слушат революционни песни, главно песента на Апостол войвода. Песните се пееха във всички махали, придружени с тъпани и гайди, като ги слушах, изпитвах голямо удоволствие и бях във възторг.<ref>[http://www.promacedonia.org/tn/tn_30.html Николов, Тома. Спомени из моето минало, Издателство на Отечествения фронт, София, 1989, стр. 302.]</ref>}}
 
=== Последни години (1909 – 1911) ===
[[FileФайл:Chetnici s Georgi Zankov.JPG|мини|300п|На снимката: Апостол Петков, [[Христо Чернопеев]], [[Михаил Чаков]], [[Георги Занков]], [[Стефан Чавдаров]], [[Константин Самарджиев Джемото]], [[Антон Бузуков]] и други.]]
[[КартинкаФайл:Dead bodies.JPG|ляво|мини|Труповете на Апостол Петков (в средата), Касапчето и Пуфката.]]
След промяната на младотурската политика към бившите революционери, убийството на [[Дзоле Стойчев]] и бягството на [[Гьорче Петров]] в България, от страх да не бъде предателски убит, Апостол Петков също забягва в България.<ref>[http://www.promacedonia.org/tn/tn_29.html Николов, Тома. Спомени из моето минало, Издателство на Отечествения фронт, София, 1989, стр. 292 – 293.]</ref>
 
На 4 май 1910 година войводата участва в основаването на [[Българска народна македоно-одринска революционна организация|Българската народна македоно-одринска революционна организация]] и е избран за член на Главния и&#768;ѝ комитет. На 29 юни навлиза отново с чета в [[Македония (област)|Македония]] заедно с войводите [[Ичко Димитров]], [[Христо Чернопеев]] и [[Въндо Гьошев]] и подновява нелегалната си революционна дейност.<ref>Първанова, Зорка. Възстановяване на въоръжената борба и възстановяването на ВМОРО, в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 – 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1919, МНИ, София, 1997, стр. 251 – 253.</ref>
 
На 2 август 1911 година Апостол войвода заедно с войводите [[Георги Мучитанов|Георги Мучитанов Касапчето]] и [[Васил Пуфката]] загиват в ениджевардарското село [[Крушари (дем Пела)|Крушари]] (днес Абелиес, Гърция). Бившият четник и секретар на четата [[Тодор Чифтеов]] ги отравя в дома си,<ref>Мария Атанасова. Ениджевардарското слънце Апостол Петков. В: „Български войводи“, София, 1985, стр. 291.</ref> след което телата им са пренесени между лозята и старите гробища и е инсценирано сражение с турския аскер.<ref>Бабев, Иван. Македонска голгота, Македонска голгота, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 265.</ref> По-късно телата на тримата са пренесени в Енидже Вардар, където са разпознати и погребани.<ref>Петров – Македонски, Благой. Наранена земя, Бургас, 1995, стр. 86.</ref>
[[FileФайл:Alexandrov's monument in Kyustendil back.jpg|мини|300п|Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Апостол Ениджевардарски (19<sup>-и</sup> във втората колона).]]
След смъртта на Апостол войвода ръководител на Солунския революционен окръг става войводата Ичко Димитров,<ref>[http://bgarmy.eamci.bg/Scripts/isapiVWB.dll/theme?THEMEID=87919 Искрен Азманов. „Солунският революционен комитет“, вестник „Българска армия“]</ref> който за наказание запалва къщата на Тодор Чифтеов. Апостол войвода оставя дъщеря в София, която умира в бедност.
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Апостол_Петков“.