Брезник: Разлика между версии

Селищният живот тук има хилядолетна история. На хълма Брезнишко Бърдо в южния край на града се намира Мегалитно прототракийско светилище със скални соларни кръгове описано от проф. Димитрина Митова-Джонова. Намира се на източния склон на хълма под Вицините кошари и под бившия Пионерски лагер върху скалния масив, обърнат към изгрева на слънцето, сега обхванат от гора. Тук са изрязани каменни кръгове с диаметър 0.80 – 0.85 м и височина 0.30 – 0.35 м. Днес от тях са запазени добре около десет на брой такива барабана. Запазените слънчеви каменни кръгове са издялани в самата скала заедно с улеи за възлияния с вино. Това е бил храм, обърнат към изгрева на слънцето.<ref name=":0">БНР Брезник – познат и непознат [http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100711141/breznik-poznat-i-nepoznat БНР Брезник – познат и непознат]</ref><ref>Мегалитно култово съоръжение – Брезник [https://opoznai.bg/view/megalitno-kultovo-saorajenie-breznik Мегалитно култово съоръжение – Брезник]</ref> Известните досега макар и оскъдни исторически писмени и археологически данни соча богатото историческо минало на Брезнишко. Налице са материални останки още от епохата на [[траки]]те от I хилядолетие пр. Хр. Интензивен живот тук е имало и през [[Римска империя|римската императорска епоха]], както може да се заключи от съществуващите [[Могила|надгробни могили]], намерените многобройние оброчни плочки и пластични изображения на [[Тракийски конник|тракийския конник]] и други персонажи и откритите монетни находища. На възвисяващия се над града Брезнишки Гребен на неговия връх Св. Никола са останките на късноантичната и средновековна крепост на Брезник.

От епохата на [[Втора българска държава|Втората българска държава]] наоколо са запазени, повечето са обезличени от времето, руини на крепости, църкви и манастири, многобройни каменни средновековни български кръстове от т.н. „богомилски“ или „келтски“, „катарски“ „тамплиерски“ вид типично характерни за цяла Западна България чак до Солун <ref name=":0" />. Със значими събития са наситени и трагичните за българите векове на [[османското владичество]] и забележителната епоха на [[Възраждането]] – от където се вижда какъв е бил животът на населението и борбите му срещу издевателствата на ислямския поробител. Според сведенията, които са запазени за Брезник, той започва да се разраства като град от началото на XV век, когато рудари започват да идват в околностите, за да добиват руда. В началото се е добивала сребърна, а и свързаната с нея златна руда. Вероятно това е причината градът да се споменава в стари турски документи като мина „Брезник“. Смята се, че в района има големи залежи на злато, като се предполага, че находището възлиза на над 14 тона. <ref name=":2">Брезник – съкровищницата на Западните покрайнини. Новинар 12 август 2014 [http://novinar.bg/news/breznik--sakrovishtnitcata-na-zapadnite-pokrajnini_NDczNjs4.html Брезник – съкровищницата на Западните покрайнини]. Новинар. 12 август 2014</ref>

</ref>[[Файл:Memorial death solgiers in serbo-bulgarian war 1885-breznik,bulgaria.JPG|мини|ляво|Мемориал в памет на загиналите войни при отбраната на Брезник по време на Сръбско-българската война]]

'''Средновековният храм „''Света Петка''“''' днес полувкопан в земята е наследник на древния български манастир ''„Бреза манастир“'', който заедно с шест черкви издигнати по възвишението около града образувал прочутото „Брезнишко седмопрестолие“ известно дори в Цариград и с който се свързва името на града. От него са останали каменни надписи, части от колони, бронзови и сребърни кръстове и църковна утвар, част от които са използвани в строителството на новата камбанария и направата на новата камбана.<ref>Официален сайт на Община Брезник [http://www.breznik.info/index.php?option=com_content&view=article&id=128&Itemid=87 Официален сайт на Община Брезник]</ref><ref>„Св. Петка“ – гр. Брезник [http://svetimesta.com/Средновековни-църкви/Св.%20Петка-%20гр.%20Брезник „Св. Петка“ – гр. Брезник]</ref> Манастирът съществувал до края на [[XV век]], когато е засвидетелствано, че е плащал данък на видинския бейлербей. След XV век името на манастира вече не се споменава. Турците го наричали „''Матеалъ''“, а българите – манастир на „''Светата Майка''“. Църквата му през мрачните векове на владичеството тя е единственият символ на поруганата българска вяра, огнище на българската духовност и просветно средище. Тя е изгорена от ''Кара Феиз'' в [[1814|1804]] г. както много християнски светини които този агарянин разсипва в Брезнишко. Възстановена е в [[1818]] г. под водачеството на поп Кръстю и протопоп Павел. През епохата на Българското Възраждане пак тя е в основата на процесите на духовното обновление на населението на Граово. През 1847 г. в постройка към черквата „Св. Петка“ се открива и първото светско училище в Брезник с пръв учител Георги Йошев ученик на забележителния възрожденец [[Захарий Круша|Захари Круша]]. Старинната черква продължава да бъде енорийски храм на града и след Освобождението в 1878 г., чак до 1948 г., когато е осветена новата и просторна черква „Св. Георги“. Храмът "Света Петка“ пази частици от мощите на Св. Петка и много хора посещават църквата търсейки помощта и силата на светицата. Тук има лековита вода – аязмо, кладенец със Света вода е имало и в двора на църквата. Черквата търпи неколкократни преизграждания. Днес храмът като план се състои от три части. Източната най-стара част е от средновековието и представлява малка еднокорабна, едноапсидна псевдотриконхална църква с вход от запад. Западната ѝ фасада е била ограничена с анти, върху които е стъпвала арката на свода. Днешния ѝ дървен покрив е заменил по-стар куполен свод. Още в началото на османското владичество църквата е пострадва от разрушения и е преизградена, тогава на мястото на зидания покрив е издигнат дървен. Градежът на сградата е от ломен камък споен с хоросан. При възстановяването в 1818 г. наосът е разширен с притвор на запад, както западната стена с анти е премахната, а над пристроената част е изградена галерия нартекс. В XX в. от запад е пристроен втори притвор екзонартекс и на няколко метра западно от църквата е вдигната свободно стояща камбанария. Вътрешността на стария храм е била изцяло изписана. Днес от най-старите средновековни стенописи не е открито да е запазено нещо. Вероятно са били унищожени при първото разрушаването на храма от поробителя. Установени са поне три стенописни слоя датирани от XVII до XIX век. За един от тях се предполага, че е зографисван през чумната епидемия и затова останава незавършен. Запазените най-горни фрески са от XVIII и XIX в. По голяма част от тях са в наоса, като отделни фрагменти има и в притвора (галерията). Впечатление правят изображенията на лечителките Св. Марина и Св. Варвара, които държат в ръцете си макет на черквата „Св. Петка“. Особеното за храма е, че има два олтара за двете отделения. Изключително интригуващо е това, че над олтара в мъжкото отделение има изобразени две крилати кучета, вероятно свързани с езически разбирания на местните жители. В църквата има и интригуваща икона на св. Христофор-Песоглавец, който само тук под влияние ина фолклорното християнство е изобразен с кучешка глава, докато в Суховския и Роженския манастир е с овча. Местния фолклор и житието му вдъхновяват [[Елин Пелин]] да напише расказа „Огледалото на св. Христофор“ в който виждаме прошката, един от най-големите християнски добродетели, и това да помагаш и да простиш и на най-лошия. Иконостасът на църквата има четирите реда икони и се отличава с разнородност на отделните му части. Изпъкват големият кръст – „Венчилка“ най-отгоре и една арка над северната врата на иконостаса. Последната ще да е от средновековния иконостас. Декоративните ѝ мотиви са рядкост в българската резба. Орнаментацията на арката, представена с плоска резба, се състои от гъста плетеница с розетки от рода на арабеските. Някои от иконите са дело на майстори от Самоковската художествена школа. Уникална особеност на черквата е нейният втори иконостас, разделящ притвора (женското отделение) от наоса (мъжкото отделение). В църквата се пазят стари църковни книги-реликви с миниатюри-икони на Св. Петка и Св. Димитър. Храмът е бил книжовно средище, тук се е помещавало и първото килийно училище на града, а тогавашните свещеници са държали на българското и грамотността.<ref name=":2" /><ref>[http://bnr.bg/horizont/post/100686956/hramat-sv-petka-v-breznik-pazi-moshtite-na-sveticata Храмът „Св. Петка“ в Брезник пази мощите на светицата]. </ref><ref>[http://bnrmedchurches.bglivejournal.com/horizont24648.html Света Петка в Брезник. Средновековните църкви в България]</postref><ref>[http:/100686956/hramatsvetimesta.com/Средновековни-svцъркви/Св.%20Петка-petka-v%20гр.%20Брезник „Св. Петка“ – гр. Брезник, Свети места]</ref> Тук по време на Сръбската окупация в 1878 г. брезничани се събират отново при своя духовен символ на българщината – църквата „Света Петка“, този път да изразят по категоричен начин българската принадлежност. Църквата има голям и много добре поддържан двор, в който са разположени десетки археологически предмети, стари характерни с формите си каменни кръстове, османски фрагменти от мраморни плочи орнаментирани с розети и кипариси запазени от някогашния парапет на съборената след Освобождението джамия и т.н. всички те оформят своеобразен музеен лапидариум на това свето място. Храмът е архитектурно-художествен паметник на културата от национално значение.<ref name=":1">[http://www.breznik-pazi-moshtite-na-sveticata.info/index.php?option=com_content&view=article&id=1&Itemid=3 Каталог Паметници на културата. Община Брезник]</ref>

В града са и '''руините на късносредновековен храм „''Свети„Свети Петър и Павел''“'''Павел“ в североизточния край на град Брезник в западния склон на хълма ''Петров камък'', които също е архитектурно-художествен паметник на културата от национално значение<ref name=":1" />. Днес църквата се намира в руини и е почти изцяло засипана. По план е еднопространствена, едноапсидна, псевдотриконхална, изградена от едър ломен камък с хоросанова спойка. Вероятно е имала полуцилиндрично сводесто покритие. В североизточния ъгъл на олтарнато пространство и днес е запазена проскомидийната ниша (на източната стена) и умивалнята (на северната). През Възраждането църквата е била пристроена на запад, като разширението е значително по-широко в южна посока. Днес няма запазени стенописи, но вероятно вътрешността на храма е била изписана изцяло. В района на черквата са открити християнски гробове, отнасящи се към късното средновековие. След разрушаването и изоставянето на църквата да е изоставено и гробището. В по-ново време на това място са погребвали християни цигани. Днес целият терен около църквата е застроен, като са останали само руините на старинния храм. Над руините на старинният храм, на около 80 м източно от тях в горната част на хълма има оброчен каменен кръст, известен като „Петров камък“ поставен там след разрушаването на черквата. Голямата му 20 см дебелина и липсата на пластична украса сочат неговата старинност. До кръста има полузарит камък, на който са се палели свещи и населението правело „светъц“ (оброк) с курбан. В 1965 г. по наредба на партийни активисти кръстът е съборен и хвърлен в яма на 5 м от първоначалното място. В 1990 г., хората го възстановяват като го изравят и изправят на старото му място. <ref>„Свети Петър“ – гр. Брезник [http://svetimesta.com/Средновековни-църкви/Свети%20Петър%20-%20гр.%20Брезник „Свети Петър“ – гр. Брезник]</ref>

Възвишението Брезнишко бърдо е градския лесопарк където могат да се видят красиви природни гледки и забележителности. В източната си част хълмът е бил осеян с многочислени брези дали името на града. Най-високата точка на хълма е брезнишкия ''връх Св. Никола 923 м'', югоизточно от него е другата му висока точка – ''връх Милин камък (брезнишки)'' 844 м. На връх Св. Никола са останките на късноантичната и средновековна крепост на Брезник. На хълма е и студения минерален извор „Желязна вода“ – водата му е богата на железни и сулфатни йони, подходяща за лечение на желязо-дефицитна анемии, стомашно-чревни, чернодробни и кожни заболявания, болести на жлъчката и пр. През [[1907]] г. когато кмет в града е Васа Пушев брезничани пращат от „желязната“ вода на ''Лондонското изложение'' и получават златен медал. Медалът се съхранява и до сега в общината. Интересното е, че на същото изложение пращат и сливова ракия, за която получават сребърен медал. Кота Кафеджийски, един от видните граждани, богатите занаятчии и търговци, изпраща ракията и от Лондон искат да купят още 400 литра, но годината се случва слаба, няма толкова джанки и той не успява, местните хора изпратили на изложението още восък и мед, но за тях не се знае дали са отличени по някакъв начин. <ref name=":02">БНР Брезник – познат и непознат [http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100711141/breznik-poznat-i-nepoznat БНР Брезник – познат и непознат]</ref> До 60-те години при извора Желязна вода има басейн, в който са могли да се къпят хората, но местни партийни величия вземат решение да взривят извора с цел да увеличат дебита и предизвикват точно обратното. Дълги години водата едвам тече от една тръбичка в хълмчето докато през 2008 – 2009 г. не се прави пътя с паркинг, беседка, нов градеж на каптажа и настоящага чешма<ref name=":2" />. В бъдеще общинското ръководство планира да направи басейн с лечебна кал от „желязна“ минерална вода и с нов сондаж да увеличи дебита на минералния извор, който сега е 7000 литра в денонощие.<ref>[http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=5505 Брезник ще лекува с кал от „желязна“ минерална вода]. БТА. 5 април 2012 http:.<//wwwref> На хълма са и останките от два параклиса – на „Свети Никола“ и на „Възнесение Господне“ (днес оброк Св.bgnow Спас) поставен сред изчезналите днес руини на средновековна черква.eu/news На хълма се намира мегалитно прототракийско светилище – слънчеви каменни кръгове, издялани в самата скала заедно с улеи за възлияние с вино. В подножието на възвишението в северния му склон е бил средновековния манастир „Бреза манастир“, който заедно с 6 черкви, построени по хълмовете обграждащи днешния град, образувал известното дори в Цариград „Седмопрестолие“, от него днес там, но вече в чертите на града, е оцеляла единствено средновековната църква Св. Петка. В лесопарковата част на възвишението за туристите и жителите на града работят малкият хотел Бърдото и Хижа Брезите, а преди е действал и пионерски лагер, чиито сгради все още са запазени.php?cat=2&cp=0&newsid=5505

Съвсем близо до града при [[Гърло (село)|с. Гърло]] се намират останките на старо българско гробище с т.н. латински кръстове, а на скалния венец стърчащ непосредствено северно над гробището е открито древно Слънчево скално светилище, недалеч са [[Гърленски храм-кладенец|Мегалитното прототракийско светилище – куполен подземен храм]] на слънцето, където веднъж годишно слънцето осветява определена точка в него, недалеч до него може да се видят зидовете на римска баня, срещу тях пък са руините на средновековна българска църква, а над мегалитния подземен храм са останките на късноантичната крепост Кула и надземното Светилище над нея в едноименната ѝ местност на ''рида Црънча'' на [[Завалска планина|Завалската планина]], а на съседния му достигащ до града ''рид Брезнишки Гребен,'' в северозападния му край над язовира на р. Касава, са Праисторическото и средновековно укрепено селище на връх Плешивец (938 м), над нея е голямата късноантична и средновековна крепост Градище на връх Видришки камък (наричан и връх Калето 1064 м), но всички те не са окончателно проучени и консервирани и са подложени на набезите на иманяри.<ref>[http://bulgariancastles.com/bg/node/1713 С. Видрица – укрепено селище]</ref><ref>[http://bulgariancastles.com/bg/node/1716 С. Гърло – крепост в м. „Кула“]</ref><ref>[http://bulgariancastles.com/bg/node/17131712 С. Видрица – крепост Градище]</ref><ref>[http://pelitko.blog.bg/turizam/2012/02/16/podzemniiat-hram-kladenec-do-selo-gyrlo-29-10-2011-g.902520 С. Гърло – Подземният храм-кладенец и околните обекти]</ref>