Варна: Разлика между версии

В града се съхранява златно съкровище от [[халколит]]а, за което се смята, че е най-старото златно съкровище в света и е дало име на т.нар. [[Култура Варна]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://mgu.bg/geoarchmin/naterials/12Kostov%26Pelevina.pdf |заглавие=COMPLEX FACETED AND OTHER CARNELIAN BEADS FROM THE VARNA CHALCOLITHIC NECROPOLIS: ARCHAEOGEMMOLOGICAL ANALYSIS |достъп_дата=9 април 2013 |автор=Kostov, R., Pelevina, O.| дата=2008 |формат=pdf |издател= Proceedings of the International Conference of Geoarchaeology and Archaeomineralogy |език=en }}</ref> Но това, което прави уникална Варна, освен най-старото злато в света е и Международният балетен конкурс Варна, състоящ се на всеки две години в Летния театър на Варна през летния сезон<ref>[Varna International Ballet Competition http://www.varna-ibc.org/site/?lang=en Varna International Ballet Competition]</ref><ref>[https://www.rad.org.uk/achieve/the-genee/genee-home-page Genée International Ballet Competition 1931]</ref>

Предполага се, че сегашното му име идва от [[Старобългарски език|старобългарското]] ''* варнъ'' – „черен, вран“.<ref>{{cite book | last = Георгиев | first = Вл. И. (ред.) | year = 1971 | title = Български етимологичен речник. Том I (А – З) | publisher = Издателство на Българската академия на науките | location = София | pages = 121}}</ref> Друга теория свързва името с думата „вар“, означаваща води и минерален извор.<ref>Географические названия мира: Топонимический словарь Поспелов Е.М. М: АСТ 2001</ref> Първото споменаване на името Варна е в летописите за настъплението на владетеля Аспарух и войските му, които ''"...дошли при т.нар. Варна, близо до Одесос..."'' и заселването на прабългарите по тези места, но не е ясно името се отнася за област, селище или за река. Теофан пише, че през 774 г. император Константин V се отправил по море на поход срещу прабългарите, но когато дошъл до Варна се уплашил и се върнал. К. Иречек смята, че това име е принадлежало не на стария град Одесос, а на местност в околността, към Провадийската река и Девненското езеро. Константин Порфироген пише, че Варна е река, същото е и мнението на А. Вретос. От друга страна през 765 г. Никифор съобщава, че кавханът на хан Умар бил убит от прислужниците си във Варна. Това убийство не би могло да стане в стария Одесос, тъй като се счита че все още е византийско владение. Може би Варна е някакво селище около Девненското езеро. Според братя Шкорпил тракийско селище с името Варнас е имало по брега на езерото, в района под „Джанавара“, където и днес се откриват множество археологични материали. Димитър Димитров пък смята, че Варна е било селище в западната част на днешния град, където има некрополи от времето на халколита. Братя Шкорпил търсят тракийския корен на името Варнас.<ref>Имената на Варна, varna.info [http://varna.info.bg/name_of_varna.htm Имената на Варна]. varna.info.</ref> В началото на 20 век архимандрит Инокентий в своите изследвания споменава, че името Варна идва от хуно-аварската дума варош означаваща град. Кръстю Мирски пък предполага, че името идва от вар, варовик, имайки предвид, че „в Варна и околността ѝ земята и камъните са варовити...“

Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 6 март 2017 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small>

В града и околността се намират множество храмове&nbsp;– както [[православие|православни]], така и на други от разпространените религии в България&nbsp;– арменски православен, [[Църква на Исус Христос на светиите от последните дни|мормонски]], [[Църква на адвентистите от седмия ден|адвентистки]] и [[Католическа църква в България|католически]] християнски храмове, [[джамия]], [[будизъм|будистки]] център.<ref>[http://www.diamondway.bg/bg/varna/ Варненски будистки център]</ref> В града има три общности - – българска, арменска и турска - – на [[Евангелска методистка епископална църква в България|Евангелската методистка епископална църква]].<ref>http://methodist.bg/mestni-tsa-rkvi/</ref>

Безработицата във Варна е на средното за страната ниво.<ref>{{cite web | year=2013| http://www.nsi.bg/bg/content/4011/безработни-лица-и-коефициенти-на-безработица-национално-ниво-статистически-райони| title=НСИ&nbsp;– Безработни лица и коефициенти на безработица – национално ниво}}</ref> Делът на частния сектор е над 50%. Икономиката на региона е добре представена на национално ниво чрез произведен брутен вътрешен продукт, представляващ 5,4% от националния. Малките и средни предприятия са предимно в сферата на услугите.