Гръцка въоръжена пропаганда в Македония: Разлика между версии

|територия = [[Битолски вилает|Битолски]] и [[Солунски вилает]]

|резултат = неопределен

|командир1 = [[Апостол Петков]]<br />[[Васил Чекаларов]]<br />[[Митре Влаха]]<br />[[Пандо Кляшев]]

|командир2 = [[Йон Драгумис]]<br />[[Герман Каравангелис]]<br />[[Павлос Мелас]]<br />[[Гоно Йотов]]

 

=== Начални стъпки по създаването на гръцка организация в Македония ===

 

На първо време гръцката пропаганда се осланя на помощта на гръцката образователна система в Османската империя, която от 1871 година насетне се разраства с държавна подкрепа от страна на Гърция, но е ръководена от Цариградската патриаршия. Стефанос Пападопулос в книгата си „Образованието в Македония“ пише:

Впоследствие в Атина се създава [[Македонски комитет (Атина)|македонски комитет]] под ръководството на журналиста [[Димитрис Калопотакис]], който пише „Общи указания за македонските чети от Висшия съвет на Македонския комитет“. Започват доставки на оръжие от вътрешността на Гърция, а през 1903 година пристигат и първите гръцки войводи, доброволци от [[Крит]] и [[Мани (област)|Мани]]. Герман Каравангелис, придружен от чета от гърци, албанци, турци, критяни и гъркомани, наброяваща около 50 души, обикаля Костурско и [[Лерин]]ско като продължава да развива пропагандата.

 

 

Изпратените в Македония от гръцкия офицер [[Георгиос Цондос]] критяни [[Евтимиос Каудис]], [[Георгиос Перос]], [[Ламбринос Вранас]], [[Георгиос Диконимос]], [[Георгиос Зуридис]], [[Георгиос Стратинакис]], [[Евстратиос Бонатос]], [[Манусос Катунатос]] и [[Николаос Лукакис]] участват в потушаването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]]<ref name="Gounaris" />, а Коте Христов и [[Павел Киров]], криейки се в [[Руля]], успяват да отстранят войводата на ВМОРО [[Лазар Поптрайков]] чрез предателство. Убиват го, а отрязаната му глава изпращат на Каравангелис. Според някои източници андартът [[Георгиос Сейменис]] се включва във въстанието на страната на ВМОРО<ref>[http://lithoksou.net/print/kritiki.html Δ. Λιθοξόου – Οι δέκα κρητικοί μισθοφόροι του Καραβαγγέλη]</ref>.

Илинденско-преображенското въстание, организирано от [[ВМОРО]], затвържава върховенството на организацията и българския етнос в Македония. В отговор гръцките националисти протестират срещу [[България]] в Атина, но Гърция официално не предприема никакви действия. След края на въстанието мрежите на вътрешната организация са разпокъсани, а населението е силно обедняло и наплашено. В този момент Каравангелис успява да застави някои села да приемат отново върховенството на Цариградската патриаршия, а с помощта на турските власти затваря български училища и гимназията в Костур.

 

 

През февруари 1904 година гръцкото правителство изпраща разузнавателна група от четирима гръцки офицери. Това са [[Александрос Кондулис]], [[Георгиос Колокотронис]], [[Анастасиос Папулас]] и Павлос Мелас. Тяхната задача е да направят разузнавателна обиколка в югозападна Македония, на базата на която да започне изграждането на гръцките въоръжени комитети. Същата задача в останалите дялове на Македония получава гръцкият посланик в Цариград [[Георгиос Цорбазоглу]]. През пролетта на същата година гръцкото външно министерство започва реорганизация на консулствата си в Македония с цел подпомагане на бъдещите военни действия<ref name="Gounaris" />. Към македонския комитет на Калапотакис се учредява и върховен съвет, а в гръцката столица се основават и други дружества в подкрепа на андарската акция в Македония. Гръцките консулства пряко започват да участват и да организират гръцките комитет и чети в областта. [[Ламброс Коромилас]] става консул в Солун с нови проекти за осъществяването на гръцките стремежи<ref name="Gounaris" />. През септември 1904 година е заловено писмо на Павлос Мелас до битолския консул [[Димитриос Калергис]], след което избухва дипломатически скандал между Османската империя и Гърция и консулът е отстранен<ref>[http://www.bulgarmak.org/melas.htm Τα γεγονΟτα σΥμφωνα με τις επιστολΕς του Παυλου ΜελΑ взето от сайта www.bulgarmak.org]</ref>.

По същото време се засилва и [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската пропаганда в Македония]] в северозападна Македония, а между власи и българи се наблюдава все по-голямо сътрудничество. На 12 май в Айтос е убит един от първите андартски войводи Вангел Георгиев. Скоро след това Коте Христов е заловен от турските власти и в началото на 1905 година е обесен. Успоредно с това много села преминават под върховенството на Българската екзархия. Тези събития карат Гърция да изпрати много нови чети в Македония до края на годината.<ref name="Gounaris" />.

 

През месец юли 1904 година Павлос Мелас в [[Кожани]] приобщава към андартството разбойническата дружина на [[Алексис Караливанос]] от [[Тесалия]]. Мелас се завръща в Атина на 2 август, като по същото време пет малки чети – на [[Евтимиос Каудис]], [[Панделис Кандилас]], [[Лукас Кокинос]], [[Георгиос Цондос]] и [[Спирос Спиромилиос]] (Буас) влизат в Македония, а на 28 август също и Павлос Мелас, но вече с чета. Към 8 септември са вече в [[Богатско]]. В [[Сребрени]], [[Прекопана]] и [[Бел камен (дем Лерин)|Бел камен]] насилва населението да се върне към Цариградската патриаршия, но в [[Неред]] попадат на турски аскер и се разпръскват на 19 септември. Изтеглил се в [[Лехово (дем Суровичево)|Лехово]] Павлос Мелас изчаква до 8 октомври разбойническата дружина на Караливанос, с която повторно атакува Неред, където този път е участъковата чета на [[Никола Андреев (костурски войвода)|Никола Мокренски]] и окръжния ревизор [[Георги Попхристов]]. Отблъснатите андарти се реорганизират, и Павлос Мелас се насочква към [[Статица]], където впоследствие е убит самият той.

 

Павлос Мелас е митологизиран посмъртно, като с това в Гърция се засилват претенциите за Македония, а също и антибългарските настроения сред гръцкото общество. Неговата смърт е повод за активна пропаганда за активизация на гръцката политика по отношение на Македонския въпрос, което и става от следващата година. Скоро това довежда до редица изстъпления от страна на андартите в Македония спрямо мирното българско население.

 

От средата на месец септември Евтимиос Каудис води сражения с четата на [[Митре Влаха]]. При село [[Ощима]] се завързва първо сражение, като и двете чети дават жертви. Митре Влаха изтегля четата си, след като на помощ на андартите идва турски аскер. На 30 ноември Митре Влаха, заедно с четата на [[Геро Ресенски]], напада 50 членната чета на Спирос Спиромилиос и Каудис в село Желево. Писодерска милиция и турски аскер повторно подпомагат андартите и вечерта притиснати четниците на Митре Влаха напускат бойното сражение. След това сражение Каудис се прехвърля в [[Мариово|Марихово]], за да спре отделянето на населението от Патриаршията.

 

На 20 октомври 1904 година в Македония с чета влиза гръцкият андарт капитан Рувас ([[Георгиос Катехакис]]). Със свойте 60 четници установени в село Лехово през нощта на 13 ноември атакува село [[Зелениче]]. В същото време българският първенец Стефан Готев празнува сватбата на сина си, заедно с младоженците и българи и турци от селото. Андартите нахлуват по време на тържеството и избиват 13 души, сред които домакина и младоженеца, и няколко деца, а други 5 са ранени. В същото време част от гръцката чета атакува и къщата на местния български поп. Смесени европейски комисии установяват гръцките зверства и нехайността на турската държава, като изпращат вербални ноти до [[Висока порта|Високата порта]]. Нападението и масовото избиване на невинни българи и турци остава в спомените като „[[Зеленишка кървава сватба|Зеленишката кървава сватба]]“. Тя е пряк отговор на убийството на Павлос Мелас, макар зеленичани да не участват в акцията срещу него. За гръцките андарти това е наказателна акция<ref>Каравангелис, Германос. Македонската борба (спомени), в: Билярски, Цочо, Бурилкова, Ива. Васил Чекаларов, Дневник 1901 – 1903 г., ИК Синева, София, 2001, стр.367.</ref>.

 

Скоро след Рувас в Македония навлиза с 40 членна чета и капитан Вардас (критянина поручик [[Георгиос Цондос]]). Обикаля главно областта [[Костенария]] и южните костурски райони. Избива местните български първенци в [[Езерец (дем Хрупища)|Езерец]] и [[Видолуща]], а на 4 декември в [[Осничени]] убива и районния войвода [[Костандо Живков]]. Вардас става върховен началник на всички чети в Битолския вилает.

 

=== Действия в Битолския вилает ===

==== Костурско ====

В [[костурско]] в средата на февруари андартска чета удря село [[Мангила]], като районната чета и селската милиция на ВМОРО разбиват и отблъскват гърците. През март в [[Осничани]] и [[Езерец]] гърците убиват 10 души българи, в отговор [[Жиковищки манастир|Жиковищкият манастир „Свети Атанасий“]] е опожарен, постоянен сборен пункт на гръцки андарти. Пощадена е само църквата на манастира<ref>Илюстрация Илинден, април 1940, година 12, книга 4 (144), стр. 10.</ref>. Още са опожарени използваните от андартите [[Чуриловски манастир (Гърция)|Чуриловски]]<ref>[http://www.golden-greece.gr/politismos/moni_ag_nikolaou_tsirilovou_kastoria.html Αγίου Νικολάου Τσιριλόβου]</ref> и [[Сливенски манастир]] през март 1905 година.

 

През април андартите избиват при село [[Скумско|Сконско]] група беззащитни работници, предимно от Жупанища, отиващи на работа в Гърция, а през юни в планината [[Вич]] са избити петима селяни от [[Българска Блаца]] и трима от [[Прекопана]]. Убийствата вероятно са извършени от четите на Георгиос Катехакис, [[Петрос Манос]] и Павлос Гипарис, които по същото време дават сражение на турски аскер край Българска Блаца. Четите на [[Никостратос Каломенопулос]] и [[Христос Цолакопулос]] са разбити край [[Бел камен (дем Лерин)|Бел камен]] и дават много жертви. В района пристигат и четите на Константинос Мазаракис, Спирос Спиромилиос и [[Емануил Кацигарис]]<ref name="Gounaris" />. През август отчасти е опожарено Осничани. През септември неуспешно атакуват [[Лувраде]]. В [[Търново (дем Преспа)|Търново]] и [[Брезница (дем Преспа)|Брезница]] андартите унищожават църковни книги. Митре Влаха, [[Пандо Кляшев]] и [[Христо Цветков]] през декември повторно прогонват гръцка чета от Брезница.

 

 

==== Леринско, Преспанско, Мариовско и Битолско ====

Втори ред: [[Константинос Папаставрос]] (Мавроматис), [[Исидор Сидеров]], [[Андонис Зоис]], [[Трайко Браянов]], [[Лакис Пирзас]] и [[Димитриос Станкас]]{{Br}}

Трети ред: [[Александър Мицаров]], [[Александрос Георгиадис]], неизвестен (може би [[Стерьо Сапунджиев]]), [[Стефос Григориу]], [[Христо Панайотов (андарт)|Христо Панайотов Малечкио]], [[Георгиос Модис]]]]

Андартски чети навлизат и в битолското поле и в полите на [[Пелистер]], като главната им база е в село [[Буково (Община Битоля)|Буково]] и [[Буковски манастир|Буковския манастир]]. Атакувани са влашките села [[Магарево]] и [[Търново (Община Битоля)|Търново]] и екзарйихските къщи в Буково и [[Брусник (Община Битоля)|Брусник]]. В село [[Путурус]] на 23 октомври гърците опожаряват 14 от 17 къщи и избиват пет души и изгарят 2 деца. В [[Църничани (Община Могила)|Църничани]] изгарят 10 къщи и убиват трима дървари над село [[Драгош (Община Битоля)|Драгош]].

 

 

В Битоля гръцкият комитет и гръцката митрополия организират редовни погроми над местни български учреждения и десетина атентати срещу видни български дейци, на които жертва става гимназиалния учител Христо Вълканов.

В целия санджак в този период най-много жертви и дава най-много сражения [[воден]]ската околия под ръководството на [[Лука Иванов]]. От 26 октомври 1904 до 1 юли 1905 година, воденските чети имат 12 сражения с андарти, с двама ранени и двама убити четници, а сред населението загиват 33 българи и 8 власи. В сражения с турски аскери от 21 февруари до 1 август през 1905 година дават 10 убити и 7 ранени четници и 61 мирни селяни – общо 102 убити и 5 ранени.

 

 

В Солунския санджак няколко гръцки чети са разбити. През месец юни, между манастира „[[Света Анастасия Узорешителница (манастир)|Света Анастасия Узорешителница]]“ и село [[Василика]] 64 членната чета на офицерите [[Константинос Буковалас]] и [[Йоанис Дафотис]] е разпръсната с доста жертви, като турския аскер пленява провизиите им. На 11 май друга андартска чета е разбита и разпръсната в сражение с български четници и милиция при село [[Смоквица]]. На 25 август 18 членна андартска чета се предава на турците при село [[Сарагьол]]. Български селски чети на няколко пъти прогонват андартски чети, като при една засада на пътя Воден-[[Негуш]] убиват четирима гърци. В Солун често се случват престрелки между гърци от една страна и българи и власи от друга. На проверки от турската власт е подложена Митилинската банка, която финансово подпомага андартите.

== 1906 ==

=== Стратегия и нови подкрепления ===

Заради географските особености в Западна и Централна Македония гръцката пропаганда развива широка четническа дейност. В Източна Македония действат значително по-малко чети, а основно се разчита на придизвикване на афери, при които да бъдат арестувани видни българи, терористични нападения и кланета над мирни българи. Засилването на пропагандата се усеща осезаемо от началото на 1906 година, когато в Македония пристигат много нови гръцки офицери със собствени чети. Пореден успех за гръцката кауза е постигнатата пълна централизация на гръцките македонски комитети и налагането на общо ръководство на гръцкия консул в Солун [[Ламброс Коромилас]] и прикрепените гръцки офицери към него [[Димитриос Какавос]], [[Атанасиос Ексадактилос]] и [[Александрос Мазаракис]], които имат представителство в Атина и са в пряка връзка с Гръцкия македонски комитет там.

 

 

В Битолския санджак гръцките андарти продължават да атакуват българските селища. Езерец е два пъти атакуван – на 9 януари и на 28 май – като и двата пъти андартите са разбити и прогонени с цената на няколко жертви. На 7 май гръцките андарти капетани [[Андонис Влахакис|Лицас]] и [[Леонидас Петропулакис]] загиват при нападение над [[Осничани]], а по-късно пристигналата турска войска убива още 26 андарти и пленява петима. На 20 юни вън от селото андартите отмъщават с убийството на петима селяни. След поредното поражение Герман Каравангелис ангажира срещу месечно заплащане турци и албанци, които системно да убиват българи. Други пострадали села са [[Головраде|Лувраде]], [[Старичани]], [[Марчища]], [[Гръче]], Осничани, [[Стенско (дем Нестрам)|Стенско]], [[Нестиме]], [[Добролища]], [[Изглибе]], [[Галища]], [[Долени (дем Хрупища)|Долени]], [[Хрупища]], [[Олища]], [[Куманичево (дем Костур)|Куманичево]], [[Кондороби]] и [[Бобища]].

В Корещата са регистрирани значително по-малко нападения от предходните години. На 15 октомври Бабчор е атакуван от андартите, но атаката е отблъсната, а след месец гърците обесват две българки в отговор. През ноември четите на Пандо Кляшев и Митре Влаха унищожават [[Димитър Далипо]] (Далипис) от [[Габреш (дем Костур)|Габреш]] и Павел Киров, след което Желево престава да бъде андартски пункт. През май-юли в сражение с чети на ВМОРО и турски аскери са разбити още четите на Павлос Гипарис, [[Георгиос Воланис]], [[Георгиос Канелопулос]] и [[Георгиос Цондос]]<ref name="Gounaris" />.

В Кайлярско на 5 март гърци и турци подпалват къщата на българския свещеник в [[Емборе]], като в пламъците загива синът му. В леринско [[Лесковец (дем Лерин)|Лесковец]] пострада най-много. При две нападения загиват 5 селяни и изгарят 13 къщи. В [[Търсие]] 14 пазарджии на връщане от Лерин са убити от андартите. На 17 май в село [[Буф]] андартското нападение е отблъснато, но извън селото са заклани петима селяни. На 22 май турско-гръцка чета в [[Крапешино]] насред селото убива няколко селяни и свещеника на селото, повиканата турска войска прогонва четата. В Каленик андарти, преоблечени като военни, викат и после убиват българите първенци на селото. През юли на [[Илинден]] голяма гръцка чета ([[Йоанис Каравитис]] и [[Евангелос Николудис]]) напада [[Горничево]], но са задържани от местната милиция. Пристига турска войска и в боя андартите дават 17 убити и ранени. Впоследствие турците убиват трима селяни и няколко пращат в затвора в Битоля. Войводите [[Илия Попадийски]] и [[Найден Бъндев]] на 22 октомври в [[Сетино]] разбиват андартска чета от 13 души.

 

=== Действия в Централна Македония ===

В Солунско андартските нападения над селища отстъпват място на безбройните нападения на търговци и селяни по пътищата и създаването на фалшиви афери, с които искат да набедят българските деятели пред турските власти. На 20 март в [[Гумендже]] ръководителят на гръцката пропаганда в града [[Ангелакис Сакеларидис]] участва в инсценировка на атентат. Арестувани са 13 души невинни българи, но след разследване са освободени.

В Серско заповедите за убийство на българи идват директно от гръцкия консул в града. Участието му в гръцките комитето е разкрито след убийството на българина Н. Докурчев от [[Радолиово]]. На 6 януари една андартска чета нападна [[Долно Христос|Христос]] и през март [[Кула (дем Долна Джумая)|Кулата]], но без особен успех. В Кулата отблъскват повторно андартско нападение в средата на октомври. Андартското движение се засилва с присъединяването на гъркомана [[Митруш Гоголаков]] от [[Хомондос]], който вечерта на 25 октомври извършва [[Караджовско клане|страшно клане]] в [[Горно Караджово]]. В битката е ранен капитан [[Атанас Хаджипантазиев]], който почива от раните си през 1907 година в Сяр. Тази случка получава широк отзвук в европейските общества, като дори има запитване по случая в английския парламент. В отговор войводите на ВМОРО на 12 декември нападат гъркоманското село [[Клепушна]] и опожаряват 7 къщи, убийства на местни гъркомани са извършени в селата [[Елшен]], [[Савяк]], [[Горно Броди]], [[Бурсуко]], [[Календра]], [[Мелникич]], [[Секавец]] и други. Избито е и цялото гъркоманско семейство от седем члена – на гъркоманския чорбаджия Митре Чайкъна от [[Вержани]]<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/19.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, Том II, фототипно изд. „Наука и Изкуство“, София, 1983, стр.229 – 230.]</ref>.

 

 

=== Борбата за Ениджевардарското езеро ===

 

През февруари 1906 година Лука Иванов за пръв път навлиза в ениджевардарското езеро, придружаван от американския журналист [[Алберт Сониксен]]. Сониксен става свидетел на едни от най-кървавите и жестоки сражения по време на Македонската борба – когато местната гръцка пропаганда се ръководи от капетан Костас Акритас (поручик [[Константинос Мазаракис]], по-късно генерал).

 

На 28 март селските милиции отблъскват андартската чета на Акритас от [[Света Марина (дем Бер)|Света Марина]], убиват петима андарти и губят един селянин. В отговор на гръцкото нападение над [[Голо село]], където убиват един и раняват двама българи, четите на Лука Иванов и Апостол Петков опожаряват гръцкото село [[Ниси (дем Александрия)|Ниси]], пункт на четата на Акритас. Предупредителни изстрели известяват селяните да напуснат селото, след това са изгорени 30 къщи и складовете за муниции на андартите. Убити са случайно двама албанци и един грък. Друг грък, познат като шпионин, е убит нарочно.

 

На 28 април в сражение в [[Янчища]] загива андартският капитан Капсалис (подпоручик [[Христос Прандунас]]).

 

Хилми паша, каймакамин на [[Бер]], след опожаряването на Ниси взима мерки да изгони българските чети от Ениджевардарското езеро. Лука Иванов се изтегля във [[Воден]]ско, а Апостол Петков в [[Паяк (планина)|Паяк планина]]. Андартите нахлуват освен в български, и във влашки села като [[Патичино]], където са опожарени 10 къщи и 10 души са убити и ранени. На 2 юни в [[Аларе]] е отблъснато гръцко нападение, а на 1 юли андартите нападат предварително обезоръженото от турските власти население на [[Луковища]], където убиват седем мъже и изнасилват няколко жени. В [[Бозец]] на 12 август милицията отблъсква андартите. В същият ден Лука Иванов загива при село [[Сборско]] в бой, андартският капитан [[Константинос Гарефис]] е също убит.

Апостол Петков се завръща в Ениджевардарското езеро, но преди това на 11 август група четници разбива около 60 андарти, между които и турски войници, и убива общо деветима и пленява голяма част от провизиите на андартите. През октомври Апостол Петков отказва да се договори с висш чиновник, близък на султана, и да остави революционната борба. В следващите шест месеца Солунския корпус се приготвя да унищожи всичките български четнически формирования в региона. На 14 ноември капитан Аграс ([[Телос Агапинос]]) е тежко ранен, а други 8 андарти загиват, при нападение над [[Жервохор]]. Няколко дни по-късно капетан Панайотис също е отблъснат. В края на ноември турските войски нахлуват в района на езерата, където и капетан Никифорос (Йоанис Деместихас, по-късно гръцки адмирал), заместника на Аграс, изпълнява ежедневни набези. Сраженията продължават цяла зима.

 

Според поверителен доклад на [[Андрей Тошев]] към ноември 1907 година Гръцката пропаганда разполага 9 – 10 чети с общо 170 – 80 души в Битолския вилает. От които 3 чети действат в Костурско под общото водачество на [[Григорис Закас]], съответно с 12, 16 и 60 души, като последната се разделя на две и заминава в Мариовско и Леринско. В Леринско действат две чети: 20 – 40 души начело с Вардас с база в [[Бел камен (дем Лерин)|Бел Камен]] и 15 членната чета на Павле Илиев в района на Буфкол. В Битолско действат четата на капитан Гуда в [[Гяваткол]] до село [[Лисолай]] и друга, съставена от 10 души в района на селата [[Буково (Община Битоля)|Буково]] и [[Орехово (Община Битоля)|Оряхово]]. В Мариовско действа [[Василиос Папас]] (капитан Врондас), който обаче бездейства, докато чака подкрепления.

 

 

В Серския санджак Гръцката пропаганда действа в Петричко чрез гъркоманското [[Старчово]], в Мелнишко чрез самия град и в Серско. В Сяр ръководител на гръцкия комитет е консулът. В [[Долна Джумая|Баракли Джумая]] е разположена постоянна чета, която като район на действие има местните гъркомански села. Източно от Сяр действа чета в [[Довища]] и [[Сармусакли]], както и чети в Драмско и Зъхна<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 269 – 270.</ref>.

 

=== Действия ===

В Костурско и Костенарията продължават да действат четите на [[Захариас Пападас]] и [[Григорис Фалиреас]], но първият умира през май при нападение над българското село [[Палеор]]. Георгиос Цондос оперира между Лерин и Битоля, напада селата Каленик ([[Горно Каленик|Горно]] и [[Долно Каленик|Долно]]) през април и [[Ощима]] през юни<ref name="Gounaris" />, а през юли четите на [[Георгиос Томбрас]], [[Стефос Григориу]], [[Иванчо Терзиовски]] и [[Николаос Платанияс]] (капитан Лахтарас) на 3 юли 1907 година водят сражение, при което е убит войводата [[Атанас Кършаков]]<ref>Αρχείο Διεύθυνσης Εφέδρων Πολεμιστών Αγωνιστών Θυμάτων Αναπήρων (ΔΕΠΑΘΑ), Αρχείο Μακεδονικού Αγώνα, φ. Τ-432</ref><ref>[http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html Δημήτριος Λιθοξόου, Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς, Γ, Γιαννοβαίνη]</ref>. През юни и юли Фалиреас участва в нови сражения при Лехово и [[Лошница]], където загиват андартските капитани [[Василиос Цимбидарос]] и [[Николаос Цотакос]] и се спасяват едва осмина андарти<ref name="Gounaris" />.

 

 

=== Идеология и действия на гръцката пропаганда ===

Андартите сами се определят като „Македономахи“ или „Македонски бойци“ ({{lang|el|Μακεδονομάχοι)}} и основно са описани в книгите на гръцката писателка [[Пинелопи Делта]] „[[В тайните на блатото]]“, „Македонската борба“ на Герман Каравангелис. Идеологията на самите македономахи е основана на трудовете на Йон Драгумис, описани в книгата „Кръв на мъченици и герои“ (Mαρτύρων καί Hρώων αίμα) и на „Общи указания за македонските чети от Висшия съвет на Македонския комитет“ на Димитриос Калапотакис. Всички те се отличават с открито насаждана омраза към българите.