Лазар Колишевски: Разлика между версии

Роден е на 12 февруари 1914 година под името '''Лазар Панев Колишев''' (среща се и '''Кулишев''') в градчето [[Свети Никола (град)|Свети Никола]], присъединено към Сърбия през 1913 г.<ref>[http://rulers.org/indexk3.html Информация за Kolisevski, Lazar от http://rulers.org]</ref> Родителите му са бедни земеделци, като майка му е влахинка, а баща му българин.<ref>Власи и власти. ''Во врска со оваа енигма разговаравме со двајцата најекспонирани репрезенти на влашкиот етнос во Македонија, претседателот на Унијата на Власите Димо Димчев и шефот на Партијата на Власите Митко Костов-Папули. Го замоливме Димо Димчев да ни каже кој, освен Милтон Манаки и Хари Костов, бил Влав во досегашните влади, но и во другите јавни области, како што се науката, уметноста, лингвистиката, историјата, правото, итн. Димчев наредува: "Пиши! Како прв, Лазар Колишевски бил Влав по мајка. Откако останал сирак, го зеле тетките по мајчина страна - битолски Влаинки - го вдомиле во кралското сиропиталиште, а потоа го пратиле на училиште во Србија.''</ref><ref>Historical Dictionary of the Republic of Macedonia, Historical Dictionaries of Europe, Dimitar Bechev, Scarecrow Press, 2009, ISBN 0810862956, [http://books.google.bg/books?id=ilGfCIF4Ao4C&pg=PA278&lpg=PA278&dq=historical+dictionary+macedonia&source=bl&ots=VvKSDGfWdR&sig=qeRHRJ7CWDR2oUut23h4L6kx8ss&hl=bg&sa=X&ei=YMFFUqm0KoaTtQbpgoH4Cg&ved=0CFQQ6AEwBQ#v=onepage&q=lazar&f=false p. 117.]</ref> През 1915 г. по време на Първата световна война, районът е окупиран от [[Царство България]]. Баща му е мобилизиран и през войната умират двамата родители на Колишев, а той остава кръгъл сирак. Като съвсем малък е взет от влашките си лели в Битоля. След войната в края на 1918 г., когато районът е върнат на Сърбия, е предаден за отглеждане в държавното сиропиталище в града. Там той е отгледан до училищна възраст и там завършва начално и основно образование. От Битоля е изпратен от властите с държавна стипендия за [[Крагуевац]], където учи във военен техникум за шлосер.<ref>[http://www.marxists.org/makedonski/kolendik/1989/beli-damki.htm Антун Колендич, Белите дамки на македонската историја "Start magazin", Zagreb, No. 537, 19.8.1989, 50-55 str.]</ref> По това време използва името '''Лазар Пандевич – Колишевич''' и след завършването си е произведен в ''оръжеен майстор''.<ref>[http://biblioteka.mycity-military.com/biblioteka/cyber%20fulkrum/SVL%20(1915-1941)/UBSM-UB-VI-15-VOJLIS-1941-high.pdf Наређење - Военен вестник на Кралство Сърбия, сканирани броеве от 1941 г. стр. 185-186.]</ref> На осемнадесет години става член на [[СКМЮ]]. От 1932 г. работи във Военноремонтния завод в Крагуевац, където е приет през 1935 г. за член на [[ЮКП]]. Силно амбициозен, става секретар на партийния комитет в завода, а после и организационен секретар на Окръжния комитет на ЮКП за Крагуевац. През октомври 1940 година е избран за делегат на Петата земска конференция на ЮКП.

Лазар Колишевски е бил на различни държавни и партийни постове и е оказвал влияние върху политическите процеси в Югославия. Носител е на [[Партизански възпоменателен медал 1941]] година. На 30 юли 1952 година е награден с Орден за народен герой на Югославия. На 15 май 1979 години е избран заместник-председател на СФРЮ. След смъртта на Юосип Броз Тито на 4 май 1980 година заема неговото място на председателския пост до 15 май същата година, когато изтича мандата му<ref>[http://www.osaarchivum.org/files/holdings/300/8/3/text/85-2-197.shtml Stankovic, Slobodan. Sergej Kraigher -- Yugoslavia's New State President, 1981-5-18, взето от http://www.osaarchivum.org]</ref>. След разпада на Югославия живее в Скопие, противопоставя се на водената политика от ВМРО-ДПМНЕ и против [[Операция "Съюзна сила"|бомбардировките на НАТО над Югославия]]<ref>[http://www.nin.co.rs/2000-07/13/13592.html KRŽAVAC, SAVO. Bravar nije voleo zlato], http://www.nin.co.rs, 13.07.2000</ref>. Умира на 6 юли 2000 година. През 2002 година в родното му място е издигнат негов паметник.