Битка при Смоленск (1941): Разлика между версии

| сила2 = '''В началото на битката:'''{{Br}}556&nbsp;000 войници{{Br}}6000 оръдия{{Br}}над 900 танка<ref name="stat38"/>{{Br}}(впоследствие със значителни подкрепления)

| жертви1 = 101&nbsp;000 души (в т. ч. 20&nbsp;000 убити)<ref name="stat47">Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 47</ref>

|}}

{{Германо-съветска война 1941}}

Напредвайки все по-дълбоко в съветска територия, германските войски са принудени да воюват на все по-широк фронт. Отделни армии и корпуси губят пряка връзка помежду си. В пространствата между и зад тях остават боеспособни съветски части, които контраатакуват по фланговете и тила на германските войски.<ref>Wray, T. ''Standing Fast: German Defensive Doctrine on the Russian Front during the Second World War'', Fort Leavenworth, Kansas 1983, стр. 43 – 44 ([http://cgsc.leavenworth.army.mil/carl/contentdm/home.htm Combined Arms Research Library], 10.1.2009)</ref> С директива на [[Хитлер]] от 19 юли в последната десетдневка на месеца са наложени сериозни промени в разположението на група армии „Център“. Започва прехвърляне на танковите войски на север и на юг за осигуряване на оперативната връзка със съседните групи армии. С продължаването на офанзивата към Москва са натоварени пехотните сили на групата „Център“ (4-та и 9-та армия).<ref>Мягков, М. ''Вермахт у ворот Москвы, 1941 – 1942'', [http://militera.lib.ru/research/myagkov/01.html стр. 34 – 35]</ref>

 

 

В същото време Ставката хвърля в Смоленското сражение двадесет свежи дивизии. Разделени на пет оперативни групи, те атакуват на широк фронт без необходимата концентрация на силите. Затова успехите им са единични. На 21 юли е отвоюван (временно) Великие Луки. На 27 юли оперативната група на генерал [[Константин Рокосовски]] изтласква немците от Ярцево и се приближава до обкръжените 16-та и 20-та армия.<ref name="stat15-17">Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 15 – 17</ref> На същия ден обаче в немски ръце пада Могильов с 12&nbsp;000 съветски военнопленници.<ref name="stat6-10"/> Съветските опити за обкръжаване и разгром на немските войски около Смоленск претърпяват неуспех. На 3 август оперативната група на генерал [[Владимир Качалов]] (28-ма армия), която настъпва от югоизток, е обкръжена край Рославъл и скоро след това е разгромена. Пленени са 38&nbsp;000 души.<ref name="tipp"/> В резултат на боеве за мостовете на Днепър край Соловьово, между 4 и 6 август останките от 16-та и 20-та армия се измъкват от обкръжението.<ref name="stat11"/> Много войници от тези две армии попадат в плен. По немски данни, в боевете западно от Смоленск и в околностите на града Вермахтът успява да плени 310&nbsp;000 души, други 100&nbsp;000 успяват да се оттеглят<ref>Zabecki, D. ''World War II in Europe: An Encyclopedia'', Taylor & Francis, 1999, ISBN 0824070291, стр. 1688</ref>.<ref name="tipp">Типпельскирх, К. ''История Второй мировой войны'', [http://militera.lib.ru/h/tippelskirch/05.html стр. 254 – 255] („Полигон“, Санкт Петербург 1999, цит. по: [http://militera.lib.ru/ Проект „Военная литература“], 19.1.2009)</ref>

 

== Последици ==

 

Повече от две години град Смоленск е под германска окупация. Подобно на много други съветски селища и той е почти изцяло разрушен в резултат на бойните действия. При освобождаването на града през септември 1943 г. 93 % процента от жилищните сгради са в развалини.<ref>Козлов, М. (гл. ред.) ''Великая отечественная война 1941 – 1945. Энциклопедия'' (Издателство „Советская Энциклопедия“, Москва 1985), стр. 657</ref> На [[6 май]] [[1985]] г. с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР Смоленск получава почетното звание „[[Град герой]]“.<ref>[http://admcity.smolensk.ru/info/istor_spr/istor_spr.html ''История города''] (взето от [http://admcity.smolensk.ru/ официалния сървър на администрацията на Смоленск], 21.1.2009)</ref>