Правителство на Александър Малинов 1: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м десетична запетая за процент; козметични промени
м Bot: Automated text replacement (-достъп от +посетен на)
Ред 24:
[[Файл:Tzar_Ferdinand_at_proclamation_of_Bulgarian-independence.jpg|мини|Цар [[Фердинанд I]] и членове на кабинета в Търново при провъзгласяването на независимостта]]
 
Първото '''правителство на Александър Малинов''' е тридесето [[Правителства на България|правителство]] на [[Княжество България|Княжество]] [[България]], назначено с Указ № 3 от [[16 януари]] [[1908]] г.<ref name="Gazette">ДВ. Указ № 3 от 3 март 1907 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 12 от 16 януари 1908 г.</ref> на княз [[Фердинанд I|Фердинанд Сакскобургготски]]<ref name="BDI-Gudev">Ангелова, Й. и др. [http://electronic-library.org/books/Book%200009.html Българските държавни институции 1879 – 1986]. Енциклопедичен справочник. София 2008 г. (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, достъппосетен отна 13 февруари 2015)</ref>. Управлява страната до [[5 септември]] [[1910]] г., след което е наследено от [[Правителство на Александър Малинов (1910–1911)|второто правителство на Александър Малинов]].
 
По негово време е обявена и международно призната [[Независимост на България|независимостта]] на страната от [[Османската империя]].
Ред 56:
* 16 януари – Княз [[Фердинанд I|Фердинанд]] отстранява от власт [[Народнолиберална партия|стамболовистите]] и назначава правителство на [[Демократическа партия|Демократическата партия]], начело с [[Александър Малинов]].{{hrf|Стателова|1999|214}}
* 28 януари – [[Университетска криза (1907)|Университетската криза]] завършва с указ за повторно назначаване на уволнените професори от [[Софийския университет]].{{hrf|Стателова|1999|215}}
* 25 май – Парламентарни избори. Демократите получават пълно мнозинство в [[XIV Обикновено народно събрание|Народното събрание]], доминирано до този момент от [[Народнолиберална партия|Народнолибералната партия]].{{hrf|Стателова|1999|215}}<ref>Статистика на изборите за народни представители на ХIV-о Обикновено народно събрание. София, Държавна печатница, 1910, [http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.php?iid=DO-010000337&page=15 с. XIV] (Дигитална библиотека на НСИ, достъппосетен отна 27 февруари 2015.)</ref>
* юли – Избухва [[Младотурската революция]] в Европейска Турция. [[Великите сили]] прекратяват [[Мюрцщегска реформена програма|Мюрцщегската реформена програма]] в [[Македония (област)|Македония]]. Българското правителство започва дипломатически сондажи в Петербург и Париж за премахване на васалната си зависимост от Османската империя.{{hrf|Стателова|1999|216 – 217}}
* 30 август – „Инцидент Гешов“: българският дипломатически представител в Цариград [[Иван Стефанов Гешов|Ив. Ст. Гешов]] е пренебрегнат при поканите за официалния прием, по случай рождения ден на султан [[Абдул Хамид II]]. В отговор правителството в София изтегля представителя си от османската столица. Официалните контакти между България и Османската империя са прекъснати за няколко седмици.{{hrf|Стателова|1999|216 – 217}}
Ред 75:
=== 1910 ===
* 28 февруари – [[Русе]]нски събития: кражбата на малолетна булка от семейството на местен турски ходжа завършва с масови сблъсъци между полиция и войска, от една страна, и местни жители, от друга, при които загиват 24 души, а 70 са ранени.{{hrf|Стателова|1999|244}}<ref>Ненов, Николай; Моллов, Тодор. [http://liternet.bg/folklor/sbornici/ruse/rusenskata_karvava_svatba.htm Русенската „кървава сватба“.] Варна, LiterNet, 2006.</ref>
* 12 юли – Открита е 48-километровата линия Търново–[[Плачковци]], първи етап от проектираната Презбалканска линия през [[Борущица]] за [[Стара Загора]], която е започната още през 1904.<ref>Бирданов, Георги. [http://www.jptactis.com/article.php?src=compiled/2010/9/Birdanov-10-10.htm 100 години железопътна линия Търново – Плачковци.] „Железопътен транспорт“, 2010, №9 (достъппосетен отна 13 февруари 2015)</ref>
* 16 юли – Строежът на жп линия от София за [[Скопие]] спира в [[Гюешево]] на тогавашната турска граница. Откритата на тази дата отсечка Кюстендил–Гюешево не е икономически рентабилна, но отговаря на българските стратегически интереси. Османската империя обаче отказва да прокара железница от [[Куманово]] през границата.{{hrf|Джонев|2008|232}}