Правителство на Иван Гешов: Разлика между версии

'''Правителството на Иван Евстатиев Гешов''' е тридесет и второто [[Правителства на България|правителство]] на [[Царство България]], назначено с Указ № 5 от [[16 март]] [[1911]] г.<ref name="Gazette">ДВ. Указ № 5 от 16 март 1911 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 59 от 17 март 1911 г.</ref> на цар [[Фердинанд I|Фердинанд Сакскобургготски]]<ref name="BDI-Gudev">Ангелова, Й. и др. [http://electronic-library.org/books/Book%200009.html Българските държавни институции 1879 – 1986]. Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, достъппосетен отна 27 февруари 2015 г.)</ref>. Управлява страната до [[1 юни]] [[1913]] г., след което е наследено от [[Правителство на Данев (1913)|четвъртото правителство на Стоян Данев]].

Основната целна правителството на [[Народна партия|Народната]] и [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]] е подготовката на война с [[Турция]] и постигането на национално обединение. За да се избегне контролът от [[Народното събрание]], член 17 от [[Търновска конституция|Търновската конституция]] е изменен, с което се дава възможност на монарха и правителството да сключват тайни договори. Непосредствено след това, с негласната подкрепа на [[Англия|Великобритания]], [[Франция]] и [[Русия]] (стремежът им е да се изолира Турция от [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]) е образуван [[Балкански съюз]]. В него влизат България, [[Сърбия]] и [[Гърция]]. По-късно към тях се присъединява и [[Черна гора]]. През февруари 1912 г. между [[България]] и Сърбия е сключен военен договор. През май 1912 г. подобен договор е сключен и между България и Гърция. При изготвянето на двата договора българската дипломация допуска грешки, които минират съюза (не са уточнени бъдещите граници с Гърция, със Сърбия се постига съгласие за поделяне на [[Вардарска Македония|Македония]] и България се съгласява да поеме основната тежест от войната). В хода на военните действия грешките на монарха и българското правителство се задълбочават (не са изпратени български войски във [[Вардарска Македония]], отхвърлено е изгодното предложение за мир преди атаката на [[Чаталджа]] и предявени са неоснователни български претенции за [[Солун]]). Успехите на българската армия в [[Тракия]] се оказват решаващи за победата на Балканския съюз над Турция. В освободените райони са организирани военни [[губернатор]]ства, осигурена е и свобода на [[вероизповедание|вероизповеданиявероизповеданията]]та<ref name="Encyclopedy"/>.

[[FileФайл:Ivan Evstratiev Geshov government, 1911-1913.jpg|мини|Правителството на Гешов, 1911 г.]]