Правителство на Рачо Петров 2: Разлика между версии

Второто '''правителство на Рачо Петров''' е двадесет и шесто правителство на [[Княжество България]], назначено с Указ № 10 от [[6 май]] [[1903]] г.<ref name="Gazette">ДВ. Указ № 10 от 6 май 1903 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 95 от 6 май 1903 г.</ref> на княз [[Фердинанд I|Фердинанд Сакскобургготски]]<ref name="bdi-rp2">Ангелова, Й. и др. [http://electronic-library.org/books/Book%200009.html Българските държавни институции 1879–1986]. Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, достъппосетен отна 2 май 2015 г.)</ref>. Управлява страната до [[22 октомври]] [[1906]] г.<ref name="bdi-rp2"/>, след което е наследено от [[Правителство на Димитър Петков|правителството на Димитър Петков]]<ref name="Encyclopedy"/>.

Правителството начело с министър-председателя [[Рачо Петров]] се стреми да неутрализира [[Мюрцщегска реформена програма|намесата на Великите сили]], засилването на [[Сръбска въоръжена пропаганда в Македония|сръбската]] и [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката въоръжена пропаганда]] и другите негативни последици за българите в [[Македония (област)|Македония]] и [[Одринско]] от [[Илинденско-Преображенското въстание]], което избухва и е потушено броени месеци след идването му на власт. След като двустранните договорености с [[Османската империя]] и [[Кралство Сърбия|Сърбия]] от март 1904 г. не дават достатъчно резултати, кабинетът залага на [[Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], като я финансира и оттегля подкрепата си за конкуриращите я [[върховисти]].<ref>„Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878–1944“. Македонски научен институт, София, 1997. Том 3. ISBN 954-8187-32-9. с. 113</ref> Паралелно с това правителството на Рачо Петров провежда ускорено преустройство и превъоръжаване на българската армия. Излизането от дълговата криза при [[Правителство на Данев (1901–1903)|предшестващото управление]] на [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]] му дава възможност да лавира между съперничещите си френски и германски банки и оръжейни фирми, получавайки кредит и оръжие преимуществено от [[Франция]]{{hrf|Тодорова|2009|98-106}}. Въпреки че мандатът му съвпада с най-големия растеж на индустрията, търговията и кредита в България в половинвековния период след [[Освобождението]]<ref>Иванов, Мартин. [http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/discussion_2006_54_bg.pdf Националният доход на България, 1892-1924 г.] Българска народна банка, 2006. с. 62 (достъппосетен отна 3 февруари 2015 г.)</ref>, свръхразходите за въоръжаване допринасят за увеличаване на данъчното бреме, социално недоволство и задлъжняване на държавата, от което се облагодетелстват висши представители на администрацията. Корупцията обхваща и членове на самия кабинет<ref>Аврамов, Румен. [http://cls-sofia.org/bg/books/communal-capitalism-23.html „Комуналният капитализъм. Из българското стопанско минало.“] Том 3. Център за либерални стратегии. София 2007. с. 207-210, 216-217</ref>. В крайна сметка една от многобройните злоупотреби ([[Афера „Шарл–Жан“|аферата „Шарл и Жан“]]) води до оставката на министър-председателя и преустройство на кабинета в [[Правителство на Димитър Петков|правителство]] начело с лидера на [[Народнолиберална партия|НЛП]] [[Димитър Петков]]<ref name="Encyclopedy"/>.

* 19 септември – Първият дипломатически представител на [[САЩ]] в [[България]], [[Джон Б. Джаксън]], връчва акредитивните си писма. Поставено е началото на [[България|българо]]-американските дипломатически отношения.<ref>[http://bulgarian.bulgaria.usembassy.gov/embassy_about.html Посолство на САЩ в България], достъппосетен отна 27 януари 2015</ref>