Франсоа Араго: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кор., допълване
Грешки в статичния код: Препратки в препратки
Ред 30:
На 18-годишна възраст Араго постъпва в Политехниката, а през 1806 г. получава мястото на секретар в [[Бюро за дължините|Бюрото за дължините]]. Там той продължава, заедно с [[Жан Батист Био]] и испански комисари измерването на [[меридиан]]а в пространството от [[Барселона]] до остров [[Форментера]], започнато от астронома [[Жан Батист Жозеф Деламбр]] и [[Пиер Мешен]]. Той е на [[Майорка]] точно по времето, когато започва [[Полуостровната война|Полуостровна война]]. Там Араго е арестуван и затворен за няколко месеца близо до [[Палма де Майорка]] по подозрение, че пали огньове по върховете, за да ориентира настъпващата френска армия. Успява за избяга и на рибарска лодка стига до Алжир, където се качва на алжирски кораб, за да стигне до Марсилия, но корабът е пленен от испански [[капер]], и Араго е затворен в крепостта Росас в Испания. Накрая, след ходатайството на алжирския дей (деите са турски наместници, управители на Алжир) той е освободен и отново се опитва да се върне в Марсилия. Близо до самото пристанище обаче се разразява буря, и корабът на Араго е отнесен от вълните към брега на [[Сардиния]], откъдето той успява да се добере до Алжир. Тук обаче се оказва, че предишният дей е убит, а новият управляващ вкарва Араго в списъка на робите и го използва като преводач на каперите. Едва през 1809 г., след нееднократното ходатайство на френския консул, Араго получава свободата си и, най-накрая, достига Марсилия, едва спасявайки се от преследване на една английска фрегата. Въпреки всички приключения, Араго успява да опази резултатите от своите наблюдения и измервания, които той представя в труда си „Recueil d’observations géodésiques, astronomiques et physiques“. Скоро след това, на възраст едва 23 години, той е избран за член на Академията на науките на мястото на астронома [[Жозеф Жером Лефрансоа де Лаланд|Лаланд]] и е назначен от Наполеон I за професор в Политехниката.
 
През 1812 г. му се ражда син, [[Еманюел Араго]], бъдещ дипломат, правосъден министър и министър на вътрешните работи на Франция<ref>[https://ru.wikisource.org/wiki/ЭСБЕ/Араго,_Франсуа-Виктор-Эммануэль Статия в [[Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон|ЕРБЕ]]]</ref>.
 
В Политехниката Араго преподава до 1831 г. [[математически анализ]] в [[геодезия]]та. По-късно той се занимава главно с астрономия, физика (по-специално с [[поляризация (вълни)|поляризация]] на светлината, [[галванизъм]] и [[магнетизъм]]), [[метеорология]] и [[физическа география]].