Йероним Стамов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м формат дати от англ. на български |
м fixlink |
||
Ред 19:
На 11 май 1914 година по време на тържествената служба в чест на [[Кирил и Методий]] в „Св. св. Петър и Павел“ е арестуван от гръцките власти заедно с другите двама свещеници - Траян (Трайко) Хр. Калинчанов и Атанас Бабаев, тримата учители от униатското училище и 22 миряни. След три дни част са освободени, а останалите 16 души, включително свещениците и учителите са затворени в [[Бер]] и са обвинени в извършване на молебен за цар Фердинанд, служене на църковнославянски, преподаване на български и поддържане на връзки с ВМОРО. След три месеца Йероним Стамов е експулсиран в [[Сърбия]], Траян Калинчанов е заточен в Солун, а на Атанас Бабаев е позволено да се върне в Енидже Вардар.<ref name="Елдъров 95">{{cite book |title= Католиците в България (1878-1989). Историческо изследване |last=Елдъров |first=Светлозар |year=2002 |location=София |pages= 95 |url= http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/S_Elderov_Katolicite_v_BG.pdf|accessdate=30 септември 2015}}</ref>
В Сърбия властите поставят Стамов под домашен арест в родния му Гевгели. Подложен е на силен натиск да премине на сръбска служба, но не го прави и в началото на 1915 година е експулсиран в [[България]].<ref name="Елдъров 98">{{cite book |title= Католиците в България (1878-1989). Историческо изследване |last=Елдъров |first=Светлозар |year=2002 |location=София |pages= 98 |url= http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/S_Elderov_Katolicite_v_BG.pdf|accessdate=30 септември 2015}}</ref> През март 1915 година придружава успенеца Павел Христов (Христофор Порталие), главен викарий на Одринския униатски епископ Михаил Петков, обикалят [[Струмица|Струмишко]] и [[Петрич]]ко, за да подпомогнат бежанците униати в новите предели на страната. Заради тази си дейност са обвинявани от православни свещеници в разединение. През септември същата година прави постъпка да се включи в [[Единадесета македонска дивизия]] като униатски военен свещеник, но молбата му е отклонена. През лятото на 1916 година заминава за Германия, където 4 години следва философия в [[Мюнхен]]. През март 1921 година придобива научна степен доктор по филосифия с дисертация на тема „Моралните устои и техните предпоставки според Оле - Лапрюн“<ref>[http://www.philosophybg.com/2011/05/28/%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80-%D0%B2-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0/ Регистър на защитените дисертации по философия от българи в чужбина],
=== Обществена дейност ===
През 1922 година се завръща в София, където участва в конструирането на [[Македонска католическа лига|Македонската католическа лига]], а през 1923 година замества на председателското ѝ място [[Кочо Хаджириндов]]. Заради отказа си да участва в една одринска униатска инициатива от края на 1923 година е обвинен от тракийци, че е превърнал Македонската католическа лига в „лично свое средство за реклама като католически фактор и македонско политическо величие“. През 1924 година Йероним Стамов участва в тричленна делегация като представител на [[Македония (област)|Македония]] заедно с проф. [[Никола Киров (професор)|Никола Киров]] за България и д-р [[Иван Панеков]] за [[Добруджа]]. Тримата участват в конгреса на Съюза на дружествата на [[Общество на народите|Обществото на народите]] в [[Лион]], [[Франция]]. Участва и в благотворителна дейност сред бежанците и поддържа близки отношения с Националния комитет на [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските емигрантски организации]] в България. През 1926 година е упълномощен от лигата да представлява интересите на македонските българи пред политическите и обществените среди в Италия. Делегат е на конгреса на СМЕО през 1925 година и на конгреса на Съюза на католическите дружества в България през 1927-1928 година. През 1930 година по негово предложение Македонската католическа лига изпраща специално изложение за съдбата на македонските българи до Обществото на народите, а през 1931 година подпомага инициатива на католическата и православната общност в България за съвместна петиция до Обществото на народите, с искане за даване на права на българите в Гърция и Югославия. През 1933 година се установява в пловдивското село [[Куклен]] и предприема инициатива за формиране на католическа община, заради което влиза в остър конфликт с представителите на [[Българска православна църква|Българската православна църква]], но не се отказва и скоро след това открива униатския храм „Св. св. Кирил и Методий“ в селото с 500 души енориаши<ref>[http://www.catholic-bg.org/?act=content&rec=121 Общността на католиците от източен обред],
== Бележки ==
| |||