Предание: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 4:
Преданието може да съобщава само един-единствен факт, без да го обяснява. Всичко, разказано в него, се представя като видяно и чуто от старите хора. То се възприема като безспорна истина, която трябва да бъде запазена и предадена на потомците. По този начин преданието се превръща в история на даден човешки колектив, в която са заличени границите между историческата [[истина]] и ''художествената измислица'' <ref>„Художествена измислица – основна предпоставка на литературно-художественото творчество като естетическо преосмисляне на жизнения опит на писателя при създаването на образи и ситуации, по-живи и по-трайни от действителните, понеже са резултат на творческо обобщение. Художествената измислица е пресъздаване на действителността в нови проекции и в друга светлина при посредничеството на творческото въображение.“ ([http://zamatura.eu/ezikova_kultura/Literaturni-termini/Hudojestvena-izmislica Литературни термини])</ref>.
 
В ''Речника на българския език'' понятиетотерминът „предание“ се определя така: „Разказ за някогашно събитие, случка или историческа личност, разказван и предаван между поколенията, който може да се е отдалечил от реалния факт и да е придобил фантастични елементи“. <ref>[http://ibl.bas.bg/rbe/ РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК].</ref>
 
== Източници и бележки ==