Народен съд: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 24:
По-голямата част от съдиите се избират от Отечествения фронт „от най-добрите граждани“,<ref name="naredba" /> а останалите (включително председателите на съставите) – от [[Министър на правосъдието|министъра на правосъдието]] [[Минчо Нейчев]], т.е. от политически орган/изпълнителната власт. Обвинителите и главният обвинител са назначени от Министерския съвет. Изискване за образователен ценз, включително и юридически, няма.
За лично укривателство на търсени от Народния съд Наредбата-закон предвиждала наказание от редовните съдилища в размер от пет до петнадесет години, като под ударите на тази разпоредба не попадат членовете на семейството.<ref name="naredba">[http://www.infotel.bg/juen/arh/26052010.htm Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея
Народният съд се състои от върховни и областни състави. Върховните състави са следните:
Ред 95:
На 3 юли 1945 г. Главният народен обвинител [[Георги Петров (адвокат)|Георги Петров]] докладва, че са произнесени 2618 смъртни, 1226 доживотни тъмнични, 8 20-годишни, 946 15-годишни, 687 10-годишни и 3741 по-кратки присъди. Голям брой от осъдените на затвор умират непосредствено след съда от побой и изтезания.<ref>Българската гилотина", Поля Мешкова, Диню Шарланов, София, 1994, стр. 158, цит. по [http://web.archive.org/20090616040917/www.geocities.com/decommunization/Communism/Bulgaria/Narodensud.htm#Gilotina3 Декомунизация]</ref>
Министърът на правосъдието Минчо Нейчев, в доклад (раздел II за Народния съд) пред Политбюро на ЦК на БРП (к), на 24 юли 1945 г.<ref>[http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_44-62/razdel2t4/f1bop6ae67.pdf Решения] на ПБ на ЦК на БРП/к/ за продължаване чистката в съдебния апарат, постигане на пълно сработване между съдебните органи и милицията, внасяне на съдебна литература от СССР, ликвидиране на натрупани следствени дела и др. Доклад от Минчо Нейчев, министър на правосъдието за дейността на Министерството на правосъдието. 24 юли 1945 г. Р Е Ш Е Н И Я Н А П О Л И Т Б Ю Р О № 48, взети в заседанието на 24 юли 1945 г., протокол № 72, ЦДА, ф. 1 б, оп. 6, а.е. 67, л. 1 – 20. Оригинали. Машинопис.</ref>, съобщава следните данни, които се различават от тези на Главния обвинител, дадени по-горе. За времето от 22 декември до 31 март Народният съд е разгледал 145 дела с общо 10 907 подсъдими, като независимо от степента на наказанието почти на всички подсъдими е конфискувано имуществото. До този период от време работата на съда не е приключила, поради това, че са издадени задочни смъртни присъди срещу офицери на фронта, както и съществуват висящи дела срещу други около 150 офицери, също така участвали във военните операции на българската армия 1944 – 1945 г.
{| class="wikitable"
Line 137 ⟶ 136:
В Решение 4/1998 г., опирайки се на прежната си практика, [[Конституционен съд на България|Конституционният съд]] приема, че Народният „не е съдът, съществуващ и действащ към онзи момент като част от правосъдната система на държавата [..., а] е един извънреден съд с определени по време правомощия [...]. От гледна точка на сега действащата Конституция така издадените присъди не могат да се окачествят като съдебни актове.“ <ref>{{cite web | url = http://www.constcourt.bg/Pages/Document/Default.aspx?ID=426| title = Решение по конституционно дело 16/1997 г.| publisher = Държавен вестник 30/1998 г. | accessdate = 15 октомври 2010}}, т. III.2.А</ref> Поради това е допустима реституция ''по силата на закона'' (ex lege), без проверка на присъдите.
С приемането от 41-вото Народно събрание на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, внесен от народния представител Лъчезар Тошев, (Обн. ДВ. бр.62 от 10 август 2010 г.) се реабилитираха осъдените от Трети върховен състав на Народния съд участници в комисиите за разследване на убийствата на полски офицери в [[Катинско клане|Катин]] и Виница.<ref>[http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2132567042 Закон за политическа и гражданска реабилитация
Според някои законодателното осъждане на дейността на Народния съд и реституцията са част от практиката за реванш на бившите колаборационисти и техните наследници. Това за тях е опит да се „смеси“ наказанието за обективния колаборационизъм на управлявалите България 1941 – 1944 с обективните престъпления на комунистите 1944 – 1962, като опит за ревизия на решенията на [[Великите сили]] от Казабланка, Москва и Техеран – 1943 г.
| |||