Нюфаундленд: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-en}} => {{lang|en}}
м Заменено "пак там" за източник
Ред 8:
=== Древни предания и легенди ===
[[Файл:L'Anse aux Meadows, recreated long house.jpg|мини|250px|Реставрирано викингско селище край Ланс о Медоус]]
Първите жители на Нюфаундленд са вероятните предци на индианските племена [[беотук]] и [[микмак]], които се занимават с лов и риболов. Когато около 999 г. според древните норвежки саги пристигат викингските воини предвождани от [[Лейф Ериксон]] те установяват първите контакти с европейците. Пришълците наричат новооткритата земя „Винланд“ (Земя на виното, тъй като там откриват диви лози), а местните жители – „скрелинги“. Много скоро обаче между местните индиански племена и завоевателите, които се опитват да се установят за постоянно на острова, възникват въоръжени конфликти, и през 1001 г., след двегодишно присъствие, норвежците са принудени да се завърнат в [[Европа]]. След седем години норвежките викинги начело с Торфин Карлсефни отново посещават северната част на острова и отново основават селище, което обаче просъществува едва три години, и през 1011 г. е напуснато.<ref>Магидович, И. П., [http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/ История открытия и исследования Северной Америки], М., 1962. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/, стр. 34 – 39</ref> През 1960 г. норвежкият изследовател д-р Хелге Ингщад и съпругата му Ане Стин Игщад извършват археологически разкопки край градчето Ланс о Медоус ({{coord|51|36|N|55|32|W|}}, в най-северната част на острова) и откриват неопровержими доказателства за присъствието на викингите на острова.
 
Според древноирлански предания през VI в. ирландският монах Свети Брендан извършва т.нар. „Плаване на Св. Брендан“ на запад от [[Ирландия]], което го довежда до богата земя и се предполага, че това е Нюфаундленд. Сред възможните първи откриватели на острова е и уелското предание, че през 1170 г. принц Мадок също достига до тези брегове. Друг, много по-вероятен откривател на острова, е шотландският принц Хенри Синклер, като неговото предполагаемо плаване е извършено в самия край на XIII в. или началото на XIV в. Португалците също претендират, че са откриватели на острова от експедиция, изпратена от Хенри Мореплавател през 1431 г. На карта, издадена в Париж през 1490 г., приблизително на мястото, където е Нюфаундленд са изобразени три острова, известни като „Островите на Седемте града“ или „Остров Бразил“, за които е записано, че са открити от португалски мореплавател през 1431 г. Друг предполагаем откривател на острова са английски рибари от Бристол, които през 1481 г. откриват острова и огромните рибни райони югоизточно от него, но с цел да запазят риболовния монопол за себе си, засекретяват откритието си.
 
=== Откриване и колонизация на острова (XV-XVIII в.) ===
Близо 500 години след заминаването на скандинавците югоизточното крайбрежие на острова „официално“ е открито през 1497 г. от италианския мореплавател [[Джон Кабот]] (Джовани Кабото)<ref>пакМагидович, тамИ. П., [http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/ История открытия и исследования Северной Америки], М., 1962., стр. 61 – 75</ref>, който по това време плава под английски флаг. Именно той кръщава острова със сегашното му име Нюфаундленд – „нова открита земя“, „нова намерена земя“. Според приблизителни преценки, по това време на острова живеят от 1000 до 5000 индианци.
 
След плаването на [[Джон Кабот|Кабот]] няколко португалски, испански, френски и английски мореплаватели и рибари посещават бреговете на Нюфаундленд. През 1500 – 1501 г. португалецът [[Гашпар Кортереал]] (1450 – 1501) и брат му Мигел Кортереал в търсене на т.нар. „Северозападен морски проход“ откриват част от източния бряг на острова<ref>пакМагидович, тамИ. П., [http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/ История открытия и исследования Северной Америки], М., 1962., стр. 46 – 54</ref>. Около 1504 г. френски рибари-бретанци откриват западното му крайбрежие<ref>пакМагидович, тамИ. П., [http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/ История открытия и исследования Северной Америки], М., 1962., стр. 83 – 85</ref>, през 1520 и 1525 г. друг португалец, [[Жуау Фагундиш]] – цялото южно крайбрежие на острова и т.нар. „Голяма Нюфаундленска плитчина“, славеща се с огромните си рибни пасажи. През 1534 г. французинът [[Жак Картие]] открива протока [[Бел Айл (проток)|Бел Айл]]<ref>пакМагидович, тамИ. П., [http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/ История открытия и исследования Северной Америки], М., 1962., стр. 88</ref>, отделящ Нюфаундленд на югоизток от п-ов [[Лабрадор]] на северозапад, като по този начин в общи линии става известно цялото му крайбрежие и конфигурация.
 
На 5 август 1583 г. сър [[Хъмфри Гилбърт]] (1539 – 1583), заедно с още 250 човека създава първото английско селище на острова и провъзгласява първата задморска английска колония, като слага началото на Британската империя. Новите колонисти изпитват остър недостиг на всичко, с изключение на риба и отопление, и сред тях за почват масови заболявания. Недоволството заплашва да премине в метеж против Гилбърт, който заповядва да се режат ушите на недоволните, но накрая отстъпва, като натоварва всички останали живи колонисти, за да ги върне в Англия. Разразилата се буря на обратния път потапя два от трите кораба на злощастните колонисти, като в нея загива и Гилбърт<ref>пакМагидович, тамИ. П., [http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/ История открытия и исследования Северной Америки], М., 1962., стр. 143 – 144</ref>.
 
През месец юли 1610 г. друг английски военен моряк, Джон Гай (поч. 1629 г.), заедно с още 39 други колонизатори, успява да създаде първото селище Купер Коув ({{coord|47|33|N|53|14|W|}}), на югоизточното крайбрежие на острова, недалеч от съвременния град [[Сейнт Джонс (Нюфаундленд и Лабрадор)|Сейнт-Джонс]]. До към 1620 г. на острова са създадени още няколко английски и френски рибарски селища, като те неофициално си поделят острова на две сфери на влияние – английско (западното и източното крайбрежие) и френско (северния полуостров и южното крайбрежие).