Производство на компютри в България: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 133:
 
=== Ограничения на COCOM ===
Развитието на промишлеността в България е свързано с [[трансфер на технологии]] от чужбина. В епохата на [[Студената война]], когато светът е разделен на [[Източен блок|Източен]] и [[Западен блок]], противопоставянето между тях пречи на България да закупува апаратура, лицензи и нови технологии от Запад поради наличието на [[ембарго]] – списъци със „стратегически“ стоки и технологии, забранени за износ в страните от Източния блок. Те са съставени от [[Координационен комитет за контрол на износа|COCOM]] ({{lang|en|Coordinating Committee for Multilateral Export Controls}})<ref> Lewis R.C., „COCOM[http://www.disam.dsca.mil/pubs/Vol%2013_1/Lewis.pdf COCOM: An International Attempt to Control Technology“Technology], The DISAM Journal, 1990; http://www.disam.dsca.mil/pubs/Vol%2013_1/Lewis.pdf</ref> <ref>Henshow, J. [http://www.stimson.org/images/uploads/research-pdfs/Report7.pdf The Origings of COCOM: Lessons for Contemporary Proliferation Control Regimes], The Henry L. Simpson Center, Report No. 7, Май 1993.</ref>, основан в края на 1949 г. с цел ограничаване на риска от промишлен [[шпионаж]] от страна на СССР. С това се цели технологична защита, която да даде икономическо, военно и политическо предимство на западните страни. Като страна-член на СИВ, България попада в списъците на COCOM от самото начало.
 
От друга страна, в Източния блок приоритет има аргументът за „независимост в случай на война“ и се насърчава използването на местни градивни елементи вместо произведени от западни компании. Например за продажба на изделие в СССР се изисква не повече от 4% от компонентите му да са западно производство; вместо тях трябва да се използват руски еквиваленти, а ако няма – схемата трябва да се преработи така, че да съдържа само руски елементи <ref group="notes">Подобни изисквания има и в други страни. Например, до около 2000 г. в Япония се изисква всички елементи да са японски, за вносни елементи се иска разрешение</ref>. Втората причина за предпочитането на местното производство е икономическа – за да се намалят валутните разходи при серийно производство. Изхожда се от презумпцията, че в случай на дискретни елементи и при запазени схемни решения, структура на хардуера, интерфейсен обмен и спазена технология на производство и контрол качеството ще се запази. Към 1980-те практиката на подмяна на западните елементи със социалистически (обикновено руски) придобива популярност като практика на „побългаряване“.