Чикунгуня: Разлика между версии

'''Чикунгуня''' (''Chikungunya (CHIKV)'') е [[арбовируси|арбовирусна инфекция]] при хората. Вирусът е от род ''[[Alphavirus]]'' и се пренася от [[комари]] предимно от род ''[[Aedes]]''.<ref>Lahariya C, Pradhan SK. [http://www.mrcindia.org/journal/issues/434151.PDF Emergence of chikungunya virus in Indian subcontinent after 32 years: a review]. J Vect Borne Dis. 2006 Dec;43(4): 151 – 60. accessible at http://www.mrcindia.org/journal/issues/434151.PDF</ref> Заболяването е характерно за тропическите райони на [[Стар свят|Стария свят]], но климатичните промени и антропогенният фактор способстват за разпространението на [[вектор (биология)|векторите]] на заболяването и възникването му на нови неестествени за болестта места. Признаците, с които се проявява, са подобни на тези при [[денге]]. Думата чикунгуня идва от [[суахили]] и означава „това, което изкривява“. На езика [[макондо (език)|макондо]], разпространен в Южна [[Танзания]] и Северен [[Мозамбик]], чикунгуня буквално се превежда като „връзваща“, „чупеща костите“ или „превиваща“. Всички тези определения са свързани със симптомите, подобни на [[артрит]], които предизвикват изкривяване на крайници и пръсти и адските болки в [[стави]]те, които обездвижват и приковават на легло болните за период от няколко седмици до няколко месеца.<ref name="varna">[http://www.rvms-varna.com/data/news/4/01_chikungunya.pdf РВМС Варна и РИОКОЗ Варна, Съвместен доклад от Годишно национално съвещание по програма „Национална програма за профилактика и борба с кърлежопреносимите трансмисивни инфекции в Р.България“ 2008 г.]</ref>

Болестта е описана от Marion Robinson<ref name=Robinson_1955>{{cite journal |author=Robinson MC |title=An epidemic of virus disease in Southern Province, Tanganyika Territory, in 1952 – 53. I. Clinical features |journal=Trans. R. Soc. Trop. Med. Hyg. |volume=49 |issue=1 |pages=28 – 32 |year=1955 |pmid=14373834|doi=10.1016/0035 – 9203(55)90080 – 8}}</ref> и W.H.R. Lumsden<ref name=Lumsden_1955>{{cite journal |author=Lumsden WH |title=An epidemic of virus disease in Southern Province, Tanganyika Territory, in 1952 – 53. II. General description and epidemiology |journal=Trans. R. Soc. Trop. Med. Hyg. |volume=49 |issue=1 |pages=33 – 57 |year=1955 |pmid=14373835|doi=10.1016/0035 – 9203(55)90081-X}}</ref> през [[1955]] г. при изследването на огнището на заболяване през [[1952]] – -&nbsp;[[1953]] г. Заболяването е преминало при хора в селища, разположени на платото [[Маконде]], намиращо се на границата между Мозамбик и [[Танганика (страна)|Танганайка]] (днес в [[Мтвара (регион)|регион Мтвара]] в континенталната част на Танзания).

Чикунгуня е разпространена в [[Африка]], [[Азия]] и на [[Индостан|Индийския субконтинент]]. Дълги години нивото на проявление на заболяването в Африка е ниско. В периода [[1999]] – -&nbsp;[[2000]] г. в [[Демократична република Конго]] възниква голяма епидемия, през [[2007]] г. това се случва и в [[Габон]]. В началото на [[2005]] г. възниква взрив на епидемията и на островите [[Реюнион]], [[Мавриций]], [[Майоте]] и [[Сейшелски острови|Сейшелите]]<ref name="hpa">[http://www.hpa.org.uk/HPA/Topics/InfectiousDiseases/InfectionsAZ/1191857566477/ Chikungunya]</ref> в [[Индийски океан|Индийския океан]]. С него са свързани и възникналите случаи на заболели хора в [[Европа]] (основно в [[Норвегия]], [[Германия]], [[Белгия]] и [[Великобритания]]), летували на тези острови. На Реюнион заболяват около 40% от жителите на острова.<ref name="virology">[http://www.virology.ws/2009/03/18/chikungunya-an-exotic-virus-on-the-move/ Chikungunya: An exotic virus on the move]</ref> В периода [[2006]] – -&nbsp;2007 г. бум на чикунгуня възниква и в [[Индия]] и редица страни от [[Югоизточна Азия]]. През 2007 г. за пръв път са регистрирани огнища на заболяването в Европа в района на [[Равена]], провинция [[Емилия-Романя]], [[Италия]].<ref name=who/> В [[България]] случаи на заболяване не са констатирани.

За лабораторна диагноза се използва методът ELISA. При него се откриват [[антитела]] в кръвен серум, изработени от организма срещу вируса. Нивото на антителата е най-високо след 3&nbsp;-&nbsp; – 5 седмици от проявата на клиничните признаци и продължава да е високо около месец.