'''Битолското клане''' ({{lang|sq|Masakra e Manastirit}}) е избиването на около 500 албански бегове и техните охранители и служители от новата османска армия на 9 август 1830 година в [[Битоля]], тогава в Османската империя.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.shqiperia.com/Masakra-e-Manastirit-(9-gusht-1830).236/ | заглавие= Masakra e Manastirit (9 gusht 1830) |достъп_дата = 17 март 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Shqiperia.com |цитат= |език= }}</ref> Клането води до отслабването на властта на албанските бегове в Южна Албания и полага основата за унищожаването на мощния [[Шкодренски пашалък]] на север.<ref>{{cite book|title=The Albanians: A Modern History|last=Vickers|first=Miranda|year=1999|publisher=I.B. Tauris|location=|isbn=1-86064-541-0 |page= 24}}</ref>
== Предхождащи събития ==
Влиянието на албанските бегове отслабва след убийството на [[Али паша Янински]] и ликвидирането на [[Янински пашалък|Янинския пашалък]]. В края на 1820-те години след Гръцката война за независимост, албанските наемници се включват по време на борбите на Османската империя, разграбват много села, а беговските семейства се опитват да възстановяват властта си. Тези опити включват организацията на събрание в 1828 г. в [[Берат]] на местните първенци, организирано от Исмаил бей Кемали, дядо на [[Исмаил Кемали]], основател на съвременната албанска държава в 1912 г.<ref name="Egro">[http://www.panorama.com.al/tipike/zbulohet-dokumenti-pavaresia-u-kerkua-qe-ne-vitin-1828/ Dritan Egro on Panorama Zbulohet dokumenti, Pavarësia u kërkua që në vitin 1828 http://www.panorama.com.al/tipike/zbulohet-dokumenti-pavaresia-u-kerkua-qe-ne-vitin-1828/]</ref> Водещи фигури на събранието са Кемали, [[Зилифтар Пода]] и Шахин бег. Османската империя полага големи усилия, за да предотврати издигането на местните бегове, които са заплаха за централната власт. Беговете също така изказват твърдое несъгласие с извършваните [[Реформи на Махмуд II|реформи в Османската империя по време на управлението на Махмуд II]]. На 5 януари 1829 г., само месец след събранието в Берат, лидерът Исмаил бей Кемали е убит в [[Янина]] от хора на [[Решид Мехмед паша]], което предизвиква размирици в Янина, [[Загори|Загора]], [[Коница]] и [[Мецово]], където османската администрация е изгонена от местното население. Султанът е принуден да премести Решид Мехмед паша и издига номинацията му за [[велик везир]] на 6 февруари 1829 г. През 1830 г. Високата порта изпраща корпус под командването на Решид Мехмед паша срещу размирните албански бегове. Срещу им се мобилизират трима местни лидери, Зилифтар Пода, Арслан бег и Вели бег, начело на бившите военни сили на Али паша Янински. <ref>[https://archive.org/stream/researchesinhigh01toze#page/n7/mode/2up Tozer, Henry Fanshawe, стр. 167-169]</ref>
