Периодична система: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м дребно
Ред 36:
Въпреки че не съдържа някаква конкретна представа за строежа на атома, периодичният закон стига много близко до поставянето на този проблем. През 1984 г. академик В. И. Спицин пише: „Първите представи за строежа на атома и за химичната [[валентност]], разработени в началото на XX век, се основават на закономерностите в свойствата на елементите, установени с помощта на периодичния закон.“ <ref>{{икона|ru}} ''Спицын В. И.'' Периодический закон Д. И. Менделеева с точки зрения современных представлений о веществе // Д. И. Менделеев. 150 лет со дня рождения. 1834 – 1984. – М.: Наука, 1986.</ref>
 
Развивайки през следващите две години идеите си, Менделеев въвежда понятието за място на химичния елемент в периодичната система. Мястото на един химичен елемент се определя чрез съпоставяне на свойствата му със свойствата на другите химични елементи. По този начин, отчитайки резултатите от изучаване на стъклообразуващите [[оксид]]и, Менделеев поправя [[Атомна маса|атомните маси]] на девет елемента – [[берилий]], [[индий]], [[Уран (елемент)|уран]] и др. През [[1870|1870 г.]] предсказва съществуването на три неизвестни дотогава елемента, изчислява атомните им маси и описва свойствата им – „екаалуминий“ (открит през 1875 г. и наречен [[галий]]), „екабор“ (открит през 1879 г. и наречен [[скандий]]) и „екасилиций“ (открит през 1885 г. и наречен [[германий]]). След това предсказва съществуването на още осем елемента, сред които „екателур“ – [[полоний]] (открит през 1898 г.), „екайод“ – [[астат]] (открит през 1942 – 3 г.), „екаманган“ – [[технеций]] (открит през 1937 г.), „двиманган“ – [[рений]] (открит през 1925 г.), „екацезий“ – [[франций]] (открит през 1939 г.).
 
През [[1900|1900 г.]] Дмитрий Менделеев и Уилям Рамзи стигат до извода, че е необходимо в периодичната система да бъдат включени елементите от групата на [[благороден газ|благородните газове.]]