Отваря главното меню

Промени

м
дата на искането за източник; форматиране: 13x 6lokavica, 6x тире-числа, интервал, кавички, нов ред (ползвайки Advisor)
| описание = [[маркграф]] на [[Маркграфство Монферат|Монферат]], [[Солунско кралство|солунски крал]]
| изображение за личността = Boniface-of-Montferrat.jpg
| описание на изображението = Бонифаций Монфератски е избран да води Четвърия кръстоносен поход. Историческа картина от Анри Декен, 1840. [[Версайски дворец|Версай]]
| управление = [[1191]]  [[1207]]
| регент на =
| регентство =
| общомедия =
}}
'''Бонифаций I Монфератски''' ({{lang|it|Bonifacio del Monferrato}}; {{Lang|el|Βονιφάτιος Μομφερρατικός, Vonifatios Momferratikos}}) (известен още и като '''Бонифас Монфератски''') е [[Маркграфство Монферат|Монфератски]] [[маркиз]] ([[маркграф]]) (1191–12071191 – 1207) в [[Италия]], избран през 1201 г. като един от водачите на [[Четвърти кръстоносен поход]] на мястото на граф [[Тибо III (Шампан)|Тибо III дьо Шампан]] и [[крал]] на [[Солунско кралство|Солунското кралство]] (1204–12071204 – 1207). Бил е роднина на френския крал [[Филип II (Франция)|Филип II Огюст]].
 
== Произход ==
Неговите братя са [[Вилхелм Монфератски (граф на Яфа и Аскалон)|Вилхелм Дългия меч]] († 1177, граф на [[Яфо|Яфа]] и [[Ашкелон|Аскалон]], женен за [[Сибила (Йерусалим)|Сибила Йерусалимска]] и баща на крал [[Балдуин V (Йерусалим)|Балдуин V]]), [[Конрад Монфератски]] († 1192; [[Списък на кралете на Йерусалим|крал на Йерусалим]], женен от 1187 г. за [[Теодора Ангелина (кесариса)|Теодора]], сестра на [[Исаак II|Исаак II Ангел]]) и [[Рение Монфератски]] (Райнер, † 1183, женен за [[Мария Комнина Порфирогенита]]), които имат също историческо значение. Той е братовчед на император [[Фридрих I Барбароса]].
 
Към края на 1170-те години Бонифаций се присъединява с баща си на страната на братовчед си, римско-немският император [[Фридрих I Барбароса]], в неговата война притив [[Ломбардска лига|Ломбардския съюз]]. Неговият [[трубадур]] [[Раймбаут дьо Вакейрас]] го прославя с епическото писмо ''"Valen„Valen marques, senher de Monferrat"Monferrat“.'' Добрите си отношения с импретора, Бонифаций заздравява чрез годежа на своя най-голям син с дъщеря на императора. С брат си Конрад, той поема през 1183 г. регентството на [[Маркграфство Монферат]], след като баща му тръгва за [[Свети земи|Света земя]].
 
През 1191 г. император [[Хайнрих VI (Свещена Римска империя)|Хайнрих VI]] дава на Бонифаций [[графство]]то [[Инчиза-Скапачино|Инчиза]]. След смъртта на брат му Конрад през 1192 г. Бонифаций поема [[Маркграфство Монферат|Маркграфството Монферат]]. През юни 1194 г. Бонифаций участва като флотски комендант в походите на императора в [[Сицилия]].
 
== Четвърти кръстоносен поход ==
 
=== Подготовка ===
През лятото 1200 г. Бонифаций приeмaприема в [[Италия]] за много седмици в дома си делегацията на френските барони, която се връщала от [[Венеция]], където уговорила с дожа [[Енрико Дандоло]] получаването на кораби за транспорта на войската за Четвъртия кръстоносен поход.
 
През 1201 г. Бонифаций е избран за предводител на [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] на мястото на умрелия през май 1201 г. във Франция граф [[Тибо III (Шампан)|Тибо III дьо Шампан]]. През юни 1201 г. Бонифаций е ръководител на похода. През лятото 1201 г. Бонифаций пътува лично до Франция, среща се в [[Соасон]] с рицарите.
 
През октомври 1201 г. Бонифаций се среща в [[Агно|Хагенау]] за пръв път с византийския принц [[Алексий IV Ангел]]. Бонифаций предава властта на [[Маркграфство Монферат]] на синaсина си [[Вилхелм VI (Монферат)|Вилхелм VI]].
 
=== Начало на похода ===
Бонифаций пристигaпристига на 19 aвгуставгуст 1202 г. във Венеция, oткъдeтoоткъдето кръстоноснaтaкръстоносната флoтaфлота тръгвaтръгва през октомври 1202 г.
 
След превземането на [[Константинопол]] през 1204 г. Бонифаций е предложен за [[император]] на новосъздадената [[Латинска империя]], заедно с [[Балдуин Фландърски]], но кандидатурата му е отхвърлена.
Гърците възстават в [[Адрианопол]] и призовават на помощ българският цар [[Калоян]]. Бонифаций участва с [[Латинска империя|латинците]] (и [[Република Венеция|венецианците]]) при обсадата на гърците в Адрианопол от 29 март 1205 г. В последвалата [[битка при Одрин (1205)|битка при Адрианопол]] на 14 април 1205 година император [[Балдуин I]] попада в плен на българите. Докато братът на Балдуин Анри [[Хенрих Фландърски|Фландърски]] воюва по-нататък с българите, Бонифаций се настанява в Солун.Той възстановява [[замък]]а в Сяр, който е разрушен от българите през септември 1205 г. След това той завладява региона около [[Филипи]]. Бонифаций омъжва дъщеря си Агнеса през пролетта 1207 г. за новия император Анри [[Хенрих Фландърски|Фландърски]]. През есента същата година той се среща с императора в [[Кипсела]] при Адрианопол.
 
{{Източник|На връщането си обратно в [[Месинопол|Месинопол (Гюмурджина)]] Бонифаций разграбва Вишеградския манастир<ref>източник?</ref>|2019|04|16}}. Малко след това попада в засада от българите и в боевете е ранен от стрела в ръката.
 
На 4 септември 1207 г. Солунският [[крал]] Бонифаций е заловен от местни [[българи]] при топлите извори на днешното село [[Лъджа (дем Мустафчово)|Лъджа]] ({{Lang|el|Θέρμες}}) в района на планинския масив [[Гюмюрджински снежник]] в южната част на [[Родопи]]те. Главата му е отсечена и изпратена на [[цар Калоян]].
* [http://www.fordham.edu/halsall/basis/villehardouin.html "Завладяването на Константинопол" от Жофруа дьо Вилардуен, с описание на дейността и смъртта на Бонифаций Монфератски]
* David Brader, ''Bonifaz von Montferrat'' (Berlin, 1907)
* A. Goria, [http://www.treccani.it/enciclopedia/bonifacio-i-marchese-di-monferrato_(Dizionario-Biografico)/''Bonifacio I, marchese di Monferrato''], XII, 118- – 124
* Steven Runciman, ''Thessalonica and the Montferrat inheritance'', in: ''Gregorios ho Palamas'' 42 (1959), S. 27- – 34
* Donald E. Queller, Thomas F. Madden, ''The Fourth Crusade: the conquest of Constantinople, 1201- – 1204'' (1999)
 
== Външни препратки ==