|
| адрес-община = пл. „Стефан Стамболов“ 1<br />тел.: +359 32 634 240<br />факс: +359 32 260 790
}}
пЛоВдифффффффффффф е мно убав
'''Пло̀вдив''' е вторият по големина [[град]] в [[България]] с население 346 893 души по настоящ адрес (към 31.12.2018 г.).<ref>[http://www.grao.bg/tna/tab02.txt Справка в базата данни на ГД „ГРАО“]</ref> Намира се в западната част на [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]], на двата бряга на река [[Марица]]. Отстои на 15 km северно от [[Родопи]]те и на 50 km южно от [[Стара планина]]. Градът е застроен в подножията на шест [[сиенит]]ни хълма, поради което често е наричан „Градът под тепетата“. Пловдив е управленски център на [[област Пловдив]], [[община Пловдив]], [[община Марица]], [[община Родопи]] и е най-голямото стопанско ядро на [[Южен централен район за планиране|Южния централен район]].
*
Пловдив е град на над 8000 години, чието минало може да се проследи от праисторията до наши дни. Първите [[неолит]]ни поселения в границите на днешния град започват от VI хилядолетие пр.н.е.<ref name="кесякова">{{cite book | last = Кесякова | first = Елена | coauthors = Александър Пижев, Стефан Шивачев, Недялка Петрова | year = 1999 | title = Книга за Пловдив | publisher = Издателство „Полиграф“ | location = Пловдив | pages = 17 – 19 | isbn = 954-9529-27-4}}</ref><ref name="албум филипопол"/>, а от [[Каменно-медна епоха|каменно-медната епоха]] (IV-III хилядолетие пр.н.е.) животът в града не е прекъсвал, което го нарежда сред най-древните постоянно обитавани градове в света.<ref name="cobiss1975">Детев П., Известия на музеите в Южна България т. 1 (Bulletin des musees de la Bulgarie du sud), 1975 г., с.27, [http://www.bg.cobiss.net/scripts/cobiss?ukaz=DISP&id=0955075541846121&rec=11&sid=2 ISSN 0204 – 4072]</ref><ref name="weebly1">[http://archeologybg.weebly.com/10531077107310771090-1090107710871077.html www.archeologybg.weebly.com]</ref><ref name="nationalgeographic1">[http://www.nationalgeographic.bg/?cid=126&article=529 „Пловдив: пластове от времето върху 7 тепета“]. сп. National Geographic, септември 2016 г.</ref><ref name="rodopskistarini1975">[http://www.rodopskistarini.com/2012/09/1-1975.html Известия на музеите в Южна България]. т. 1, 1975 г.</ref> Запазени и консервирани са древни паметници като [[Античен театър (Пловдив)|античния театър]], [[Античен одеон (Пловдив)|римския одеон]], [[Форум на Филипополис|агората (римския форум)]], [[Античен стадион (Пловдив)|римския стадион]], [[Антична жилищна сграда Ейрене (Пловдив)|късноантична сграда „Ейрене“]], [[Филипополска голяма базилика|епископската базилика]], [[Малка базилика (Пловдив)|малката базилика]] и други.
Градът е най-динамично развиващият се център в Южна България. Икономиката му се крепи на добре развитата многопрофилна индустрия, на услугите, туризма и информационните технологии.
В Пловдив се провеждат множество културни прояви: [[Международен панаир Пловдив|международният панаир]], международният театрален фестивал „Сцена на кръстопът“, „Капана фест“, „Нощта на Пловдив“, музикалният форум „Sounds of The Ages“, международният фолклорен фестивал „Пловдив“ и др.
Пловдив е избран за [[европейска столица на културата]] за 2019 година<ref>[http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-973_en.htm?locale=en Plovdiv to be 2019 European Capital of Culture in Bulgaria], Europa.eu, 5 септември 2014</ref> съвместно с още един европейски град – [[Матера]] в Италия.<ref>[http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-1176_en.htm Matera to be 2019 European Capital of Culture in Italy], Europa.eu, 17 октомври 2014</ref>
Девизът на Пловдив е „Древен и вечен“.
== Име ==
Град Пловдив съществува без прекъсване от VI хилядолетие пр.н.е., но наименованието му до средата на IV век пр.н.е. не е изяснено. Според някои автори това име е ''Евмолпия'' – предположение, основано на сведение от [[Амиан Марцелин]] от IV век.{{hrf|Кесякова|1999|21}}
През 342 г. пр.н.е. градът е завладян от [[Филип II Македонски|Филип II Македонски,]] който издига крепостни стени.{{hrf|Кесякова|1999|21}} В по-късните източници градът носи неговото име – ''Φιλιππόπολις''<ref>Да се чете: ''Филипополис''.</ref>, сиреч „град на Филип“.{{hrf|Кесякова|1999|21}} През следващите столетия градът е наричан на различни езици с варианти на това име.{{hrf|Кесякова|1999|21}} В Древността се използва неговата [[траки]]йска форма ''Pulpudeva'' или ''Pulpudava''<ref>Възприет е подходът тракийските названия да се предават с латинските букви.</ref>, където ''dava'' е тракйската дума за град/селище<ref>В своето произведение ''Γλῶσσαι'' Хесихий Александрийски (V-VI век сл.н.е) отбелязва следното: ''„λέβα· πόλις ὑπὸ Θρᾳκῶν“'', за което се предполага, че вместо ''δ'' грешно е изписано ''λ''. Сиреч в превод: „дева – град при траките“.</ref>, а ''Pulpu'' е видоизмененото име на Филип – от елинските ''Φίλιππος'' в именителен падеж или ''Φίλιππου'' в родителен падеж<ref name="ЙЙ.БМ.1915">Ивановъ, Йорданъ. ''Българетѣ въ Македония. Издирвания и документи за тѣхното потекло, езикъ и народность съ етнографска карта и статистика отъ Йорданъ Ивановъ, доцентъ въ Софийския университетъ. Издание на Българската академия на наукитѣ отъ фонда „Напрѣдъкъ“''. София, Държавна печатница, 1915. Страница XVII.</ref> {{hrf|Кесякова|1999|21}} След широко разгърнатите строежи на [[Флавиева династия|Флавиевата династия]] в града, за известно време той е наричан ''Флавия Филипополис''.{{hrf|Кесякова|1999|21}}
В [[старобългарски език|старобългарски]] източници се използват вариантите {{Кирилица|Плъвдивъ}} и {{Кирилица|Плъпдивъ}}, а също и ''Пъпълдин'', ''Пълдин'' и ''Плъдин'', за всички от които се смята, че водят началото си от тракийското ''Pulpudeva''.<ref name="ЙЙ.БМ.1915"/><ref>Между V-VII в. славяните заселват Балканите и по пътя си срещат романизираното/елинизираното тракийско население, от което вероятно са възприели много местоназвания.</ref>От старобългарските форми произлиза и съвременното име ''Пловдив'', изписвано до 1945 г. ''Пловдивъ''.{{hrf|Кесякова|1999|21}} Според Чепинския летопис името е {{Кирилица|плоднь град}}ь, вероятно със значение на „плодоносен град“ поради плодородието на тракийската низина около долината на Марица. От гръцката форма ''Филипополис'' произлиза и турското име на града – ''Филибе''.{{hrf|Кесякова|1999|21}}
В отделни периоди са използвани и други наименования на града, но те не са били трайни. Някои древноелински източници го наричат ''Понерополис'' (буквално „град на крадците/измамниците“), пренебрежително название, насочено вероятно към владеещите града [[Древна Македония|македонци.]] През Римската епоха се използва и името ''Тримонциум'' („Трихълмие“ – заради трите хълма, на които е разположен градът през Античността).{{hrf|Кесякова|1999|21}}
Някои изследователи идентифицират с Пловдив античния град [[Одрюза]], от който са запазени само отделни бронзови монети.<ref>К. Кисьов, Поселищен живот в Пловдивско и долината на река Стряма през I хил. пр. Хр.", Сф, 2004 г., вестник Марица от 10 август 2006 г., стр. 10 – разкопки на Небет тепе в Пловдив, проведени от д-р Иво Топалилов и съобщение за новонамерена монета на град Одрюза (Филипопол).</ref>
На името на Пловдив са наречени различни обекти:
* [[Пловдив (връх)|Пловдив]] е името на висок 1040 m връх в [[Тангра (планина)|планината Тангра]] на о-в [[Ливингстън (остров)|Ливингстън,]] в Западна Антарктида.
* [[Пловдив (кораб)|Пловдив]] (LZFQ/IMO 8912479) е името на български [[кораб]] контейнеровоз с товароподемност 14 000 тона, построен през 1989 г., собственост на [[Параходство Български морски флот|Параходство БМФ]].
* [[3860 Пловдив]] (1986 PM4) е името на малка [[планета]] ([[астероид]]) в [[Слънчева система|Слънчевата система,]] открита през 1986 г. от астрономите ст.н.с. д-р [[Виолета Иванова]] и [[Ерик Валтер Елст|Ерик Валтер Елст.]]
== География ==
През 1969 г. селата [[Коматево]] и [[Прослав]] са присъединени към административните граници на [[град]]а. През 1987 г. с решение на централната държавна власт са обособени общините „Марица“ и „Родопи“, чийто административен център остава град Пловдив. В последните години жителите на селата [[Ягодово (област Пловдив)|Ягодово]] и [[Крумово (Област Пловдив)|Крумово]] правят постъпки за административно присъединяване към община Пловдив. <ref>[http://news.plovdiv24.com/36695.html.Темите на 2007 година: „Ягодово“ – квартал на Пловдив]. Plovdiv24.com. посетен на 3 февруари 2008 г.</ref> ▼=== Местоположение ===
[[Файл:Plovdiv from space.jpg|мини|ляво|Сателитна снимка на Пловдив, 1 май 2012]]
Пловдив е разположен в централната част на Горнотракийската низина. През него преминава река Марица – най-пълноводната река в [[България|България.]] Така по естествен начин градът се разделя на две части – северна и южна. На север от Марица е разположен единствено район [[Северен (район на Пловдив)|„Северен“]], известен още със старото си наименование [[Северен (район на Пловдив)|Кършияка]], а на юг се намира същинската част на града, включваща останалите пет района.
=== Административно устройство ===
Според ''Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове,''<ref>[http://lex.bg/laws/ldoc.php?IDNA=2133624321 Закон за териториалното деление на Столичната община и големите градове], посетен на 16 ноември 2007 г.</ref> територията на град Пловдив е разделена на шест [[район]]а. Кметовете на [[Район (градско подразделение)|градските райони]] се избират чрез [[Избори|пряко гласуване]] сред жителите на града. Кметът на община Пловдив заедно с шестте районни кметове представлява [[местна изпълнителна власт|местната изпълнителна власт]].
==== Райони и квартали ====
{{Карта на кварталите в Пловдив}}
{| class="wikitable"
|-
! №
! Квартал
! №
! Квартал
! №
! Квартал
! №
! Квартал
|-
| 1 || Център
| 12 || Съдийски
| 23 || [[Смирненски (Пловдив)|Христо Смирненски]]
| 34 || Шекер махала
|-
| 2 || [[Старинен Пловдив|Старият град]]
| 13 || Сточна гара
| 24 || [[Прослав]]
|-
| 3 || [[Каменица (квартал на Пловдив)|Каменица]] 1
| 14 || Кючюк Париж
| 25 || [[Младежки хълм]]
|-
| 4 || [[Каменица (квартал на Пловдив)|Каменица]] 2
| 15 || Въстанически
| 26 || Отдих и култура
|-
| 5 || [[Изгрев (Пловдив)|Изгрев]]
| 16 || Беломорски
| 27 || [[Мараша (Пловдив)|Мараша]]
|-
| 6 || Столипиново
| 17 || Институт по овощарство
| 28 || Марица север
|-
| 7 || [[Изгрев (Пловдив)|Изгрев]]
| 18 || [[Остромила]]
| 29 || [[Захарна фабрика (Пловдив)|Захарна фабрика]]
|-
| 8 || Индустриална зона изток
| 19 || Южен
| 30 || [[Северен (район на Пловдив)|Кършияка]]
|-
| 9 || [[Тракия (район на Пловдив)|Тракия]]
| 20 || Централна гара
| 31 || [[Гагарин (Пловдив)|Гагарин]]
|-
| 10 || Индустриална зона Тракия
| 21 || [[Коматево]]
| 32 || Индустриална зона север
|-
| 11 || Индустриална зона юг
| 22 || Коматевски възел
| 33 || [[Филипово (Пловдив)|Филипово]]
|}
▲През 1969 г. селата [[Коматево]] и [[Прослав]] са присъединени към административните граници на [[град]]а. През 1987 г. с решение на централната държавна власт са обособени общините „Марица“ и „Родопи“, чийто административен център остава град Пловдив. В последните години жителите на селата [[Ягодово (област Пловдив)|Ягодово]] и [[Крумово (Област Пловдив)|Крумово]] правят постъпки за административно присъединяване към община Пловдив. <ref>[http://news.plovdiv24.com/36695.html.Темите на 2007 година: „Ягодово“ – квартал на Пловдив]. Plovdiv24.com. посетен на 3 февруари 2008 г.</ref>
На 1 февруари 1877 г. градът е определен за център на Пловдивската губерния. След 1879 г. Пловдив е столица на автономната провинция [[Източна Румелия]] и административен център на Пловдивския департамент. От 1885 г. е център на Пловдивското окръжие, а след [[1901]] г. – на Пловдивската област. От [[1949]] г. е седалище на Пловдивския окръг, а след 1987 г. – на Пловдивската област.
[[Файл:Ancient theatre plovdiv-3.jpg|мини|ляво|270px|[[Античен театър (Пловдив)|Античен театър]]]]
{{Шаблон:Панел Филипополис}}
Най-старите следи от обитаване на територията на днешния град Пловдив са от VI хилядолетие пр.н.е., когато възникват първите трайни поселения – няколко [[неолит]]ни селища като това при Яса тепе 1 в квартал Филипово и [[Яса тепе]] 2 в квартал [[Лаута (квартал)|Лаута]].<ref name="кесякова">{{cite book | last = Кесякова | first = Елена | coauthors = Александър Пижев, Стефан Шивачев, Недялка Петрова | year = 1999 | title = Книга за Пловдив | publisher = Издателство „Полиграф“ | location = Пловдив | pages = 17 – 19 | isbn = 954-9529-27-4}}</ref><ref name="албум филипопол"/> Най-ранното известно селище на Трихълмието е открито на [[Небет тепе]] и датира от [[Каменно-медна епоха|каменно-медната епоха]] (IV-III хил. пр.н.е.).<ref name="cobiss1975">Детев П., Известия на музеите в Южна България т. 1 (Bulletin des musees de la Bulgarie du sud), 1975 г., с.27, [http://www.bg.cobiss.net/scripts/cobiss?ukaz=DISP&id=0955075541846121&rec=11&sid=2 ISSN 0204 – 4072]</ref><ref name="weebly1">[http://archeologybg.weebly.com/10531077107310771090-1090107710871077.html www.archeologybg.weebly.com]</ref><ref name="nationalgeographic1">[http://www.nationalgeographic.bg/?cid=126&article=529 „Пловдив: пластове от времето върху 7 тепета“]. сп. National Geographic, септември 2016 г.</ref><ref name="rodopskistarini1975">[http://www.rodopskistarini.com/2012/09/1-1975.html Известия на музеите в Южна България]. т. 1, 1975 г.</ref> То е обитавано без прекъсване оттогава до наши дни, поради което е смятано за началния етап от развитието на Пловдив. През [[желязна епоха|желязната епоха]] селището на Небет тепе е укрепен пункт на [[траки]]йския народ [[беси|беси,]] а през V век пр.н.е. е включено в [[Одриско царство|Одриското царство]].{{hrf|Кесякова|1999|17, 20 – 21}}
През 342 г. пр.н.е. селището е завладяно от [[Древна Македония|македонския]] цар [[Филип II Македонски|Филип II,]] който му дава своето име – ''Филипополис'', използвано в различни варианти и до днес. По това време градът е обграден със здрави крепостни стени, но към 320 г. пр.н.е. Одриското царство възстановява самостоятелността си. По време на македонското управление и в последвалата [[Елинистическа епоха]] Филипополис е превърнат в град и става един от важните центрове на Тракия.{{hrf|Кесякова|1999|21 – 22}}
| 