|
МОНИКА И КРИСИ СА .............................................................................................
{{друго значение|града|върха в Антарктика|Шумен (връх)}}
{{Селище в България
| картинка = Град Шумен.jpg
| картинка-описание = Изглед над града
| герб = Emblem of Shumen.svg
| знаме = Flag of Shumen.png
| екатте = 83510
| население-нси = {{Понижение}} 87 324
| надм-височина = 220
| пощ-код = 9700
| тел-код = 054
| сев-ширина = 43.2833
| изт-дължина = 26.9333
| карта3 = България Шумен
| текст3 = Шумен
| адрес-община = бул. „Славянски“, № 17<br/>тел.: 054/857 640<br />сайт: [http://www.shumen.bg/ www.shumen.bg]
| bgmaps = x=968726E817A5&y=908226E312AB | sat = 43.277,26.929
| площ = 136,358
}}
'''Шу̀мен''' (''Коларовград'' в периода 1950 – 1965 г.) е град в Североизточна [[България]], административен и стопански център на едноименните [[община Шумен]] и [[област Шумен]]. Градът е десети по големина в страната с население от '''85 685''' жители по настоящ адрес към 15 март 2017 г. според [[ЕСГРАОН]] <ref name="ГРАО">[http://www.grao.bg/tna/t41nm-15-03-2017.txt Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес – област Шумен, община Шумен – ГРАО], посетена на 7 януари 2018 г.</ref> (76 967 души според [[Национален статистически институт|НСИ]], 31 декември 2016 г. <ref name="Население – НСИ">[http://www.nsi.bg/bg/content/2981/население-по-градове-и-пол Население по градове и пол], НСИ.</ref>,<ref name="Население България – pop-stat">[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-cities.htm], България / Bălgarija)</ref>).
[[Файл:Шумен, България Паметник на създателите на Българската държава OKT 1993 1300 years monument,Shumen, Bulgaria.jpg|мини|320п|Изглед към града от стъпалата под паметника „[[Създатели на българската държава]]“ (2009 г.)]]
== географско положение ==
=== Местоположение ===
Шумен е разположен в [[Шуменско поле|Шуменското поле]], което е отворено към югоизток и постепенно намалява своята [[надморска височина|височина]]; западните части на града лежат на около 280 – 300 м над морското ниво, а крайните източни – на 180 – 200 м.
[[Файл:Shumen-from-above-imagesfrombulgaria.jpg|ляво|мини|398п|Изглед към западната част на града от Шуменската крепост (2006 г.)]]
Градът се намира в подножието на [[Шуменско плато|Шуменското плато]], което притежава изключително разнообразна [[природа]]. Неговото било се извисява на 500 м надморска височина. Превишението му по отношение на града е около 250 – 300 м.
[[Файл:Shumen from above.jpg|ляво|мини|370п|Изглед към централната част на Шумен от паметника „[[Създатели на българската държава]]“ (2008 г.)]]
[[Файл:Shumen 07.jpg|център|мини|370п|Изглед към централната и североизточна част на града от платото, района на паметника „[[Създатели на българската държава]]“ (2008 г.)]]
През Шумен минава малката река [[Поройна (река)|Поройна]]. На 3 км западно от съвременния град, върху дял от [[Шуменско плато|Шуменското плато]], се намира местността ''Хисарлъка'' (или ''Стария град''), заобиколена от стръмни долове, в които протичат целогодишно поточета.
В Шумен са обособени няколко [[Жилищен комплекс|жилищни комплекса]] ([[Херсон (жилищен комплекс)|Херсон]], [[Добруджански|Добруджа]], [[Тракия (жилищен комплекс на Шумен)|Тракия]], [[Боян Българанов (квартал)|Боян Българанов]]) и [[квартал]]а ([[Индустриална зона (квартал на Шумен)|Индустриална зона]], [[Гривица (квартал)|Гривица]], [[Бялата пръст]], [[Еверест (квартал)|Еверест]], [[Дивдядово]], [[Макак (квартал на Шумен)|Макак]], [[Мътница (квартал)|Мътница]]).
=== Климат ===
[[Климат]]ът на града е [[умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]]. През [[зима]]та от север и североизток със силни [[вятър|ветрове]] свободно нахлуват студени континентални въздушни маси. Зимата е относително студена, средната [[януари|януарска]] [[температура]] е -0,5 °C, а [[лято]]то е горещо със средна [[юли|юлска]] температура 22 °C. Средният годишен брой на дните със [[сняг|снежна покривка]] е между 35 и 40. Най-ниската температура в града е измерена през януари (-27,4 °C), а най-високата – през [[август]] (45,0 °C). Количеството на [[валеж]]ите в града е около 600 мм годишно и е близко до средното за страната. Най-много валежи обикновено падат през [[май]] и [[юни]], а най-малко през [[септември]]. Близостта на [[Черно море]] почти не оказва влияние върху климата на града.
{{Климатична таблица
|Заглавие=Климатични данни за Шумен, България
|Източник=[http://www.weatherbase.com/weather/weather.php3?s=44551&refer=&cityname=Shumen-Bulgaria Weatherbase.com] {{икона|en}}
|ширина=750px
| Ян_ср= – | Ян_ср_валежи=30
| Фев_ср= 1 | Фев_ср_валежи=40
| Мар_ср= 5 | Мар_ср_валежи=30
| Апр_ср= 10 | Апр_ср_валежи=50
| Май_ср= 15 | Май_ср_валежи=60
| Юни_ср= 19 | Юни_ср_валежи=70
| Юли_ср= 21 | Юли_ср_валежи=40
| Авг_ср= 20 | Авг_ср_валежи=40
| Сеп_ср= 17 | Сеп_ср_валежи=30
| Окт_ср= 12 | Окт_ср_валежи=40
| Ное_ср= 5 | Ное_ср_валежи=50
| Дек_ср= 2 | Дек_ср_валежи=50
| Годишно_ср= 11 | Годишно_ср_валежи=580
| Ян_ср_мин= -3 | Ян_ср_макс= 3
| Фев_ср_мин= -2 | Фев_ср_макс= 4
| Мар_ср_мин= 1 | Мар_ср_макс= 9
| Апр_ср_мин= 5 | Апр_ср_макс= 15
| Май_ср_мин= 10 | Май_ср_макс= 20
| Юни_ср_мин= 13 | Юни_ср_макс= 24
| Юли_ср_мин= 15 | Юли_ср_макс= 26
| Авг_ср_мин= 15 | Авг_ср_макс= 26
| Сеп_ср_мин= 12 | Сеп_ср_макс= 23
| Окт_ср_мин= 7 | Окт_ср_макс= 16
| Ное_ср_мин= 2 | Ное_ср_макс= 9
| Дек_ср_мин= – | Дек_ср_макс= 5
| Годишно_ср_мин= 6 | Годишно_ср_макс= 15
| Ян_а_макс= 17 | Ян_а_мин= -15
| Фев_а_макс= 18 | Фев_а_мин= -18
| Мар_а_макс= 25 | Мар_а_мин= -16
| Апр_а_макс= 28 | Апр_а_мин= -2
| Май_а_макс= 32 | Май_а_мин= -
| Юни_а_макс= 33 | Юни_а_мин= 6
| Юли_а_макс= 38 | Юли_а_мин= 8
| Авг_а_макс= 36 | Авг_а_мин= 7
| Сеп_а_макс= 34 | Сеп_а_мин= -
| Окт_а_макс= 32 | Окт_а_мин= -3
| Ное_а_макс= 22 | Ное_а_мин= -12
| Дек_а_макс= 18 | Дек_а_мин= -14
| Годишно_а_макс= 38 | Годишно_а_мин= -18
|}}
== История ==
=== Древност и Античност ===
Разкопки на [[Рафаил Попов (археолог)|Рафаил Попов]] през 1907 г. идентифицират селищната могила ''Коджадермен'', населявана през средния и късния [[халколит]]. Тя е с диаметър 60 м и височина 5 м, като е разположена на 6 км северно от града, вляво от [[Европейски път Е772|шосето Шумен – Търговище]].<ref>[https://museum-shumen.eu/wp-content/uploads/2018/03/Градът-в-българските-земи-Сборник-Вера-Антонова-01.pdf Светлана Венелинова, Развитие на селищната система през праисторическата епоха по горното и средното течение на река Голяма Камчия]</ref> Сведения има и от [[Желязна епоха|ранножелязната епоха]] – XII в. пр.н.е., откогато е датирано първото укрепление. То е с дебелина на стените около 2 метра, изградено от необработени ломени камъни. През V век пр.н.е. е построена втора стена пред първата.
През [[2 век]] римляните построяват военен [[кастел]] върху [[руини]]те на тракийското укрепление. Градежът на стената е вече със спойка от [[хоросан]]; изградена е и кула над портата; на слабо укрепените участъци от стената са построени още квадратна кула на запад и полукръгла от юг.
=== Ранно средновековие ===
[[Файл:Shumen Fortress.jpg|мини|250п|Шуменската крепост]]
През [[4 век|4]] – [[5 век]] целият хълм е укрепен с нова стена и по нея са изградени 9 кули, на юг и запад старата и новата стени отстоят на няколко метра една от друга. От този период са известни останките на две [[църква (сграда)|църкви]] – еднокорабна базилика от 4 век и трикорабна базилика от края на 5 век или началото на 6 век.<ref name="димитров">{{cite book | last = Димитров | first = Димитър | year = 2013 | title = Християнските храмове по българските земи I-IX век | publisher = Фондация „Покров Богородичен“ | location = София | isbn = 978-954-2972-17-4 | pages = 100 – 101}}</ref>
Проведените археологически проучвания през 1957, 1961 до 1987 година установяват хронологическите периоди, [[бит]]а и [[стопанство|поминъка]] на обитателите на [[твърдина]]та, известна ни от средновековните надписи намерени тук за град ''Шуменъ''. През [[8 век|8]] – [[10 век]] укреплението е обновено като за целта са използвани основите на [[Византия|византийската]] стена и кули, към които от север североизток е построена нова стена с две кули – затваряща се малка, но отлично защитена площ. Малко известен дори и на видни учени-археолози е фактът, че на 600 метра западно от средновековния град е съществувало, макар и за кратък период ([[7 век|7]] – [[8 век]]), землено българско укрепление с правоъгълна форма, ориентирана по посоките на света на площ от около 20 [[декар]]а.
=== Средновековие ===
[[Файл:Stone Script Shumen.JPG|мини|250п|Надпис на кирилица от [[Иван Шишман|Цар Иван Шишман]], доказващ отвоюването на крепостта след първото ѝ завладяване от османците]]
[[Файл:Battle of Shumen Reenactment 2007.jpg|мини|250п|Сцена от възстановката през 2007 на битката за Шумен (през 1444 година, по време на Варненския кръстоносен поход)]]
Старобългарското укрепление от [[7 век|7]] – [[10 век]] се развива във феодален град със замък с прилежащи вътрешен и външен укрепителен пояс, по които могат да се преброят 28 кули и [[бастион]]и, три порти и 5 малки портици, с много църкви и работилници ([[12 век|12]] – [[14 век]]).<br>
Тук е намерен надписът на цар [[Иван Шишман]], упоменаващ посещението му в Шумен:<br>
''„...поставленный богом, я, царь болгар Иван Шишман, сын великого царя Ивана Александра, приехал в город Шумен по царскому благоволению во имя царя небесного Христа, и я, Срацо написал, внук великого эпикерния Срацимира, эти слова.“''
За първи път се споменава като Симеонис (''Шимеонис'') през [[1153]] година от [[андалусия|андалуско-сицилианския]] пътешественик ''[[Мохамед Ал-Идриси|Идриси]]'', който го описва като голям град с многолюден пазар.<ref>Страшимир Н. Лишев, ГЕОГРАФИЯТА НА [[Мохамед Ал-Идриси|ИДРИСИ]] КАТО ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ ПРЕЗ XII в.// АНТИЧНАЯ ДРЕВНОСТЬ И СРЕДНИЕ ВЕКА, ВЬ1П. 10. 1973</ref> Според [[Константин Иречек]] и Георги Джумалиев произходът на името ''Симеонис'' е от това на [[цар Симеон]]. През [[12 век|12]] – [[14 век]] Шумен е значителен военен, административен и икономически център, измествайки дори старата столица [[Велики Преслав]], развивайки се извън крепостта. Градът пада под турска власт след дълга и продължителна обсада през [[1388]] г., окончателно престава да съществува след похода на [[Владислав III|Владислав III Ягело (Варненчик)]] през [[1444]] година.
В средновековния град Шумен основната религия е [[православие|православното]] [[християни|християнство]], доказателство за което са откритите в очертанията на крепостните стени седем [[църква (сграда)|църкви]], отсечените, макар и в малък тираж, възпоменателни [[монета|монети]] с изображение на кръст, ангел и многобройните единични находки на православни кръстове, както и изображението им по пръстените и други предмети на бита, откривани в [[гроб]]ове и [[жилище|жилища]]. Промяна настъпва едва след окончателното завоюване на града от османските турци през [[XV век]].
=== В Османската империя. Възраждане ===
[[Файл:Die Gartenlaube (1853) b 561.jpg|мини|250п|Шумен през 1853 година]]
[[Файл:BASA-1735K-1-345-17-Postcard from Shumen, Bulgaria, 1912.jpg|мини|250п|Част от Шумен с Кьошковете през 1912 година]]
След [[средновековие]]то турците използват руините на града за строителството на няколкото бани и [[джамия|джамии]], ''Безистена'' ([[1529]]),<ref>[https://opoznai.bg/view/bezistena-shumen „Безистена“ – Шумен], opoznai.bg.</ref> ''Часовниковата кула'' с чешма (1740) <ref>[https://opoznai.bg/view/chasovnikova-kula-shumen Часовникова кула – Шумен], opoznai.bg.</ref> и срещу нея ''[[Томбул джамия]]'' ([[1774]]). През [[17 век|17]] – [[18 век]] Шумен е превърнат в силно укрепен военен град, с голям [[гарнизон]] в крепостта, в него се заселват много [[турци]], [[евреи]], [[татари]], [[арменци]]. Споменаван е с различни имена като ''Шумена'', ''Шумна'', ''Шумулар'', ''Сумунум'', а през последните векове на владичеството – Шумен. Според Константин Иречек по време на османското завоевание в Шумен има 800 къщи, а през XVII в. те вече наброяват 4000—5000<ref>[http://macedonia.kroraina.com/ki/ki_27.htm#17 Константин Иречек, История на българите, стр.489]</ref>
През XIX век Шумен е комуникационен възел с първостепенна важност в Османската империя.<ref name=":02">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=94 – 97|oclc=894636829}}</ref> През 1820 г. Портър пише, че в Шумен има „предградие, в което живеят християнските му жители“.<ref name=":032222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=134|oclc=894636829}}</ref>
По времето на [[Българските земи под османско владичество|османското владичество]] ([[18 век|18]] и особено [[19 век]]) градът се развива като крупен [[занаятчия|занаятчийски]] център. На 11 май 1813 г. в града се състои първото в България чествуване на [[Кирил и Методий|Светите братя Кирил и Методий]], както и първото театрално представление. През [[1828]] година е създадено първото [[килийно училище]] за девойки, а през [[1856]] година първото девическо класно училище и [[читалище]]. През 1846 година са основани първите училищни самодейни колективи, през [[1850]] година е основан първият български [[Симфония|симфоничен]] оркестър. През 1856 г. са основани първите читалища в България – [[Свищов]] (януари), Шумен (през пролетта) и [[Лом]].
След [[Кримска война|Кримската война]] край Шумен се заселват [[кримски татари]].<ref name=":0322223">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=150 – 155|oclc=894636829}}</ref>
Според доклад на американски мисионери, посетили Шумен през 1857 година, градът наброява 40 хиляди жители, от които 75 % са турци, 20 % българи, а останалите са евреи и арменци. Те отбелязват няколкото български училища, в които учат общо към 700 ученици и ученички, както и лошата репутация на епископа грък.<ref name="шашко">{{cite book | last = Шашко | first = Филип | coauthors = Бети Гринберг, Румен Генов (съст.) | year = 2001 | title = Американски пътеписи за България през XIX век | publisher = „Планета – 3“ | pages = 26 | isbn = 9549926583}}</ref>
=== След Освобождението ===
След [[Освобождение на България|Освобождението на България]] първоначално градът запада поради загубата на пазари за занаятите, изселването на много османлии и сравнително евтините и висококачествени западни промишлени стоки, конкуриращи местните, но постепенно се съвзема, превръщайки се в областен и окръжен център. При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] през [[1912]] година 35 души от Шумен са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 889.</ref> С усъвършенстването на технологиите, постепенно започва да навлиза електричеството. Първоначално то е инсталирано във Военния клуб в града (1919 г.). През месец септември 1927 г. в град Шумен започва да работи първата електрическа централа. <ref>''Ирина Витлянова'', Светлини от шуменския дом // Известия на РИМ-Шумен, книга 17, 2017 / стр.214</ref>
=== Шумен през социализма ===
В периода между 29 януари 1950 – 29 юли 1965 година градът е носил името ''Коларовград''.
През есента на 1951 г. Софийското [[военно училище]] се пребазира в гр. Шумен. С Указ на Президиума на Народното събрание № 213 от 29.04.1952 г. е връчено бойното знаме на училището. Освен обучението на артилеристи се откриват нови специалности по „[[Радиолокация]]“, училището става висше и подготвя инженерни кадри за [[Зенитно-ракетни войски|зенитно-ракетни]] и [[Радиотехнически войски|радиотехнически]] войски. През 1969 г. към [[Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ (НВУ)|Висшето народно военно артилерийско училище (ВНВАУ) „Георги Димитров“]] е създадено [[Средно сержантско военно артилерийско училище]] (ССВАУ), а през 1972 г. се разкрива нова специалност – „[[Изчислителна техника]] и автоматизирани системи за управление на войските (АСУВ)“. Създаденият през 1919 г. [[Педагогически институт]] за прогимназиални учители става през 1964 г. Факултет-филиал на Софийския университет. На неговата база през 1971 г. се открива [[Висш педагогически институт]].{{Br}} В природен парк [[Шуменско плато (природен парк)|„Шуменско плато“]] през 1981 година се изгражда един от най-големите монументални паметници в България – „[[Създатели на българската държава]]“. През 80-те години се разгръща мащабно строителство с оглед на предстоящата визита на дипломатическия корпус, но промените в края на 80-те спират процеса. Построен е най-големият в града хотел-ресторантски комплекс „Шумен“. Предвидената тролейбусна линия не се изгражда.
[[Файл:Shumen-centre-ifb.JPG|ляво|мини|225п|Част от центъра на Шумен – 2007 г.]]
[[Файл:City Center.JPG|мини|225п|Сити център]]
[[Файл:Shumen-Centre.jpg|център|мини|255п|Центърът на Шумен – 2010 г.]]
=== Шумен при демокрацията ===
След 1989 г. в Шумен е изграден мол – модернизиран е Районният универсален магазин (РУМ) и е създаден Сити център. Изградени са отново и реставрирани емблематичните за града ресторанти с хотелска част „Кьошковете“ и „Стъклото“. Построени са редица нови ресторанти и хотели в съвременен стил. След влизането на [[България]] в [[Европейски съюз|Европейския съюз]] са асфалтирани основните булеварди, улици и пътища. Ремонтирана и модернизирана е пешеходната зона от центъра през градската градина до ж.п. гара.
[[Файл:Panorama Shumen Ruski Pametnik.jpg|център|мини|800п|Панорамна снимка, направена пред Руския паметник с изглед към кръговото кръстовище]]
== Население ==
{| class="wikitable" style="float:right; margin:0 0 1em 1em; font-size:85%;"
|-
! style="background:#D3D3D3;" | Година
! style="background:#D3D3D3;" | Население
|- style="text-align:center;"
|| [[1880]] || style="text-align:center;"| 22 900
|- style="text-align:center;"
|| [[1887]] || style="text-align:center;"| 23 161
|- style="text-align:center;"
|| [[1910]] || style="text-align:center;"| 22 225
|- style="text-align:center;"
|| [[1934]] || style="text-align:center;"| 25 486
|- style="text-align:center;"
|| [[1946]] || style="text-align:center;"| 31 327
|- style="text-align:center;"
|| [[1956]] || style="text-align:center;"| 41 546
|- style="text-align:center;"
|| [[1965]] || style="text-align:center;"| 59 293
|- style="text-align:center;"
|| [[1975]] || style="text-align:center;"| 83 505
|- style="text-align:center;"
|| [[1985]] || style="text-align:center;"| 100 116
|- style="text-align:center;"
|| [[1992]] || style="text-align:center;"| 93 390
|- style="text-align:center;"
|| [[2001]] || style="text-align:center;"| 89 054
|- style="text-align:center;"
|| [[2005]] || style="text-align:center;"| 86 381
|- style="text-align:center;"
|| [[2007]] || style="text-align:center;"| 86 735
|- style="text-align:center;"
|| [[2009]] || style="text-align:center;"| 86 824
|- style="text-align:center;"
|| '''[[2011]]''' || style="text-align:center;"| '''80 855'''
|- style="text-align:center;"
|| [[2012]] || style="text-align:center;"| 79 735
|- style="text-align:center;"
|| [[2015]] || style="text-align:center;"| 78 884
|-
| colspan="11" style="text-align:center;"| ''Източници:'' <ref name="Население – НСИ"/>,<ref name="Население България – pop-stat"/><ref>[http://web.archive.org/web/20110706142758/http://www.geography.iit.bas.bg/2009/1-09/13-17.pdf Население – градове в България (1887 – 1946) – „БАН“]</ref>
|}
При първото официално [[Преброявания на населението в България|преброяване на населението]] на [[Княжество България]] през 1880 година, Шумен с 22 900 жители е третият по големина град в княжеството след [[Русе]] (26 163 жители) и [[Варна]] (24 600) и преди новоизбраната столица [[София]] (20 501 жители).<ref>[http://www.populstat.info/Europe/bulgarit.htm BULGARIA: historical demographical data of the urban centers], Populstat.info.</ref>,<ref name="Sofia">[http://www.sofia.bg/history.asp?lines=316&nxt=1&update=all История на София]</ref>
=== Етнически състав ===
==== Преброяване на населението през 2011 г. ====
Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 8 януари 2017 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small>
{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto; margin-right:auto; text-align:right;"
|- style="background:#ececec; vertical-align:top;"
| || Численост || Дял (в %)
|- style="background:#dcdcdc; vertical-align:top;"
| style="text-align:center;"| Общо || 80 855 || 100.00
|-
|align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 61 584 || 76.16
|-
|align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 10 029 || 12.40
|-
|align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 2165 || 2.67
|-
|align="left"|Други || 600 || 0.74
|-
|align="left"|Не се самоопределят || 552 || 0.68
|-
|align="left"|Не отговорили || 5925 || 7.32
|}
=== Религия ===
[[Файл:Eglise - Choumen (Bulgarie).jpg|ляво|мини|250п|Православна църква „Св. Три Светители“]]
Мнозинството от населението на град Шумен са [[християни]], като втората по численост религиозна общност са [[мюсюлмани]]те. Повечето от християните изповядват [[православие]]; другите християнски общности са [[Методизъм|методисти]], [[петдесятници]], [[адвентисти]] и други. <ref>[https://www.getlokal.com/bg/shumen/zabelejitelnosti/carkvi-hramove 7 Църкви и храмове в Шумен], getlokal.com.</ref>
* Православни храмове: <ref>[http://www.mitropolia-varna.org/index.php?option=com_content&task=blogcategory&id=20&Itemid=91 Храмове на Шуменска духовна околия – пълен списък], Варненска и Великопреславска Света Митрополия.</ref><br>
– [[Свети Три Светители (Шумен)|„Св. Три Светители“]] (1859) – в центъра.<br>
– „Св. [[Възнесение Господне|Възнесение]]“ (1827) – между Икономическа гимназия и „Оборище“ <ref>[https://opoznai.bg/view/tzarkvata-sv-vaznesenie-shumen Православен храм „Св. Възнесение“ – Шумен], opoznai.bg.</ref><br>
* Други християнски храмове:<br>
[[Файл:Mosquée de Tombul - Cour intérieure.jpg|мини|250п|Томбул джамия]]
– [[Евангелска методистка епископална църква в България|Методистка църква]] – до хотел „Шумен“ <ref>[https://opoznai.bg/view/evangelska-metodistka-tzarkva-shumen Евангелска методистка църква – Шумен], opoznai.bg.</ref><br>
– Евангелска Петдесятна Църква (ЕПЦ)<br>
– ЕПЦ „Живот Чрез Христа“.<br>
– Арменска апостолическа църква [[Света Богородица (арменска църква в Шумен)|„Св. Богородица“]] (1834) – на „Гривица“ <ref>[https://opoznai.bg/view/armenska-tzarkva-shumen Арменска църква „Св. Богородица“ – Шумен], opoznai.bg.</ref><br>
* Мюсюлмански храм – [[Томбул джамия]] (1744), най-голямата в България и втора на Балканския полуостров след джамията в [[Одрин]]. Комплексът на джамията се състои от основна сграда (молитвена зала), двор и пристройка, състояща се от дванадесет стаи (пансион към медресето). Включена е в Списъка на 100-те национални туристически обекта с № 95. <ref>{{cite web | last = Стефанова | first = Велмира | year = 2010 | url = http://grada.bg/33124/томбул-джамия-осъмна-с-пречупен-кръст/ | title = Томбул джамия осъмна с пречупен кръст и антиислямски надписи | publisher = Стандарт | accessdate = 8 септември 2010 | ref = harv}}</ref>.
* Църковни административни сгради:<br> Архиерейско Наместничество, Районно Мюфтийство.
== Местна власт ==
=== Кмет ===
{{основна|Списък на кметовете на Шумен}}
Кмет на Шумен е инж. Любомир Христов (р. 1954) /ГЕРБ/, преди това директор на РДВР и депутат. На 1 ноември 2015 г., на втори тур на местните избори, е избран за кмет на Община Шумен за първи мандат с 63,96 % от гласовете на избирателите. Полага клетва пред Общински съвет на 9 ноември 2015 година.
[[Файл:ObshitnaSh.JPG|ляво|мини|235п|Община Шумен]]
[[Файл:Shumen.jpg|мини|235п|Съдебната палата в Шумен]]
[[Файл:Shumen-Police-Office.jpg|център|мини|235п|Сградата на полицията в Шумен]]
=== Общински съвет ===
{{раздел-мъниче}}
Общинският съвет на Шумен се състои от 41 общински съветници и заседава минимум веднъж месечно.{{Br}}
Председател на Общинския съвет е проф. д.т.н. инж. Борислав Беджев (р. 1958) /ГЕРБ/, заместник декан на Техническия факултет в ШУ.{{Br}}
Общинският съвет има 10 постоянни комисии:{{Br}}
{{колони|2|
* Здравеопазване и социална политика
* Просвета, образование и наука
* Бюджет и финанси
* Правна и опазване на обществения ред
* Икономическа политика, общинска собственост и контрол по сделките с общинско имущество
* Териториално развитие и селищно устройство
* Екология и селско стопанство
* Младежки дейности и спорт
* Европейски проекти и международно сътрудничество
* Култура, културно историческо наследство, туризъм, интеграционна политика и вероизповедания{{Br}}
}}
Всяка постоянна комисия се състои от председател, заместник и 5 членове.{{Br}}
Временните комисии се създават от Общинския съвет за разрешаването на конкретни въпроси.
=== Побратимени градове ===
Шумен е [[Побратимени градове|побратимен]]<ref>[http://www.namrb.org/filesystem.php?id=12.xls Списък на побратимените градове]</ref> със следните градове (''по азбучен ред''):
{{колони|3|
* {{Флагче|Турция}} [[Адапазаръ]], [[Турция]]
* {{Флагче|Испания}} [[Аликанте]], [[Испания]]
* {{Флагче|Русия}} [[Барнаул]], [[Русия]]
* {{Флагче|Унгария}} [[Дебрецен]], [[Унгария]]
* {{Флагче|Китай}} [[Джънджоу]], [[Китай]]
* {{Флагче|Русия}} [[Казан (Русия)|Казан]], [[Русия]]
* {{Флагче|Франция}} [[Макон]], [[Франция]]
* {{флагче|САЩ}} [[Маями]], [[САЩ]]
* {{Флагче|Русия}} [[Подолск]], [[Русия]]
* {{Флагче|Румъния}} [[Тулча]], [[Румъния]]
* {{Флагче|САЩ}} [[Филаделфия]], [[САЩ]]
* {{флагче|Финландия}} [[Хелзинки]], [[Финландия]]
* {{Флагче|Украйна}} [[Херсон]], [[Украйна]]
}}
[[Файл:Shumensko.JPG|мини|250п|Пивоварният завод „Шуменско пиво“]]
== Икономика ==
{{раздел-мъниче}}
В Шумен е добре развита [[лека промишленост|леката]] промишленост, представена основно от ''преработващата'', ''текстилната'', ''шивашката'' и ''хранително-вкусовата''. Измежду по-големите предприятия в града са „[[Мадара (компания)|КТА Мадара]]“, „[[Шуменско пиво]]“, „[[Алкомет]]“<ref>[http://www.alcomet.eu/ www.alcomet.eu]</ref>, "[http://ficosota.com/ Фикосота]".<ref>[http://www.fsbrands.com/bg/index.php www.fsbrands.com]</ref>
== Инфраструктура ==
=== Транспорт ===
{{основна|Катеринката}}
Градът е разположен на важен транспортен кръстопът. През него преминават северната ж.п. линия София-Варна и връзката в посока Шумен-Комунари-Южна България. Общата дължина на ж.п. линиите преминаващи през територията на Общината e 30,16 км, като всички са електрифицирани. Удвоените ж.п. линии са 12,31 км.
На територията на Общината преминават международните пътища № I-2 Русе-Шумен-Варна, № I-4 София-Търговище-Белокопитово и № I-7 Силистра-Шумен-Ямбол. През територията на Община Шумен ще преминат и 23 км от автомагистрала Хемус /София-Варна/.
[[Файл:Train station in Shumen, Bulgaria, October 1993.jpg|ляво|мини|250п|Железопътна гара – Шумен, 1993 г.]]
[[Файл:Shumen_Bus_Station_Morning.jpg|мини|Автогара – Шумен]]
Дължината на междуселищната пътна мрежа в Общината е 226,090 км. Първокласните пътища са 45,455 км, а второкласните – 16,848 км. Пътищата трети клас са 37,200 км, а четвъртокласната пътна мрежа е с дължина 130,420 км. Асфалтираните пътища представляват 68,4 % или 154,62 км от общата дължина на междуселищната пътна мрежа. На територията на града има 220 км градска пътна мрежа, изцяло покрита с трайни настилки, от която 90 % са асфалтирани и 10 % павирани.
Автобусният парк на дружество „Шумен – Пътнически автотранспорт“ ООД се състои от 125 бр. автобуси – градски и междуселищни от марките Отойол-Ивеко, Темса, Мерцедес, Фолксваген и Чавдар. Над 65 % от автопарка е обновен с автобуси, предлагащи по-голям комфорт на пътуване и отделящи по-ниски нива на вредни емисии и шум, отговарящи изцяло на европейските стандарти в опазване на околната среда.
Централна автогара – Шумен се намира на бул. „Ришки проход“ № 29, в непосредствена близост до ЖП Гара Шумен.<ref>[http://www.shumenpat.com/ Шумен – Пътнически автотранспорт]
</ref>
[[Файл:Радио Шумен.jpg|мини|260п|Радио Шумен]]
=== Медии ===
{{колони|2|
* Телевизия 6 ТВ
* Телевизия Шумен
* Студио „Трима“, кореспондентски офис на телевизия „бТВ“
* Радио Шумен
* Форте радио
* Дарик радио
* Радио Фокус
* Медийна агенция „Шумен“
* Вестник „Шуменска заря“<ref>[http://grada.bg/ Вестник Шуменска заря]</ref>
* Вестник „Топ новини“<ref>[http://topnovini.bg/ Вестник „Топ новини“]</ref>
* „Шум.бг“ <ref>[http://shum.bg/ Шум.бг]</ref>
* „Шмоко.бг“
* Шумен онлайн
* Електронен вестник на клуб „Журналист“ към ОДК – Шумен<ref>[http://odknews.wordpress.com/ Електронен вестник на клуб „Журналист“ към ОДК – Шумен ]</ref>
* Кореспондентски офиси на всички национални телевизии и вестници
}}
=== Здравеопазване ===
'''Лечебни заведения'''
{{колони|2|
* Многопрофилна болница за активно лечение – Шумен АД
* Център за спешна медицинска помощ – ЦСМП
* Комплексен онкологичен център ЕООД
* Областен диспансер за пневмо-физиатрични заболявания
* „Център за кожно-венерически заболявания – Шумен“ ЕООД
* „Диагностично-консултативен център І – Шумен“ ЕООД
* Дентален център „Дент – Шумен“ ЕООД
* Медико-техническа лаборатория І – Шумен ЕООД
* Дом за медико-социални грижи за деца – ДМСГД
* Общински здравен център
* ТЕЛК – Териториална експертна лекарска комисия
* РЕЛКК – Районна експертна лекарска консултативна комисия (за деца до 18 г.)
}}
=== Образование и наука ===
[[Файл:GpcheSh.jpg|мини|250п|Профилирана гимназия с преподаване на чужди езици „Никола Й. Вапцаров“]]
[[Файл:Shuni.JPG|мини|250п|Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“]]
[[Файл:OdkSh.JPG|мини|250п|Обединен детски комплекс]]
; Висши училища
* [[НВУ - Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“|Национален военен университет – Факултет „Артилерия, Противовъздушна отбрана и Комуникационно-информационни системи“]]
* [[Шуменски университет]]<ref>[http://www.shu-bg.net/ www.shu-bg.net]</ref> „Еп. Константин Преславски“
; Училища
* [[СОУ „Йоан Екзарх Български“|СУ „Йоан Екзарх Български“]]
* [[СОУ „Сава Доброплодни“|СУ „Сава Доброплодни“]]
* [[СОУ „Панайот Волов“, Шумен|СУ „Панайот Волов“, Шумен]]
* [[СУ „Васил Левски“]]
* [[СОУ „Трайко Симеонов“|СУ „Трайко Симеонов“]]
* [[ГПЧЕ „Никола Йонков Вапцаров“|ПГПЧЕ „Никола Йонков Вапцаров“]] <ref>[http://www.gpche-shu.com// www.gpche-shu.com]</ref>
* [[Природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“|ППМГ „Нанчо Попович“]]
* [[ПГМЕТТ „Христо Ботев“|Професионална гимназия по механотехника, електроника и транспорт „Христо Ботев“]]
* Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия
* [[Професионална гимназия по икономика, Шумен|Професионална гимназия по икономика]]
* Професионална гимназия по машиностроене
* [[ПГОХХТ „Проф. д-р Асен Златаров“|Професионална гимназия по облекло, хранене и химични технологии „Проф. д-р Асен Златаров“]]
* Професионална гимназия по селско стопанство и хранителни технологии
* [[Вечерна гимназия „Христо Смирненски“, Шумен|Вечерна гимназия „Христо Смирненски“]]
* Средно духовно училище „Нювваб“
* Основно училище „Иван Вазов“
* Второ Основно Училище „Д-р Петър Берон“
* [[III ОУ „Димитър Благоев“|Трето Основно училище „Димитър Благоев“]]
* [[VI ОУ „Еньо Марковски“|Шесто Основно училище „Еньо Марковски“]]
* [[IX ОУ „Панайот Волов“|Девето Основно училище „Панайот Волов“]]
* Начално училище „Илия Рашков Блъсков“
* Начално училище „Княз Борис І“
* Помощно училище „Васил Друмев“
; Детски комплекси
* Обединен детски комплекс <ref>[http://www.odk-shumen.com/ www.odk-shumen.com]</ref>
== Културни институции и забележителности ==
=== [[Държавна филхармония – Шумен]] ===
Първите опити за създаване на класически оркестър датират от средата на ХІХ в. През [[1848]] – [[1849]] г. група унгарски емигранти се установяват в Шумен. През [[1850]] г. под ръководството на един от тях, [[Михай Шафран]], те създават свой оркестър. Една година по-късно, със съдействието на заможния търговец Анастас Хаджи Стоянов, Шафран основава нов оркестър, в който участват 12 местни младежи. Ансамбълът съществува до [[1860]] г., когато Шафран напуска Шумен. Първият модерен симфоничен оркестър в Шумен се създава през есента на [[1941]] г. под ръководството на [[Владимир Василев (диригент)|Владимир Василев]] – преподавател по музика в Учителския институт. На 23 ноември 1942 г. в читалище „Добри Войников“ е проведен първия концерт на Шуменския симфоничен оркестър с диригент Владимир Василев. През 1954 г. оркестърът придобива статут на държавен културен институт. Първият концерт на Държавна филхармония – Шумен се дирижира от [[Васил Стефанов (диригент)|Васил Стефанов]], а солист е [[Панчо Владигеров]].<ref>[http://statesymphoshumen.bg/ Държавен симфоничен оркестър, Шумен], Официален сайт</ref>
Държавна филхармония – Шумен поддържа богат репертоар от различни стилове и жанрове, осъществила е гастроли в [[Германия]], [[Австрия]], [[Италия]], [[Испания]], [[Швейцария]], [[Монако]], [[Беларус]], [[Гърция]] и [[Република Корея]].
В Шумен има и два изключително популярни хорови състава – детския „Бодра песен“ и смесения „Родни звуци“, създаден през 1898 г. Половин век ръководител и главен диригент на двата състава е била проф. [[Венета Вичева]].
[[Файл:Shumen Theatre.jpg|мини|250п|Драматично-куклен театър „Васил Друмев“]]
=== Театри ===
Шуменският [[театър|драматично-куклен театър]] „[[Васил Друмев]]“ се намира на бул. „Славянски“ и има [[актьор]]ски състав от 30 души. Той е известен с първото театрално представление в България. Всяка година от [[11 май|11]] до [[16 май]] в театъра се провеждат Друмеви театрални празници „Нова Българска [[Драма]]“, имащи за цел стимулиране и реализиране на [[драматургия|драматургични]] произведения от български автори.
Детско-юношеският театър „БИС“ е създаден през 1990 г. Художествен ръководител от създаването му до днес е Здравка Стоянова, а дебютът бе по приказката на Андерсен „Дванадесетте пътника“.
През изминалите сезони ДЮТ „БИС“ се утвърди като изявен художествено-творчески колектив. В богатия му репертоар са постановките „Джуджето и седемте Снежанки“ на [[Стефан Цанев]], „Хождение по буквите“ на [[Валери Петров]], „Приказка за тиквата“ на [[Панчо Панчев]], „Пазачът на декорите“ на [[Николай Павлов]] и др. Реализирани са литературни композиции по [[Христо Ботев]], [[Йордан Радичков]], [[Елисавета Багряна]], [[Валери Петров]], [[Петя Дубарова]], [[Робърт Бърнс]] и др.
Младите актьори имат дипломи и награди от Националния рецитаторски конкурс за [[Васил Левски]] през 1997 г., от конкурса в [[Калофер]] през 1998 г., от Националния детски фестивал в [[Габрово]] през 2002 г., от Международния театрален фестивал във [[Варна]] през 2004 г., от Международния конкурс „Поезия на дружбата“, от Националните детски театрални празници и от Карнавала на плодородието в Шумен. Многобройни са участията на състава в общински и училищни празници, концерти и чествания.
ДЮТ „БИС“ е инициатор за организирането на Националните ученически театрални празници в Шумен и негов постоянен участник от 1995 г. насам.
[[Файл:Chitalishte Dobri Voinikov.JPG|мини|250п|[[Народно читалище „Добри Войников – 1856“ (Шумен)|Читалище „Добри Войников“]] – оригиналната сграда от [[1898]] г. с паметника на [[Нанчо Попович]] (9.5.1899)]]
=== Читалища, библиотеки и културни домове ===
* '''[[Народно читалище „Добри Войников – 1856“ (Шумен)|Народно читалище „Добри Войников 1856“]]''' – пл. „Възраждане“.<br>
{{основна|Народно читалище „Добри Войников – 1856“ (Шумен)}}
'''Второто читалище в България''', основано през пролетта на [[1856]] г. от [[Сава Доброплодни]]. Заедно с читалищата в Свищов и Лом, създадени през същата година, то полага началото на българското читалищно дело. Оригиналната сграда на читалището е построена през 1895 – 1898 г. на площ 1692 кв. м и е '''първото голямо и модерно читалище, построено в България след Освобождението'''. Открита е на 28.12.1898 г. с представянето на пиесата „Иванко“ от първия български драматург [[Васил Друмев]], роден в Шумен. Обявена е за паметник на архитектурата от XIX в. Новата сграда до нея е построена през 1964 г.<br>
Читалището развива многостранна дейност: [[библиотека]] (втората по големина в града), лекционна просвета, различни курсове, любителско художествено творчество, културно-масови прояви, [[концерт]]и, издаване на книги и брошури.<br>
В читалище „Добри Войников-1856“ – Шумен се '''поставя началото на българския театър''' с побългарената комедия „Михал Мишкоед“ на 15 август 1856 г., '''на Художествената галерия''', '''на Дружеството на художниците''', '''на Дружеството на писателите чрез литературен клуб „Маяковски“'''.<br>
Тук се е играла '''първата оперета в България''' през 1914 г. и е създадена '''първата българска детска библиотека'''. Читалището е дало начало на четири шуменски читалища. <ref name="Читалище „Добри Войников-1856”">[http://www.d-voynikov.com/home.php Народно читалище „Добри Войников-1856“], официален сайт</ref>,<ref>[http://chitalishta.com/?act=content&rec=386 Читалище „Добри Войников“ – гр. Шумен], регистър на народните читалища</ref><ref>[https://www.facebook.com/НЧ-Добри-Войников-1856-277013008989779/ НЧ „Добри Войников – 1856“], Фейсбук</ref>,<ref>[https://www.facebook.com/152541908166816/info?tab=page_info НЧ "Добри Войников – Шумен], Фейсбук – Общност</ref><ref>[http://bgfirms.info/фирма/Народно-читалище-Добри-Войников Народно читалище „Добри Войников“], Bg Firms.info</ref>
* Народно читалище „Напредък 1869“ – пл. „Кристал“, ул. „Панайот Волов“. Едноетажна сграда в добро състояние. <ref name="Регистър на читалища в Шумен">[http://chitalishta.com/index.php?&act=regions&do=list&special=1®ion_id=27&community_id=&city_id=&bulstat=®_num=&name=&&sql_which=0/ Регистър на народните читалища в Шумен]</ref>
* Народно читалище „Боян Пенев 1949" – ж. к. „Тракия“, ул. „Одрин“. Има 2 сгради, по-голямата в добро състояние. Към читалището функционират библиотека, школи, клубове, кръжоци и състави за любителско творчество – школи по класически танци /балет/, пиано, английски език и изобразително изкуство; клубове „Детски приказен свят“, „Екология“, „Ние в обществото“, „Тае-бо аеробика“; фолклорна група „Тракия“ и група за пресъздаване на народни обичаи. Читалището е носител на орден „Кирил и Методий“ – ІІ степен и на Наградата на Шумен. <ref name="Регистър на читалища в Шумен"/>,<ref>[https://boqnpenev1949g.alle.bg/ Народно читалище „Боян Пенев-1949 г.], официален сайт.</ref>
* Народно читалище „Стилиян Чилингиров 1963“ – пл. „Гривица“. Има библиотека. Сграда в добро състояние. <ref name="Регистър на читалища в Шумен"/>
* Народно читалище „Тодор Петков 1963“ – [[Добруджански|Добруджански квартал]], бул. „Мадара“. Масивна сграда в незадоволително състояние. Дейности: Ансамбъл за народни песни и танци „Мадара“, Детски фолклорен ансамбъл „Звънче“; Гайдарски оркестър; Хор за школувано пеене; 3 бр. школи: Народни танци, Народно пеене, Народни инструменти – гайда, кавал, гъдулка и тамбура.; Библиотека. <ref name="Регистър на читалища в Шумен"/>,<ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/9180/todor_petkov_community_center.htm Читалище „Тодор Петков“]</ref><ref>[http://www.segabg.com/article.php?id=740093 Постановка на ансамбли „Звънче“ и „Мадара“, читалище „Тодор Петков“], в. „Сега“, 23 февруари 2015.</ref>
* Народно читалище „Евролил 2005“ – ж. к. „Еверест“, ул. „Висока поляна“. Няма собствена сграда. <ref name="Регистър на читалища в Шумен"/>
* Народно читалище „Асен Златаров 1872“ – кв. Дивдядово, бул. „Велики Преслав“. Дейности: Детско-юношеско театрално студио „Антракт“, Детски танцов състав „Венче“, Младежки танцов състав „Дивдядово“, клуб „Традиция“; библиотека; лятна академия за таланти „На извора хоро се вие“. <ref name="Регистър на читалища в Шумен"/>,<ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/9164/asen_zlatarov_community_center.htm Читалище „Асен Златаров“], guide-bulgaria.com</ref>
* Народно читалище „Просвета 1926“ – кв. „Макак“. Дейности: Кукерска група „Арапи“, Група за хумор и сатира, Детски танцов колектив, Детска рецитаторска група, Кръжок по краеведение, Клуб „Седянка“ – за кулинарно и плетаческо изкуство, Клуб „Лично творчество“, библиотека. <ref name="Регистър на читалища в Шумен"/>,<ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/9265/prosveta_community_center.htm Читалище „Просвета“], guide-bulgaria.com</ref>
[[Файл:LibrarySh.jpg|мини|250п|Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“]]
* Народно читалище „Отец Паисий 1929“ – кв. „Мътница“. <ref name="Регистър на читалища в Шумен"/>
* Народно читалище „Назъм Хикмет 1881“, ул. „Раковски“. Има библиотека. Сграда в лошо състояние. <ref name="Регистър на читалища в Шумен"/>,<ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/9157/nazam_hikmet_community_center.htm Читалище „Назъм Хикмет“]</ref>
* Народно читалище „Пробуда 1958“ – кв. „Млада Гвардия“, ул. „Ген. Скобелев“. Създадено е на 24.06.1958 г. Дейности: клубове „Природолюбител“, „Турист“, „Художествено слово“, „Уроци по родолюбие“; библиотека. Сграда в лошо състояние, споделена с НЧ „Екипе“. <ref name="Регистър на читалища в Шумен"/>,<ref>[https://www.facebook.com/people/Читалище-Пробуда-Шумен/100002913358640 Читалище „Пробуда“ – Шумен], Фейсбук</ref><ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/9163/probuda_community_center.htm Читалище „Пробуда“], guide-bulgaria.com</ref>
* Народно читалище „Екипе-Единство 1997“ – ул. „Ген. Скобелев“ 33. В незадоволително състояние. Споделена сграда с НЧ „Пробуда“ в лошо състояние. Дейности: 2 танцови групи за ромски фолклори, певческа група, рап формация „Барони“ <ref name="Регистър на читалища в Шумен"/>,<ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/9158/ekipe_-_edinstvo_community_center.htm Читалище „Екипе – Единство“]</ref>
* '''Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“''' – център, бул. „Славянски“. Най-голямата библиотека в Шуменска област с над 750 000 библиотечни документи. Създадена през 1922 г. като четвърта депозитна библиотека в България по инициатива на [[Стилиян Чилингиров]]. Библиотеката е една от малкото в страната със специално проектирана и построена през 1980 г. сграда, която осигурява условия за диференцирано и ефективно обслужване на читателите. Работи в няколко направления: “Фондове и каталози“, „Обслужване на читатели“, „Справочно – библиографско и информационно обслужване“. Има заемна за възрастни над 14-годишна възраст, детски отдел, обща читалня с междубиблиотечно заемане, чуждоезикова читалня, дигитално студио, студио с необходимата звукозаписваща и звуковъзпроизвеждаща техника, плочи, аудиокасети, компакт-дискове, видеокасети, репродукции и др. Осигурен е достъп до всички автоматизирани бази данни и електронен вариант на АПИС. <ref>[http://libshumen.org/en/за-библиотеката/структура/ Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“], официален сайт</ref>
* '''Художествена галерия „[[Елена Карамихайлова]]“'''. Отначало е основана като читалищна сбирка през 1947 г. към читалище „Добри Войников“. Галерията е създадена през [[1955]] година като колекция от произведения на [[пластично изкуство|пластичното изкуство]]. Тогава е открита със значителен фонд и в самостоятелни помещения на бул. „Славянски“. През 1978 г. е преместена в сградата на сегашната съдебна палата. След реституиране на постройката от Съда галерията е преместена в сегашната си сграда на ул. „Цар Иван Александър“, където е открита за посещение на 22 декември 1992 г. Тук се съхраняват над 2000 творби в областта на [[живопис]]та, [[скулптура]]та, [[Графика (изобразително изкуство)|графиката]] и [[приложно изкуство|приложното изкуство]] в периода от края на XIX век до днес. Между тях са произведения с висока художествена стойност, значими за българската култура. Периодично галерията показва колекции от фонда. Изложбените зали с обща площ 333 кв. м са отворени за художествени изложби с разнообразен характер, както и за други културни прояви. <ref>[https://opoznai.bg/view/hudojestvena-galeriia-elena-karamihailova-shumen Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ – Шумен], opoznai.bg.</ref>,<ref>[http://praktiki.mon.bg/sp/?m=55&fid=7255 Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ Шумен], Студентски практики</ref><ref>[http://wikimapia.org/15357501/bg/Художествена-галерия-Елена-Карамихайлова Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ (Шумен)], Wikimapia.</ref>
* Младежки дом. Има ритуална зала, театрално-концертна зала „Проф. Венета Вичева“, киносалон за пространствено (3D) кино, танцов салон, шахматен клуб, спортна зали и зали за културно масови мероприятия. <ref>[http://wikimapia.org/Младежки-дом Младежки дом (Шумен) | културен център], Wikimapia.</ref>,<ref>[http://bnr.bg/shumen/post/100619043/dnes-v-shumen-se-otkriva-konkurs-za-tvorcheski-izavi-na-hora-s-mentalni-uvrejdania Днес в Шумен се открива конкурс за творчески изяви...], bnr.bg, 28.10.2015, 11:26 ч.</ref><ref>[http://shumen.actualno.com/otvarjat-3d-kino-v-mladejkija-dom-v-shumen-news_32207.html Отварят 3D кино в Младежкия дом в Шумен], 04.06.2014, 17:58 ч.</ref>,<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=R5eSsGap5NU Изпълнения на формации от младежки дом Шумен], You Tube.</ref>
* Арменски културен дом
=== Паметници, исторически и археологически забележителности ===
На Шуменското плато се намира '''най-големият исторически паметник в България „[[Създатели на българската държава]]“''' и много паметници на известни исторически личности.
* '''Паметник „[[Създатели на българската държава]]“'''.
{{основна|Създатели на българската държава}}
Известен е още като '''''Паметник „1300 години България“'''''. Той се намира на 6 километра от град Шумен в най-високата част на Дунавската равнина – Шуменското плато. Може да се види в радиус от 30 километра, тъй като е дълъг 140 метра и е висок 70 метра. Паметникът е изграден от 8 [[бетон]]ни блока. Най-горе е разположен 52-метров лъв, който тежи 1000 тона. На него контрастират 2000 елемента от по-тъмен гранит. Зад опашката му има и стилизирана пеперуда, която е символ на дълголетие. Посланието е, че както пеперудата преминава през различни метаморфози, така и България претърпява в развитието си възходи и падения.
[[Файл:Шумен, България OKT 1993 - 1300 years of Bulgaria Monument Shumen..jpg|ляво|225п|мини|Паметник „[[Създатели на българската държава]]“ – изглед от стълбите]]
[[Файл:Шумен, България OKT 1993 Паметник на създателите на Българската държава - 1300 years of Bulgaria Monument, Shumen..jpg|225п|мини|Паметник „[[Създатели на българската държава]]“ – изглед от запад]]
[[Файл:Shumen 1300.jpg|център|260п|мини|Изглед към паметник „[[Създатели на българската държава]]“ от центъра на града]]
Мемориалният комплекс представя най-важните моменти от [[История на България|Историята на България]] от VII до Х век чрез мащабни скулптурни композиции, фрагменти от надписи и мозаечни пана във вътрешността на паметника. Вътрешното пространство е декорирано с 21 [[скулптура|скулптури]] и 540 м<sup>2</sup> [[мозайка|мозайки]]. Статуите са на най-известните и заслужили български държавни владетели (ханове и царе) от [[Аспарух]] до [[Симеон I]], създателите на славянската азбука [[Кирил и Методий]], техните ученици [[Климент Охридски|Климент]], [[Наум Преславски|Наум]] и [[Ангеларий]] и др. Това е '''единственият по рода си паметник в [[Европа]]''', който чрез вътрешните си статуи и монументи пресъздава историята на държавата. Друг интересен факт е, че това е '''паметникът с най-голямо количество използван бетон в Европа'''. До него може да се стигне и по 1300 стъпала от град Шумен, които са символ на всяка една година от създаването на българската държава. От там се разкрива панорамна гледка към Шумен и също така започват туристически маршрути по [[Шуменското плато]]. Паметникът е част от [[Стоте национални туристически обекта]] на [[Българския туристически съюз]]. Нарича се от шуменци за краткост с подразбиране само „''Паметника''“. <ref>[http://www.grreporter.info/Nay-golemiyat_istoricheski_pametnik_v_Blgariya/15745#sthash.5qkTrr5i.dpuf Най-големият исторически паметник в България],GR Reporter, 2 юли 2014, 07:07:23 ч. </ref>,<ref>[https://opoznai.bg/view/pametnik-sazdateli-na-balgarskata-darjava?gclid=CMLKve2PtMsCFRVmGwodWFYOnw Паметник „Създатели на българската държава“ – Шумен], Опознай.bg</ref>
* '''Историко-археологически резерват [[Шуменска крепост]]'''.
{{основна|Шуменска крепост}}
[[Файл:Shumen Fortress 3.jpg|ляво|225п|мини|Основи на древни постройки на върха на [[Шуменска крепост|Шуменската крепост]]]]
[[Файл:Krepost shumen.jpg|225п|мини|[[Шуменска крепост|Крепостта край град Шумен]] (2006 г.)]]
[[Файл:Shumen Fortress 2.jpg|център|260п|мини|[[Шуменска крепост|Шуменската крепост]] (2010 г.)]]
Средновековната крепост е разположена на платото, след парка „Кьошковете“, на 3 км западно от центъра на града. В миналото е била разрушена, но през XX в. е частично възстановена. Тя е много добре запазена и е най-значимият исторически и археологически обект на града. Построена е на 4 платформи в ранната и късна античност, а по-късно в Средновековието е била разширена. Сред по-важните находки са: Шуменският надпис на цар Иван Шишман, където се говори за посещението на този владетел в Шумен; плочката с изображение на танцуващ мъж; надписът на „Остро… богоин“ ('''първият [[Кирилица|кирилски]] надпис в България'''); сграфито-[[керамика]]; букел-керамика от троянски тип; коланни апликации; златни [[литургия|литургични]] съдове; голям брой монети от почти всички периоди. Крепостта е № 94 от [[Стоте национални туристически обекта]] на [[Български туристически съюз|Българския туристически съюз]]. <ref name="Забележителности - Шумен">[https://bgtourists.wordpress.com/област-шумен/ Забележителности – Шумен], bgtourists</ref>
* Куршум чешма. Оригинална чешма от 1744 година. Покрита е с оловни плочки. От там и произлиза името ѝ „Куршум – чешма“, което от турски преведено значи „оловната чешма“.
* Паметник на свободата (1965) – в градината до Общината. Известен е с името ''Разперко'' и е един от символите на Шумен. Символизира победата на комунизма над фашизма. Воинът с разперените ръце е комунист, а другият долу с вързаните ръце на гърба е фашист. <ref>[https://opoznai.bg/view/pametnik-na-svobodata-shumen], Опознай.bg</ref>
[[Файл:Monument in Shumen.jpg|мини|Руски паметник в Шумен]]
* Руски паметник – на кръговото кръстовище на площад „България“ (Руски площад). <ref>[https://opoznai.bg/view/ruski-pametnik-shumen Руски паметник – Шумен], Опознай.bg</ref><ref>[http://wikimapia.org/13711486/bg/Руски-паметник Руски паметник (Шумен)], Wikimapia</ref>
* Паметник на загиналите воѝни от шуменски регион във войните (1994) – на площад „Кристал“. Обичайно място за ритуали. На шест паметни колони от бял врачански камък са изписани имената на 435 бойци и командири от Шумен и района, загинали във войните след 1878 г. Колоните са свързани чрез метални отливки на ордени, щикове и гранати. По средата на паметника е поставен забит в лавров венец меч, изработен от бронз и месинг. <ref>[https://opoznai.bg/view/pametnik-na-zaginalite-vav-voinite-shumentzi-shumen Паметник на загиналите във войните шуменци – Шумен], Опознай.bg</ref>
* Паметник на загиналите во̀ини от V шуменски полк – на ул. „Марица“, на входа на бившата казарма „Пети полк“. <ref>[https://www.24chasa.bg/Article/3493975 Родолюбиви българи стават осиновители на паметници в Шумен], „24 часа“, </ref>
* Паметник на курсистите. Намира се в местността Байкова поляна на Шуменското плато. На 19 март 1933 г. курсистите от учителския институт Димо Пенчев (23 г.), Мара Балева (22 г.) и Цвята Христова (27 г.) са убити от група офицери на военно-фашистката организация „Продуч“. Целта на властта е била да разкрие младежката организация в града и да я разгроми. Въпреки жестоките изтезания ремсистите предпочитат смъртта пред предателството. <ref name="Почистиха паметници в Шумен">[http://mbsp.bg/chisti-pametnici-shumen/ Младежкото обединение в БСП почистиха паметници в Шумен], МБСП, 27.04.2014.</ref>
* Паметник на [[Васил Левски]] (2015) – булевард „Славянски“, срещу Съда. <ref>[https://opoznai.bg/view/pametnik-na-vasil-levski-shumen Паметник на Васил Левски – Шумен], Опознай.bg</ref>
* Паметник на [[Панайот Волов]] – бул. „Славянски“, срещу Военния клуб. <ref>[https://opoznai.bg/view/pametnik-na-panaiot-volov-shumen Паметник на Панайот Волов – Шумен], Опознай.bg</ref>
* Паметник на [[Лайош Кошут]] (1952) – бул. „Славянски“, срещу Общината. <ref>[https://opoznai.bg/view/pametnik-na-laiosh-koshut-shumen Паметник на Лайош Кошут – Шумен], Опознай.bg</ref>
* Паметник на [[Добри Войников]] – бул. „Славянски“, до Театъра. <ref>[https://opoznai.bg/view/pametnik-na-dobri-voinikov-shumen Паметник на Добри Войников – Шумен], Опознай.bg</ref>
* Паметник на генерал [[Константин Каварналиев]] (2009) – пред хотел „Шумен“. <ref>[https://opoznai.bg/view/pametnik-na-konstantin-kavarnaliev-shumen Паметник на Константин Каварналиев – Шумен], Опознай.bg</ref>
* Паметник на генерал [[Валериан Мадатов]] – бул. „Славянски“, срещу Централна кооперативна банка и магазин „Детски свят“. <ref>[https://opoznai.bg/view/pametnik-na-gen-leitenant-kniaz-valerian-madatov-shumen Паметник на ген.-лейтенант княз Валериан Мадатов – Шумен], Опознай.bg</ref>
* Бюст-паметник на [[Димитър Благоев]] (1956) – на площад „Кристал“. <ref name="opoznai1">[https://opoznai.bg/view/pametnik-na-dimitar-blagoev-shumen Бюст-паметник на Димитър Благоев – Шумен], Опознай.bg</ref>
* Бюст-паметник на [[Стефан Караджа]] (1937) – близо до автогарата, в началото на бул. „Мадара“, в градинката срещу супермаркета. <ref>[https://opoznai.bg/view/pametnik-na-stefan-karadja-shumen Бюст-паметник на Стефан Караджа – Шумен], Опознай.bg</ref>
* Паметник на [[Тодор Петков (революционер)|Тодор Петков]] – близо до автогарата, в началото на бул. „Мадара“, в градинката пред читалище „Тодор Петков“.
* Бюст-паметник на [[Вела Пискова]] (1954) – след централния вход на Градската градина. <ref>[https://opoznai.bg/view/pametnik-na-vela-piskova-shumen Бюст-паметник на Вела Пискова – Шумен], Опознай.bg</ref>
* Бюст-паметник на [[Август Попов (комунист)|Август Попов]] (2015) – в Градската градина. <ref>[http://shmoko.bg/?p=8411 9.ІХ.1944 е 9 май], Шмоко.bg, 9 септември 2015.</ref>
* Паметник на [[Тодор Колев]] – в Градската градина пред фонтана. Бронзов монумент на актьора с цигулка в ръце и бомбе. Паметникът пресъздава едновременно различните таланти и превъплъщения на Тодор Колев като театрал, музикант и шоумен. Скулптурата е с височина 205 см и тежи около 650 кг. Втората част от композицията е филмова лента от бронз, която се намира зад статуята на актьора. <ref>[https://opoznai.bg/view/pametnik-na-todor-kolev-shumen Паметник на Тодор Колев – Шумен], Опознай.bg</ref><ref>[http://www.vesti.bg/razvlechenia/kultura/pametnik-na-todor-kolev-s-cigulka-i-bombe-v-shumen-6017065 Паметник на Тодор Колев с цигулка и бомбе в Шумен], Vesti.bg</ref>
* Паметник на жертвите на комунизма (2009) – в Градската градина. <ref>[https://opoznai.bg/view/pametnik-na-jertvite-na-komunizma-shumen Паметник на жертвите на комунизма – Шумен], Опознай.bg</ref>
* Паметник на [[Лиляна Димитрова]] – в двора на [[Природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“|Профилирана природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“]] (бивша „Лиляна Димитрова“).
* Паметник на [[Нанчо Попович]] – в градинката пред [[Народно читалище „Добри Войников – 1856“ (Шумен)|Народно читалище „Добри Войников 1856“]], между ОББ и старата поликлиника.
* Бюст-паметник на [[Димитър Благоев]] (1956) – на площад „Кристал“. <ref name="opoznai1"/>
* Паметник на [[Боян Българанов]].
* Паметник на митрополит Симеон – бул. „Симеон Велики“, до църквата „Свето Възнесение“. <ref>[https://opoznai.bg/view/pametnik-na-mitropolit-simeon Паметник на митрополит Симеон – Шумен], Опознай.bg</ref>
* ''Паметник на [[Георги Димитров]]'' – бронзов колос в цял ръст с тегло 5 тона, отлят от стотици празни артилерийски снаряди, до щаба на бившето [[Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ (НВУ)|ВНВАУ „Георги Димитров“]]. Демонтиран е при правителството на СДС през 1992 г. и заменен на постамента с две руски ракети. Сега паметникът е в склад с бойна техника на шуменско военно формирование в двора на бившето поделение КЕЧ. <ref name="Паметници с мътна съдба">[http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=881616 Паметници с мътна съдба], в. „Труд“ – Общество, 06.05.2011 11:49 ч.</ref><ref>[http://topnovini.bg/node/31474 Николай Калев: Нужно е да издигнем паметници в душите си], Топновини, 20.12.2011, 18:24 ч.</ref>
* ''Паметник на [[Васил Коларов]]'' – пред Съдебната палата в Шумен до 1992 г., когато правителството на СДС нарежда премахването му. Защитници на Коларов недоволстват и организират седящи стачки. Накрая с полиция паметникът е демонтиран. Първо е преместен в склада на общинския кучкарник, а сега се съхранява в помещение на строителна фирма. <ref name="Паметници с мътна съдба"/>
На 18 км източно от Шумен, в подножието на [[Мадарско плато|Ма̀дарското плато]], се издига [[Мадарски конник|Ма̀дарският конник]]. Недалече от града, в [[Област Шумен|Шуменска област]], са и първите две стари столици на България – [[Плиска]] (27 км североизточно) и [[Велики Преслав|Преслав]] (20 км югозападно).
=== Паркове ===
* '''Градска градина'''. Разположена е в широкия център на града между Руски паметник и ж. п. гара. Централният вход с колони и архитектурни орнаменти е от кръговото кръстовище. След 2010 г. е обновена по проект. Има голяма детска площадка, няколко паметника и фонтан пред бившето Градско казино, преустроено в сладкарница, ресторант и дневен бар.
* '''Централен парк'''. Намира се в идеалния център на града, между общината, театъра, библиотеката и младежкия дом. Там е Паметникът на Свободата (Разперко) – един от символите на Шумен, любимо място на младежите от града.
* '''Парк „Студентски“'''. Изграден е до супермаркет „Била“ в посока Шуменски университет, на мястото на старите гробища. Стойността му е около 3 милиона лева. Открит е на 30.6.2009 г. Съдържа детски атракции, концертен подиум и многофункционалното игрище /за хандбал, волейбол и баскетбол/ за провеждането на международни и републикански спортни състезания. Предвидено е въвеждането на забрана за разхождането на домашни любимци на територията на парка. Охраната се извършва от общинската фирма за охрана с монтирани видеокамери. <ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=370328 Официалното откриване на парк „Студентски“ ще бъде от 18:00 ч.] – Красимир Кънчев, Darik news – Шумен, 30 юни 2009, 11:41 ч.</ref>
* '''Парк пред читалище „Тодор Петков“''' в [[Добруджански|Добруджански квартал]]. Обновен е по проект и открит на 16 юни 2015 г. Включва 4 декара тревни настилки, 1700 квадратни метра асфалтови настилки, паркоместа, 1200 кв. м павирани настилки, нови 148 дръвчета, ново осветление. <ref>[http://bnr.bg/shumen/post/100569697/otkriha-novoto-parkovo-prostranstvo-pred-narodno-chitalishte-todor-petkov-v-shumen Откриха новото парково пространство пред Народно читалище „Тодор Петков“ в Шумен], БНР – Радио Шумен, 16.06.15, 12:48 ч.</ref>
* '''Кьошковете'''. Емблематичен за Шумен голям горски парк в западната част на града. Има зоокът, малко езеро, детски кът и 2 хотел-ресторанта. Осигурен е с градски транспорт. От там водят началото си туристически маршрути към Шуменското плато.
[[Файл:Shumen_02.jpg|ляво|мини|230п|Паркова територия с началните стъпала за ''Паметника'' в центъра на града]]
[[Файл:BASA-1735K-1-344-20-Shumen.jpg|мини|235п|Снимка от „Кьошковете“]]
[[Файл:Shumen 05.jpg|център|мини|240п|Стълбището за ''Паметника'' по склона на платото]]
* '''Стълбище до ''Паметника'''''. Изградено е като парк с напречни и диагонални алеи. Започва от централния парк и младежкия дом. Едно от най-предпочитаните места за активен туризъм.
* '''Природен парк „Шуменско плато“'''. Заема обширна гориста площ на платото южно и западно от града. Парковите територии с места за пикник около паметника и туристическия център южно от него са масово посещавани особено през почивните дни. Вляво от пътя за Шуменската крепост са Паметникът и гробът на курсистите, местността „Дългите поляни“ с туристическият заслон „Детелина“ и пещерата „Тайните понори“. Сред по-известните обекти в централната и северна част на парка около Шуменската крепост са пещерите Бисерна (Зандана) и Русалка (Сулумара), крепостта „Висока поляна“, сгради за лагери, климатични и зелени училища и ведомствени вили. <ref name="Карта на Шумен Wikimapia">[http://wikimapia.org/#lang=bg&lat=43.271831&lon=26.884360&z=15&m=b Wikimapia]</ref>
=== Музеи ===
[[Файл:History museum Shumen.jpg|ляво|мини|270п|Регионален исторически музей (РИМ)]]
[[Файл:NHMB-Garchinovo-Stamp-anvil-5centuryBC--copy.jpg|мини|270п|Бронзова матрица от V в. пр.н.е., с. Гърчиново (копие, оригиналът е в РИМ – Шумен)]]
* Регионалният исторически музей в Шумен (РИМ) <ref>[http://museum-shumen.eu/bg/ Уебстраница] на Регионалния исторически музей в Шумен</ref> е част от [[Стоте национални туристически обекта]] на [[Българския туристически съюз]]. Създаден е през 1904 г. През ноември 1981 г. в чест на 1300-годишнината от основаването на България в новопостроената сграда се открива експозиция на Окръжния исторически музей, която е разположена в 9 зали и заема площ от 2600 м<sup>2</sup>. Изложени са само около 9000 експоната от 75 000, съхранявани в музея, документиращи различни страни от многовековната история на този край. Експозицията на музея е подредена хронологически по исторически епохи. Ранната история (3500 – 3100 г. пр.н.е.) е показана с експонати, открити при археологическите разкопки на селищните могили в региона.<br>
Керамичната икона „Св. Теодор Стратилат“, сребърната чаша на жупан Севин и Златното преславско съкровище по своята художествена изработка и оригинални хрумвания са истински шедьоври на старобългарското изкуство.
{{колони|3|
* Къща музей на [[Панайот Волов]]
* Къща музей на [[Лайош Кошут]]
* Музей на Шуменския гарнизон <ref>[https://opoznai.bg/view/muzei-na-shumenskiia-garnizon-shumen Музей на Шуменския гарнизон – Шумен], Опознай.bg</ref>
* Къща музей на [[Добри Войников]]
* Къща музей на [[Тодор Рахнев]] – <br>кв. „Дивдядово“
* Къща музей на [[Панчо Владигеров]]
* Къща музей на [[Вела Пискова]] <ref>[http://wikimapia.org/#lang=en&lat=43.274913&lon=26.927893&z=19&m=b&show=/16512562/bg/Къща-музей-Вела-Пискова Къща музей Вела Пискова, ул. „Вела Пискова“ № 8], Wikimapia.</ref>
* Музей на коня [[Кабиюк]]
}}
[[Файл:PanvolovSh.JPG|ляво|мини|240п|Къща музей „Панайот Волов“]]
[[Файл:PanvladSh.JPG|мини|240п|Къща музей „Панчо Владигеров“]]
[[Файл:Stlayosh.JPG|мини|ляво|240п|Стая в къща музей „Лайош Кошут“]]
[[Файл:Horse museum 11.jpg|мини|240п|Експозиция от музея на коня [[Кабиюк]]]]
[[Файл:The home of Dobri Voynikov.JPG|център|220п|мини|Къща музей „Добри Войников“]]
[[Файл:Divdiadovo-kushta muzei1600.jpg|център|220п|мини|Къща музей на [[Тодор Рахнев]] – <br>кв. „Дивдядово“]]
=== Спорт ===
В Шумен активно се развиват [[футбол]], [[волейбол]], [[баскетбол]], [[хандбал]], [[фехтовка]], [[вдигане на тежести]] и [[конен спорт]].
[[Файл:Mladost Hall Shumen.jpg|250п|мини|Спортна зала „Младост“]]
Футболният клуб на града е [[ФК Шумен|ФК Волов]] ([[1929]]), който има едно участие в турнира за купата на [[УЕФА]], четвърто място в [[А група]] през [[1994]] година, както и 2 полуфинала за [[Купа на България|Купата на България]] през [[1957]] и [[2006]]. След сезон 2012/13 е участник в [[Втора професионална футболна лига|Б група]].<br>
[[Файл:Stadion_Panayot_Volov.jpg|мини|център|490п|Стадион „Панайот Волов“]]
Централният [[стадион]] на Шумен е „[[Панайот Волов (стадион)|Панайот Волов]]“ (24 390 места), освен него се използват и така нареченият ''ученически стадион'', а за волейболните и баскетболни срещи – спортна зала „Младост“.<br>
[[Файл:Kabiyuk 150 years Iz4.JPG|260п|мини|Турнир в Кабиюк по случай 150-годишнината от основаването му]]
В града традиции има карате „[[киокушинкай]]“. Клубът е тридесетгодишен и има много национални състезатели: спортист № 1 и треньор № 1 за 2007 г. – [[Виталий Маринов]] – 1 кю; и семпай Даниел Димитров – 1 дан. В Шумен функционира и конна база „[[Кабиюк]]“.<br>
СКХ ДЮ (Спортен клуб по [[хандбал]] за деца и юноши) Шумен е печелил 3 поредни години ДЪРЖАВНОТО ПЪРВЕНСТВО ЗА МЪЖЕ.
От 1970 година до сега в района на града се провежда [[рали „Стари столици“]] – автомобилно състезание, кръг от Националния рали-шампионат. Състезанието се организира ежегодно от Съюза на българските автомобилисти клон Шумен и АСК „Стари столици“, Шумен. Рали „Стари столици“ е печелено от видните шуменски състезатели [[Илия Бонев]], [[Данчо Данчев (автомобилен състезател)|Данчо Данчев]] и [[Валери Великов]]. До [[2008]] година се провеждаше и кръг от шампионата по планинско изкачване на България по автомобилизъм „Валери Великов“.
=== Редовни събития ===
[[Файл:Karnaval na plodorodieto Sh.JPG|мини|250п|Карнавал на плодородието (Октомври, 2010 г.)]]
* Празник на Шумен – [[11 май]]
* Два пъти годишно (пролет и есен) се провежда [[базар]], на който се предлагат само български стоки.
* [[1 юни]] – [[Ден на детето]]
* На всеки две години (през есента) се провежда ''Карнавал на плодородието'' <ref>[http://shucarnaval.hit.bg/Bulgarian.htm shucarnaval.hit.bg]</ref>
* Средновековен събор „Доблест и слава“ – атракции и пресъздаване на исторически събития на крепостта „Стария град“
* [[Рали „Стари столици“]] <ref>[http://www.rallystaristolici.com/ 46-то рали „Стари Столици“ 2015]</ref>
* Всяка година през май се провежда Международен фестивал „Друмеви театрални празници ''Нова българска драма''"
* Международен музикален конкурс за пианисти и цигулари „[[Панчо Владигеров]]" (април – май) <ref>[http://www.mc.government.bg/newsn.php?n=438&q=%F0%E5%F6%E8%F2%E0%EB Международният конкурс за пианисти и цигулари „Панчо Владигеров“ ще се проведе от 29 април до 10 май в град Шумен], Министерство на културата</ref>
* Международни детски-юношески хорови празници „[[Добри Войников]]" (на всеки две години) <ref>[http://odk-shumen.com/links/nutp.html Национални ученически театрални празници „Тодор Колев“ – Шумен – 2016]</ref>
* Международен конкурс за млади поп изпълнители „Съзвездие“ (октомври-ноември)
* Международно биенале по скулптура „Мадара“ (август), в резерват [[Мадарски конник]]
* Национален фестивал на мажоретния танц „[[Мадарски конник]]" (май)
* Национален танцов фестивал “Магията на Танца “ (март) <ref>[https://www.facebook.com/magiyatanatanca/posts/567618506662662 Танцов Фестивал “Магията на Танца“ – Шумен], Фейсбук.</ref>
* Национални ученически театрални празници (на всеки две години)
* Национален конкурс за изпълнение на унгарска и българска поезия <ref>[http://www.shum.bg/index.php?item=20162 Националният конкурс за унгарска и българска поезия се открива днес в Шумен]</ref>
* Национален конкурс „Мадарският конник – символ на историческото минало и европейското бъдеще на България" (май), в Регионалния исторически музей
* Национален конкурс „Космосът-настояще и бъдеще на човечеството".
* Регионален конкурс „Приложното изкуство в народните обичаи от [[Коледа]] до [[Васильовден]]“ (декември).
* Регионален младежки конкурс за рисунка, фотография и компютърна презентация на тема „Портрет на моя град Шумен"
* Регионален конкурс за детска забавна песен „Златно петле“ (април)
* Регионален конкурс за изработка на най-малка, най-голяма, оригинална, автентична мартеница, колие, гривна, пано „Пижо и Пенда“ (февруари)
* Фестивал на популярната градска песен „Есенни шуменски вечери“ (септември) <ref>[http://www.shumen.bg/artcal/20151.pdf Прояви в областта на културата – Община Шумен, 2015 година], Shumen.bg</ref>
== Бележити личности ==
{{основна|Личности (Шумен)}}
С Шумен са свързани имената на национални герои, загинали във войните, национално-освободителното и антифашистко движение, държавни ръководители, както и на бележити исторически личности, в чест на които в града е построен музей, паметник или обществена сграда:
'''Герои, загинали във войните, национално-освободителното и антифашисткото движение'''
* [[Панайот Волов]] (1850 – 1876) – [[България|български]] революционер, [[национален герой]]. Един от главните дейци на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] [[1876]] г., главен апостол на IV революционен окръг – Пловдив. Ранен в сражение с османска потеря край гр. [[Бяла (Област Русе)|Бяла]], се удавя при опит да преплува река [[Янтра]].
* [[Захари Величков]] (1834 – 1876) – български революционер, работил в Шумен. Подпредседател на местния революционен комитет в Ямбол и участник в Априлското въстание. Ранен, заловен, осъден и обесен в [[Одрин]].
* [[Андрей Богданов]] (?-1877) – участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската освободителна война]] (РТОВ) като лекар в Първа опълченска дружина. Загива по време на войната.
* [[Константин Каварналиев]] (1866 – 1913) – български [[офицер]], [[полковник]], геройски загинал в [[Междусъюзническата война]], посмъртно произведен в чин „[[генерал]]“.
* [[Еньо Марковски]] (1873 – 1923) – деец на работническото движение в България. След държавния преврат от 9 юни 1923 г. е арестуван и умира в затвора.
* [[Вела Пискова]] (1889 – 1925) – деец на работническото движение в България. Физик, учителка в гимназия „Нанчо Попович“ в Шумен. Организаторка е на женското антивоенно движение в Шумен през [[Първата световна война]] (1915 – 1918). Ръководител на бойни групи в [[Септемврийското въстание]] от 1923 г. Първата жена-комендант на град и секретар на Окръжния комитет на БКП (т.с.). Убита през [[1925]] г. в сражение с полицията в Русе. <ref>[http://www.septemvri23.com/Foto/Uchastieto_na_bg_jeni_v_rev_dvijenie_1891-1944/111.jpg Снимка на Вела Пискова]</ref>
* [[Август Попов (комунист)|Август Попов]] (1909 – 1942) – български антифашист, секретар на ОК на [[РМС]] и секретар на ОК на БРП (к) в Шумен (1932), участник в [[Партизанско движение в България|партизанското движение]] по време на [[Втората световна война]] и в група на т.нар. [[парашутисти и подводничари]]. Осъден на смърт по [[Процес на парашутистите|процеса на парашутистите]] и разстрелян.
<gallery class="center">
Файл:Panajot Volov.jpg|Панайот Волов
Файл:Полковник Каварналиев.jpg|thumb|Константин Каварналиев
Файл:Бюст-паметник на Август Попов в град Шумен.JPG|Август Попов (бюст-паметник в Шумен)
</gallery>
'''Държавни ръководители и политици'''
* [[Васил Коларов]] (1877 – 1950) – български [[политик]], ръководител на [[Коминтерн]]а, [[държавен глава]] на [[България]] (15.9.1946 – 9.12.1947), [[министър-председател на България]] в 65-то ([[1949]] – [[1950]]) и 66-то (1950) правителство, [[председател на Народното събрание|председател]] на XXVI обикновено народно събрание (1945 – 1946) и на VI велико народно събрание (1946 – 1947).
* [[Желю Желев]] (1935 – 2015) – български [[философ]] ([[доктор]] на философските науки), [[дисидент]] и политик, [[държавен глава]] на [[България]] от 1 август 1990 до 22 януари 1997 г.
* [[Васил Друмев]] (1841 – 1901) – български [[писател]], [[духовник]] и политик, автор на първата българска [[повест]] и първата българска [[Драма (литература)|драма]] с оригинален сюжет, [[митрополит]] на [[Търновска епархия|Търновската епархия]] и на два пъти [[министър-председател на България]]{{hrf|Цураков|2008|13 – 14}}.
* [[Димитър Благоев]] („Дядото") (1856 – 1924) – български политик и философ, основател на организираното [[социализъм|социалистическо]] движение в [[България]] и на първата [[социалдемокрация|социалдемократическа]] [[партия]] на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]].
* [[Лайош Кошут]] – виден [[Унгария|унгарски]] [[национален герой]], държавен деятел, [[юрист]] и [[революционер]] в периода на [[Унгарска революция 1848/49|Унгарската революция]] [[1848]] – [[1849]], министър на финансите на Унгария от март до септември 1848 година, глава на изпълнителната власт от септември 1848 г. до август 1849 г., временен държавен глава (регент) на Унгария от април до август 1849 г.
<gallery class="center">
Файл:V.kolarov.jpg|Васил Коларов
Файл:Zhelyu-Zhelev-20090423.jpg|Желю Желев
Файл:Vasil-Drumev-Photo (cropped).jpg|Васил Друмев
Файл:Dblagoev.jpg|Димитър Благоев
File:Kossuth Lajos Prinzhofer.jpg|Лайош Кошут
</gallery>
* [[Тодор Икономов]] (1835 – 1892) – български писател, [[публицист]], [[издател]] и политик, един от най-видните [[Българско възраждане|възрожденски]] учители и участници в борбата за създаване на независима [[Българска екзархия]], подпредседател на [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] в [[Търново]], един от водачите на [[Консервативна партия|Консервативната партия]], [[министър на вътрешните работи]] (1880), [[кмет на София]] (1880) и окръжен управител на Шумен (1881), председател на [[2 Велико народно събрание]] (1881) и на новосъздадения [[Държавен съвет (Княжество България)|Държавен съвет]] (1882){{hrf|Цураков|2008|14}}{{hrf|Ташев|1999|?}}{{hrf|Икономов|1973|592}}.
* [[Стоян Данев]] (1858 – 1949) – български революционер, [[юрист]], финансист и политик. Доброволец в четата на [[Филип Тотю]] по време на [[Старозагорското въстание]]. Председател на V-то ВНС и XV-то ОНС. Ръководител на Умеренолибералната, а по-късно на [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]]. Министър на външните работи. Четири пъти министър-председател на България (1901 – 1903 и 1913). Министър на финансите. Председател на [[БЧК]] и председател на Международния съюз на Червения кръст в [[Женева]]. Член на постоянния [[Арбитражен съд]] в [[Хага]].
* [[Янко Сакъзов]] (1860 – 1941) – български политик, публицист и общественик, един от лидерите на БРСДП (обединена – „''широки социалисти''").
* [[Рачо Петров]] (1861 – 1942) – български [[генерал от пехотата]] и политик. Началник на щаба на армията през Сръбско-българската война и до 1894 г., 2 пъти [[военен министър]], 2 пъти [[министър на външните работи и изповеданията]] и 2 пъти [[министър-председател на България]] по времето на княз [[Фердинанд]]. Депутат в [[XI Обикновено народно събрание|XI (1901 г.)]] и [[XIII Обикновено народно събрание|XIII (1903 – 1908 г.) Обикновено народно събрание]]. Носител на 10 [[Орден (отличие)|ордена]] за бойни заслуги от 5 държави – [[България]], [[Русия]], [[Прусия]], [[Сърбия]] и [[Османска империя|Османската империя]].
* [[Сава Савов]] (1865 – 1945) – български [[генерал от пехотата]] и политик от [[Демократическа партия|Демократическата партия]], командващ армии през [[България в Първата световна война|Първата световна война]] и [[министър на войната|военен министър]] в края на войната. [[Народен представител]] в XXI (1925 – 1927) и XXIII (1931 – 1934) Обикновено Народно събрание. Награден е с 11 [[Орден (отличие)|ордена]] за бойни заслуги от 5 държави – [[България]], [[Русия]], [[Германия]], [[Австро-Унгария]] и [[Османска империя|Османската империя]].
* [[Никола Пенев]] (1879 – 1955) – български военен деец, [[генерал-лейтенант]]; роден в Шумен, брат на известния български литературовед [[Боян Пенев]].
* [[Андрей Блъсков]] (1857 – 1943) – български революционер и генерал. Син на видния възрожденски учител [[Рашко Блъсков]]. Брат на Владимир, Димитър, [[Илия Блъсков|Илия]], Стефан и Христо Блъскови. Куриер на революционния комитет в [[Габрово]] по време на Априлското въстание. Участва в РТОВ като опълченец. Участник в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]]. Награден е с 6 ордена и кръста за храброст и военни заслуги от [[България]] и [[Русия]]. Уволнен за участие в детронирането на княз [[Александър Батенберг|Ал. Батенберг]]. Реабилитиран. Стига до чин [[генерал-майор]].
* [[Боян Българанов]] (1896 – 1972) – български [[генерал]] и политик от [[БКП]]. Участник в [[Партизанско движение в България|партизанското движение]] по време на [[Втора световна война|Втората световна война]], командир на [[Втора Пловдивска въстаническа оперативна зона]] на т.н. [[Народоосвободителна въстаническа армия]] (НОВА). Член на [[Политбюро на ЦК на БКП]]. Член на [[Президиум на Народното събрание на Народна република България|Президиума на Народното събрание]] на [[Народна република България]]. Удостояван е със званието „[[Герой на Народна република България]]“ и награден с 5 ордена „[[Георги Димитров (орден)|Георги Димитров]]“, както и със званието „Герой на социалистическия труд“. На негово име е наречен квартал в Шумен.
<gallery class="center">
Файл:Todor Ikonomov.jpg|Тодор Икономов
Файл:Stoyan Danev by Ivan Karastoyanov.jpg|Стоян Данев
Файл:BASA 22K-3-40-3 Yanko Sakazov.jpg|Янко Сакъзов
Файл:BASA-1735K-1-435-1-Racho Petrov.jpg|Рачо Петров
Файл:Sava Savov (general).jpg|Сава Савов
Файл:General_Andrei_Blaskov.jpg|Андрей Блъсков
Файл:Boyan Balgaranov.JPG|ляво|мини|Боян Българанов (паметник в Шумен)
</gallery>
'''Бележити исторически личности'''
* [[Добри Войников]] (1833 – 1878) – български [[Българско възраждане|възрожденски]] [[учител]], писател-[[драматург]], просветител, [[журналист]], музикален и театрален деец, основоположник на българския театър, пръв български [[режисьор]] и автор на театрални пиеси.
* [[Сава Доброплодни]] (1820 – 1894) – български писател, [[педагог]] и [[Българско възраждане|възрожденски]] просветен и културен деец.
* [[Нанчо Попович]] (1818 – 1883) – български общественик и [[дарител]] за построяването в Шумен на едно от първите девически училища в страната, днес [[Природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“|Профилирана природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“]]. В негова чест 6 декември се отбелязва като Ден на дарителя в България.
* [[Илия Блъсков]] (1839 – 1913) – български писател и педагог, един от основоположниците на българската повествователна проза.
* [[Стилиян Чилингиров]] (1881 – 1962) – български писател, [[Етнография|етнограф]], изявен обществен деец от началото на [[20 век]], политик. Един от основателите на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]] и негов председател (1941 – 1944 г.). Известен е като „''последния възрожденец''“.
* [[Боян Пенев]] (1882 – 1927) – [[литературовед]], професор, един от най-известните български литературни историци и критици през ХХ век, брат на генерал Никола Пенев. Името му носят Регионалната библиотека в [[Разград]] (от 1992 г.) <ref name="librz">[http://www.librz.org/about-lib/history История на Регионална библиотека „Проф. Боян Пенев“ – Разград]</ref>) и Издателският център на Института за литература към [[БАН]].<ref name="ilitizda">[http://www.ilitizda.com/about.html Сайт на Издателския център „Боян Пенев“ към Института за литература – БАН]</ref>
<gallery class="center">
Файл:Voynikov.gif|Добри Войников
Файл:Sava-Dobroplodni.jpg|Сава Доброплодни
Файл:Nancho Popovich.JPG|Нанчо Попович
Файл:IliyaBluskov.jpg|Илия Блъсков
Файл:BASA-108K-2-2560-2-Stiliyan Chilingirov.JPG|Стилиян Чилингиров
Файл:BoyanPenev.jpg|Боян Пенев
</gallery>
'''Заслужили дейци на изкуството'''
* [[Тодор Колев]] (1939 – 2013) – [[актьор]], [[комик]], [[певец]], музикант и [[шоу]]мен; [[народен артист]].
* [[Панчо Владигеров]] (1899 – 1978) – [[композитор]], [[музикант]], [[диригент]], педагог и общественик; [[народен артист]]. Удостоен е с [[Димитровска награда]] и званието „[[Герой на социалистическия труд]]“.
* [[Венета Вичева]] (1931 – 2013) – хоров диригент, педагог и общественик, дългогодишен ръководител на хор „Родни звуци“ в Шумен, основател и диригент на детския хор „Бодра песен“; [[народен артист]]. Наградена с орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен и статуетка „Кристална лира“.
* [[Елена Карамихайлова]] (1875 – 1961) – една от първите български художнички в Следосвобожденска България, импресионист. Удостоена е с орден „За граждански заслуги“. На нея е именувана художествената галерия в Шумен.
<gallery class="center">
Файл:Todor-Kolev-4.jpg|Тодор Колев
Файл:BASA-1130K-1-6-1-Pancho Vladigerov (crop).jpeg|Панчо Владигеров
</gallery>
Други личности, свързани със Шумен, са описани в [[:Категория:Почетни_граждани_на_Шумен|Категория:Почетни граждани на Шумен]].
== Галерия ==
<gallery>
Файл:Shumen Fortress Wall.JPG|Шуменската крепост
Файл:Shumen Fortress Main Tower.jpg|Шуменската крепост
Файл:Choumen (Bulgarie) - Le cinéma.jpg|Военният клуб
Файл:Choumen - Monument 1300 ans.jpg|[[Създатели на българската държава]]
Файл:Shumen Monuments.jpg|Паметник на свободата и в дълбочина паметникът [[Създатели на българската държава]]
Файл:Park Kioshkovete.jpg|Паркът „Кьошковете“ през зимата
Файл:Shumen Plateau.JPG|Шуменското плато
Файл:Madara Rider.jpg|Мадарският конник
Файл:House of Vladimir Zaimov.JPG|Къщата, където е живял генерал Владимир Заимов между 1934 и 1935 година
Файл:Lilyana Dimitrova Monument.jpg|Паметник на Лиляна Димитрова в двора на Профилирана природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“
</gallery>
== Източници ==
{{reflist|colwidth=30em}}
== Външни препратки ==
* [http://www.kakvo.org/shumen-okrazhen-istoricheski-muzey/geografia/statia ШУМЕН – РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – Секция География]
* [http://www.shumen.bg/ Община Шумен]
* [http://iseebg.com/fx/?p=1040&album=61&gallery=78&pageid=1040 Снимки от град Шумен]
* [https://scontent-frt3-1.xx.fbcdn.net/hphotos-xpa1/v/t1.0-9/1918501_166617366843_2218328_n.jpg?oh=7897690eb9f245b82bba97507456d54a&oe=574E06B2 Снимка на паметник „Създатели на българската държава“]
* [http://weather-webcam.eu/cam-webcam-kamera-online-weather-kamera-ot-platoto-nad-shumen Уебкамера от платото над Шумен от автоматична метеорологична станция]
* [http://kreposti.bg/ Сайт посветен на Шуменската крепост и други укрепления в България]
{{колони|2|
;Вестници:
* [http://grada.bg/ Шуменска заря]
* [http://topnovini.bg/ Топ новини]
;Електронни вестници:
* [http://shum.bg/ Шум БГ]
* [http://topnovini.bg/shumen Топ Новини]
* [http://24shumen.com/ 24 Шумен]
*[https://strelabg.com/ Стрела БГ]
;Други:
*[http://www.shu-bg.net/ Шуменски университет]
*[http://radioshumen.bnr.bg/Pages/default.aspx Радио Шумен]
*[http://www.forumshumen.com/ Форумът на Шумен]
*[http://www.forteradio.com/ Форте радио]
}}
{{Навигационен шаблон
| име = Шумен
| скрит =
| заглавие = [[Файл:Emblem of Shumen.png|25п|Гербът на Шумен]] {{PAGENAME}}
| заглавие-стил =
| картинка =
| картинка-позиция =
| отдолу =
| отдолу-стил =
| тяло-стил =
| тяло =
{{Градове в България}}
{{Квартали и жилищни комплекси на Шумен}}
{{Образование в Шумен}}
{{Община Шумен}}
}}
{{Портал|География|България}}
[[Категория:Шумен| ]]
| 