Разлика между версии на „Мадарски конник“

Премахната редакция 9429580 на 149.62.203.80 (б.)
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Тестов ред
(Премахната редакция 9429580 на 149.62.203.80 (б.))
Етикет: Връщане
 
=== Описание ===
Мадарският конник е открит за съвременната наука и описан за първи път през 1872 &nbsp;г. от [[Феликс Каниц]]. Подробното изучаване на релефа изисква скеле, каквото е издигано през 1895, 1905 и 1954 г. През 1905 г. е изготвена гипсова отливка на релефа<ref>Бешевлиев В. (отг. редактор) Мадарският конник. С. 1956</ref>. Този исторически паметник представлява скален релеф ([[барелеф]]), изсечен през VІІІ в. сл. Хр. върху отвесна скала на височина от 23 m. Стръмни стъпала вляво от него водят до [[Мадарско плато|Ма̀дарското плато]]. Размерите на изображението са 2,6 m във височина и 3,1 m ширина в основата. Изобразява конник, лъв, куче, орел и надписи на гръцки език. Конникът е в ход надясно, в близка до естествената големина и с връхна дреха до коленете. С лявата си ръка държи юздите на коня, който е възседнал, а с дясната ръка хвърля късо копие върху поваления под предните крака на коня лъв. Зад гърба на конника личи високо облегало на седло от източен кавказки тип. Десният крак на ездача е пъхнат в стреме, а на гърба си конникът носи калъф за лък. Върху забитото в лъва копие личи знаменце, а зад коня има тичащо ловно куче. Отдясно, над нивото на главата на коня, е изобразен орел с разперени криле. Композицията, символизираща победа над врага, напомня триумфалните сцени в релефната пластика на иранския изток и античните художествени традиции на [[тракийски конник]].
 
=== Произход ===
Най-близките успоредици на мадарската композиция са скалните релефи и сребърни съдове в [[Персия]] от времето на [[Сасанидска империя|сасанидските царе]]. Релефът представлява триумфиращ владетел и днес най-широко се възприема като символ на мощта на [[Първата българска държава]]. Детайлите определят датировката и подкрепят най-признатата теза за прабългарския произход на релефа, свързваща изображението с хан/кан [[Тервел]] ([[701]]&nbsp;– [[721]] г.). Околните надписи са на гръцки език и съобщават за политически и културни събития във взаимоотношенията между България и Византия от 705 година през целия период VIII&nbsp;– IX в., като се споменават директно или с отправки владетелите Тервел, [[Юстиниан II]], [[Кормисош]] и [[Омуртаг]]. Според [[Фьодор Успенски|Ф. И. Успенски]] Мадарския релеф е „най-древен и интригуващ старобългарски паметник“ и, въпреки че го определя като „изключително уникален“, то според руския учен в [[Равена]] има подобен паметник с релефно изображение на конник<ref>Успенски, Ф. Старо-болгарская надпись Омортага. – ИРАИК. 1901, 6, 228</ref>.
Цар Бобчо
 
Барелефът е свързан със създадения от Омуртаг голям култов комплекс на терасата под скалите, включващ светилище, [[капища]], дворцови и жилищни сгради, и други постройки<ref>Иван Иванов. Опит за идейна възстановка на някои детайли от релефа Мадарски конник. В: (Ред. Васил Гюзелев и др.) Пътуванията в Средновековна България. Материали от Първата национална конференция ”Пътуване към България. Пътуванията в Средновековна България и съвременният туризъм“. Шумен, 8&nbsp;– 11. 05. 2008 г. Съюз на учените в България. Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“. Научноизследователски център по византинистика. Изд. Абагар. Велико Търново. 2009, с. 214&nbsp;– 229</ref>. В подножието на скалите има голяма пещера, наречена ''„Пещерата на нимфите“'', където в [[древност]]та [[траки]]те са почитали своите божества. В резервата са открити праисторически култови фигурки и оброчни плочки, посветени на [[Трите нимфи]], на [[Зевс]], [[Херакъл]], [[Дионис]], [[Кибела]], на тракийския конник-герой [[Тракийски конник|Херос]] и други. Според специалисти по [[петрология]], лъвът в барелефа е направен по-рано от кучето, а конят е преправян във времето. Възможно е Мадарският конник да е паметник с много по-древен произход и да е претърпявал съответно адаптиране за нови цели през по-късните културни периоди. В полза на това съждение са и [[петрология|петрологичните]] изследвания, според които лъвът в релефа е направен по-рано от кучето, а конят е преправян във времето. Според [[Рашо Рашев]] може да се приеме, че „се касае за обобщен образ на обожествен владетел, който в съзнанието на съвременника се е преплитал с чертите на образ от ранносредновековния епос“<ref>Рашев, Р. Мадарският конник&nbsp;– стари и нови въпроси.&nbsp;– Исторически преглед, 1998, 3&nbsp;– 4, 192 – 204</ref>.
 
=== Надписи ===
 
== Туризъм ==
Археологическият резерват е с лятно работно време от 8:00 &nbsp;– 19:00 ч. и със зимно работно време от 8:00 &nbsp;– 16:00 ч. До площадката под барелефа се стига по близо 100-метрово стълбище. На туристическия обект се поставя печат, удостоверяващ посещението, съхраняван в хижа „Мадарски конник“.
 
== Вижте също ==
 
== Литература ==
* Дечев, Д. ''„Мадарският конник &nbsp;– проучвания върху надписите на Мадарския конник“''. 1956.
* Дончев, С. ''„Мадарският конник. Един опит за изясняване произхода и значението на паметника“''. Проблеми на изкуството, 1970, № 3, с. 55 &nbsp;– 62.
* Рашев, Р. ''„Мадарският конник: стари и нови въпроси“''. Исторически преглед, 54, 1998, кн. 3 &nbsp;– 4, 192 &nbsp;– 204.
* Степанов, Цв. ''„Божество-херой-владетел“'' [Мадарски конник]. В: Същият. Власт и авторитет в ранносредновековна България. С., 1999, с. 150 &nbsp;– 156.
* Маринов, В. ''„Свещената Мадара“''. Шумен, 2005.
* Чобанов, Т. ''„Източните корени на Мадарския конник“''. В: Същият. Изследвания върху културата на старите българи. С., 2010 (Българска вечност, с. 163 &nbsp;– 186).
* Тотев, Т. ''„Още за Мадарския скален релеф“''. В: „България, земя на блажени...“ In memoriam Professoris Iordani Andreevi. Отг. ред. Иван Лазаров. Велико Търново, 2010.
 
402

редакции