ПФК „Ботев“ (Пловдив): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 96:
 
==== „Очарованието от 80-те“: Сладки спомени с тъжен привкус ====
През периода 1981 – 1991 Ботев Пловдив става вицешампион (1986), пет пъти бронзов медалист (1981, 1983, 1985, 1987 и 1988), носител на Купата (1981) и финалист за отличието (1984 и 1991). Сухите статистически данни не могат да разкрият привлекателния стил на игра, каращ десетки хиляди да изпълват стадионите в Пловдив и страната. Собствената ДЮШ дава голяма част от основните футболисти на този тим – [[Петър Зехтински]], [[Славчо Хорозов]], [[Митко Аргиров]], [[Георги Славков]], [[Костадин Костадинов (футболист)|Костадин Костадинов]], [[Трифон Пачев]], [[Димитър Младенов (футболист)|Димитър Младенов]], [[Благой Блангев]], [[Марин Бакалов]]. Естествено заслуга за успехите имат и немалко играчи, израснали в други тимове, но останали завинаги в сърцата на жълто-черните привърженици, като [[Красимир Манолов]], [[Атанас Пашев]], [[Антим Пехливанов]], [[Димитър Вичев]], [[Васил Симов (футболист)|Васил Симов]], [[Запрян Раков]], [[Георги Георгиев (футболист)|Георги Георгиев]] (Ламбадата, Гецата), [[Иван Кочев (футболист)|Иван Кочев]] и др. Новата генерация на „Тракия“ блести в продължение на повече от десетилетие. Футболистите са с толкова изявени качества, че в тима не е намерено място за бъдещата суперзвезда на българския футбол Христо Стоичков.<ref>[http://www.blitz.bg/sport/article/163091 www.blitz.bg]</ref> В шампионата 1980/81 лидерът на отбора Георги Славков отбелязва 31 попадения и с това печели приза Златната обувка на авторитетното парижко издание Франс Футбол за най-добър реализатор в Европа! През същия сезон Ботев Пловдив, за пръв път след 14-годишно прекъсване, е в призовата тройка на шампионата и за втори път в историята си печели Националната купа, след победа с 1:0 на финала срещу Пирин. Пътят започва на 1/32-финала с победа над Доростол 1:0, на 1/16-финал е отстранен с 2:0 Академик Свищов, на 1/8-финал като гост е преодолян Локомотив Бургас с 2:0, после на четвъртфинала без проблеми е разбит Миньор Бухово с 4:1, а на полуфинала „жълто-черните“ не срещат съпротива от Беласица Петрич и 6:0. На 5 май 1981 година, на Националния стадион в София, при проливен дъжд и подгизнал терен, с мощната подкрепа на хиляди пловдивчани, пристигнали за мача с две влакови композиции и специална автобусна колона, „канарчетата“ печелят след бърза контраатака и гол на Митко Аргиров в 43-та минута. И както често се случва с Ботев Пловдив, точно когато всичко изглежда да тръгне по възходяща линия се случва нещастие. В началото на сезон 1981/82 се разразява сериозен конфликт между звездата на тима Славков и треньора Дерменджиев, вследствие на което Бенкса напуска в посока София. Отборът е напуснат впоследствие и от изявените си фигури Красимир Манолов, Митко Аргиров, Кирил Пейчев и Атанас Маринов. Все пак тандемът Чико-Глухчев бързо успява да възстанови загубите и да сглоби нов боеспособен отбор с привличането на Атанас Пашев, Васил Симов, Антим Пехливанов, Запрян Раков и Георги Георгиев. През следващата 1983 г. отново са спечелени бронзовите медали, а голмайстор на шампионата става младият Антим Пехливанов-Турната с 20 попадения. През лятото на 1984 г. е направена треньорска рокада, Глухчев заема мястото на Чико. Промяната е продиктувана под натиска на военните в София, гневни че Ботев Пловдив губи финала за Купата и не успява също така да спре в шампионата Левски София, който се конкурира пряко с генералския ЦСКА. За помощник-треньор на отбора е назначен дотогавашния кондиционен методист Никола Дафински. Кръг преди края на сезон 1984/85 се играе финалната среща за Купата между „вечните“ съперници в София Левски и ЦСКА. Мачът е изпъстрен недостойни сцени и скандали, което дава повод за неоправдано строги мерки срещу двата клуба от страна на еднопартийната държавна власт. С решение на Централния Комитет на БКП, грандовете са разформировани и извадени от първенството, а за шампион на страната е обявен класиралия се на трето място отбор на Тракия. Административното отличие на сметката на „канарчетата“ е отменено през 1989 година и върнато на Левски София. На 25 юли 1985 г. се провежда учредителна конференция на която футболната секция към АФД Тракия се преобразува в самостоятелен юридически субект – Футболен клуб „Тракия“. Новата организация се създава от 53 членове с платен членски внос, прави се избор на Изпълнително бюро от 15 човека. За председател на обществени начала е определен Кирил Аспарухов, а изпълнителен директор на футболния клуб става Видин Апостолов. Останалите в ръководството са Атанас Георгиев, Крум Лазарев, Иван Митев, Александър Въргов, Николай Тодоров, Христо Германов, Георги Марков, Иван Глухчев, Трифон Иванов, Илия Георгиев, Георги Дурлев, Стойне Стойнов и Иван Станков. Най-важната задача, която стои пред новото управление е финансовото и материално обезпечаване на клубното развитие без опеката на военните. През 1986 Ботев Пловдив става вицешампион, макар мнозина да го считат за некоронования първенец на страната. Мачовете на отбора са спектакли, изпълнени с много голове и ефектна игра. През този сезон е поставен клубен рекорд по резултатност в един шампионат – 82 гола (второ по постижение в дотогавашната история на България). Голмайстор „А“ РФГ става Атанас Пашев с 30 отбелязани попадения. Три момента предопределят малшанса на „канарчетата“ да се окичат за трети път със златото. Най-напред е преиграването на мача в Свищов с местния Академик. Двубоят на 9 декември 1985 е прекратен поради мъгла при резултат 2:0 за пловдивчани. Доколко било основателно това решение е много спорно. Футболистите на Ботев, участници в мача, твърдят, че е можело да се играе нормално, въпреки климатичните условия. Преиграването на 26 декември 1985 завършва с равенство 1:1. Втората издънка се случва в Благоевград. Въпреки тоталното си превъзходство и многобройни положения за гол, Ботев не успява да отбележи. В 90-тата минута Коце Костадинов нацелва гредата и мачът завършва 0:0, при което не се присъждат точки за равенство, според тогавашната приумица на БФС. Третият съдбовен момент в историята с изплъзналата се титла е на Овча купел – на 24 март 1986 Ботев води с 1:0 на полувремето. При прибирането към съблекалните на почивката, хвърлен камък от привърженици на Славия строполява вратаря Вичев в безсъзнание на земята. След като се съвзема обаче той не е в състояние да продължи и съиграчите му, все още в шок от случката, отказват да излязат за втората
част. При създалото се напрежение се намесват председателят на Славия Димитър Ларгов и заместник-началника във футболната федерация Сучков. Те умоляват ръководството на Ботев да накара играчите си да доиграят срещата. По регламент е трябвало мачът да се прекрати и да се присъди служебна победа 3:0 за ощетения отбор. Назрява страхотен скандал, нещо, което футболния съюз не може да допусне близо година след поразиите на
финала за Купата`85 между Левски и ЦСКА. Под угрозата от бъдещо негативно отношение на футболната власт към Ботев Пловдив, играчите се съгласяват да играят второто полувреме и така изпускат гарантирания си успех (тогава при победа се дават по 2 точки). Под въздействие на инцидента и след всички разправии с височайши особи, „канарчетата“ са разколебани в играта си, допускат обрат в мача и краен резултат 1:3. Остава единствено радостта от избегнатото зло – слависткият камък с малко не засяга сънната артерия на пловдивския вратар и той се разминава на косъм от смъртта. Този мач прекратява дългогодишната състезателна кариера на Димитър Вичев.Развръзката на сезон 1985/86 обаче се случва в Подуяне без участието на Ботев Пловдив. Изненадващо Берое побеждава Левски с 3:2 на Герена за първи път в историята си и по този начин бетонира първото място кръг преди края на шампионата. Години по-късно Наско Сираков публично ще признае, че отборът му е играл симулативно в този мач за да улесни Берое и да подлее вода на стария си враг от Пловдив, който бил фаворизиран от тогавашното ръководство на футболния съюз, начело с пловдивския функционер Иван Шпатов.<ref name="bgfootball1">{{cite web|url=http://bgfootball.com/new.php?id=26403&blog_id=&s_id=11 |title=Българският футбол на едно място |publisher=BGfootball.com |date=29 април 2013 |accessdate=25 април 2018}}</ref> Като се имат предвид горепосочените мачове с Академик и Славия обаче, не става ясно в какво се е изразявало подпирането на жълто-черния тим в този опорочен от задкулисни игри шампионат. Такива слухове витаят единствено около директния сблъсък между Ботев и Берое на „Колежа“, в който старозагорци са размазани с 8:1; три дни преди това футболистите им стават жертва на хранително разстройство, но БФС отказва мачът бъде отложен. На самата среща съдията дава три дузпи за Ботев.<ref name="bgfootball1"/> Въпреки това едва ли може да има съмнение, че тогавашният супер отбор на „канарчетата“ не би могъл да победи на свой терен Берое, който допреди няколко месеца е играл в „Б“ група.В самия мач, поради наказания и контузии, в състава на домакините има само един нападател – Атанас Пашев, който отбелязва 2 гола. Другите 6 са дело на защитниците Раков, Юруков и Хорозов и дефанзивните полузащитници Бакалов и Симов (2). Почетния гол за гостите бележи Кашмер. През тези години на „Колежа“ и градския стадион пред Ботев са безсилни далеч по-именити и силни отбори.
Ред 1077:
* [[Коста Босаков]]
* [[Коста Танев]]
* [[Костадин Костадинов (футболист)|Костадин Костадинов]]
|
|
Ред 1181:
|5||{{флагче|България}} [[Петър Зехтински]]||351
|-
|6||{{флагче|България}} [[Костадин Костадинов (футболист)|Костадин Костадинов]]||349
|-
|7||{{флагче|България}} [[Димитър Младенов (футболист)|Димитър Младенов]]||347
Ред 1217:
|1||{{флагче|България}} [[Динко Дерменджиев]]||194
|-
|2||{{флагче|България}} [[Костадин Костадинов (футболист)|Костадин Костадинов]]||106
|-
|3||{{флагче|България}} [[Атанас Пашев]]||100