Павликени: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 24:
На 5 километра северозападно от града е разкрит [[Античен керамичен център край Павликени|голям керамичен център]] от I-III век сл. Хр. Гипсовите тавани на помещенията били богато украсени с цветни растителни орнаменти. Разнообразен археологически материал – глинени съдове, лампи, бронзови апликации, накити, повече от 3700 сребърни римски монети, оброчни плочки, земеделски сечива и други находки разкриват бита на обитателите.
Съществуват две версии за възникването на населеното място. Според едната, която се основава на недоказана легенда, името на града идва от името на болярина Павликян, който се е заселил на тези земи и е основал чифлик. Според другата версия, поддържана от известния изследовател на [[павликянство]]то историка Милчо Йовков, населеното място се е образувало, като на негово място са се заселили [[павликяни]] от
Занаятчията Атанас Хаджиславчев, който се преселва в района след Освобождението на България, полага усилия Павликени да запази статута си на административен център. Първия свещенник в село Павликени е бил Иван Пенчев. Започва изграждането на Православен храм от Уста Генчо от село [[Скорцине]]. Храмът е осветен през [[1882]] година. На [[8 ноември]] [[1899]] г. е официално открита железопътната гара. Сградата на популярната банка е построене през [[1922]]. Построява се и часовникова кула от пловдивчанина Таквор Гарабедин. В града се открива е земеделско опитно поле през [[1925]]. През 1932 – 1933 от [[Бяла Черква]] в Павликени се премества държавното коларо-бъчварско училище. Наред с него е открито и Земеделско училище.
| |||