Велушински манастир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-mk}} => {{lang|mk}} |
м Bot: Automated text replacement (-pdf }} +pdf}}) |
||
Ред 19:
| сайт =
}}
'''Велушинският манастир „Свети Георги“''' ({{lang|mk|Велушински манастир „Свети Георгиј“}}) е православен манастир в [[Република Македония]], днес в диозеца на [[Преспанско-Пелагонийска епархия|Преспанско-Пелагонийската епархия]] на [[Македонска православна църква - Охридска архиепископия|Македонската православна църква – Охридска архиепископия]].<ref name="Палигора 30">{{cite book |title= Студија за поврзување и промоција на манстирскиот туризам на Баба Планина |last=Палигора |first=Ристо |year= декември 2011 |publisher=Центар за развој на Пелагонискиот плански регион |location= Битола |pages= 30 |url= http://www.resen.gov.mk/content/Студија%20за%20манастирски%20туризам%20на%20Баба%20Планина.pdf
[[Файл:Kambanerija na crkvata Sv Georgi vo Velusina.jpg|ляво|мини|250п|Камбанарията на католикона]]
Манастирът е разположен в падините на [[Баба (планина)|Баба]], на възвишение с гледка към Пелагония на 2 km западно над Велушина. Католиконът е издигнат в 1839 година според издялания на камъка над западния вход надпис. В архитектурно отношение представлява относително малка трикорабна сграда, разположена в средата на манастирския двор. В югоизточния ъгъл на църквата е построена камбанария от дялан камък. В храма се влиза през тремовете от юг и запад.<ref name="Палигора 30"/>
Ред 25:
Над южния вход има надпис за изписването на църквата в 1848 година. Автор на живописта е [[Йоан Зограф]] от епирското село [[Хионадес (дем Коница)|Хионадес]], преселен в [[Търново (община Битоля)|Търново]], Битолско. В долния пояс обичайно са изобразени светци в цял ръст. В горните партии са сцените с Христовото житие и страдания. Забележителни са сцените от детството и успението на Света Богородица както и Богородичния Акатист. В полукръглия свод в медальони са изрисувани допоясни изображения на Свети Йоан Кръстител, Христос Емануил, Христос Пантократор, Христос и Светият дух. Стилът на Йоан Зограф на много места прави връзка между традиционната поствизантийска иконография и нови решения в духа на западното изкуство.<ref name="Палигора 30"/>
Иконостасът е дело на няколко зографи. Според стиловите си особености изображението на Архангел Михаил на северната врата на иконостаса е дело на Йоан Зограф – авторът на стенописите. Голямата икона на Свети Георги също е от първата половина на XIX век. Останалите престолни икони, както и иконостасният кръст напомнят за творчеството на братята [[Константин Анастасов (зограф)|Константин]] и [[Димитър Анастасов]]и от Магарево. Тяхно дело са и медальоните с изображение на Благовещение върху царските двери, които са и резбовани. Петнадесетте горни икони на иконостаса със сцени от житието на Исус Христос имат друго колоритно звучене с тенденция към идеализирани и сцени сред класически архитектурни форми, инспирирани от по-стари италиански майстори, близки до ренесансовото изкуство.<ref name="Палигора 31">{{cite book |title= Студија за поврзување и промоција на манстирскиот туризам на Баба Планина |last=Палигора |first=Ристо |year= декември 2011 |publisher=Центар за развој на Пелагонискиот плански регион |location= Битола |pages= 31 |url= http://www.resen.gov.mk/content/Студија%20за%20манастирски%20туризам%20на%20Баба%20Планина.pdf
== Бележки ==
| |||