Габрово (община Струмица): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м -, replaced: Република Македония → Северна Македония (4) редактирано с AWB
м Bot: Automated text replacement (-pdf }} +pdf}})
Ред 29:
Селото е основано от анагност Драгое около църквата „Св. св. Архангели Михаил и Гавраил“, за която [[Сърбия|сръбският]] цар [[Стефан Душан]] издава специална грамота. Впоследствие се издига втора църква „Света Богородица“ и двата храма получават дарения от сръбския властел кесар Войхна и регионалния владетел [[деспот]] [[Йоан Углеша]]. През 1374/5 г. Габрово с двете църкви е дарено от деспот [[Йоан Драгаш]] и брат му господин [[Константин Драгаш|Константин]] на атонския манастир [[Свети Пантелеймон (Атон)|„Свети Пантелеймон“]].<ref>Хр. Матанов. Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 225</ref>
 
През XIX век селото е чисто българско. Църквата „[[Свети Илия (Габрово)|Свети Илия]]“ е от XIX век.<ref name="Николовски 195">{{Цитат периодика| last = Николовски | first = Дарко | title =Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка | journal =Патримониум.mk | volume = 7 | issue =12 | pages =195 | url =http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_7/013%20=%20031_2%20Patrimonium%202014%20Darko%20Nikolovski.pdf }}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Габрово е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 185 [[българи]] и 35 [[ислям|мюсюлмани]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.186-187.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 г. селото е населявано от 710 жители, от които 460 българи [[християнство|християни]] и 250 [[турци]].<ref>{{МЕС|159|2_08}}</ref>
 
В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в селото има 480 патриаршисти [[гъркомани]]. Там функционира гръцко училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.106-107.</ref>