Уикипедия

Йоан VI Кантакузин: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 4:
| изображение за личността=[[Файл:John VI Kantakouzenos.jpg|250px]]
| описание на изображението=Йоан VI Кантакузин на църковния събор от 1352 година.
| управление=[[1347]] - – [[1354]]
| коронация= 3 февруари 1347
| пълно име=
Ред 24:
}}
 
'''Йоан VI Кантакузин''' (гр. {{lang|el|Ἰωάννης ΣΤʹ Καντακουζηνός}}) е византийски император, управлявал от [[1347]] до [[1354]] година, като съвладетел с [[Йоан V Палеолог]].
 
== Възкачване ==
Ред 34:
=== Първа гражданска война ===
{{основна|[[Гражданска война във Византия 1341-1347]]}}
През [[1341]] г. в крепостта [[Димотика]] Йоан Кантакузин е коронясан за император под името '''Йоан VI Кантакузин'''. С това започва нова гражданска война, продължила шест години (1341- – 1347), в които остатъците от византийската държава са разорявани от сърби, българи и турци, привлечени на помощ от едната или другата фракция.
 
Константинополското регентство няма достатъчно сили да се противопостави на самозвания император, защото Йоан държи повечето от армията в свои ръце. Освен това сръбският крал [[Стефан Душан]] и войводата [[Момчил]] в [[Родопи]]те са на страната на Кантакузин. [[Зелоти]]те, които са ревностни поддръжници на православието и противници на [[уния]]та с католическата църква, обръщат гръб на императрицата заради западноевропейския ѝ произход.
Ред 41:
Анна Савойска и Алексий Апокавк привличат на своя страна българския цар [[Иван Александър]], който обаче само се възползва от затрудненото положение на империята и присъединява [[Пловдив]] ([[1344]] г.) и осем [[крепост]]и в [[Родопи]]те. Императрица Анна Савойска се опитва да настрои Западна Европа против Йоан Кантакузин, като праща посланичество до [[папа]] [[Климент VI]] в [[Авиньон]] с молба да ѝ бъде осигурена помощ.
 
Вероятно през 1345 година и двете враждуващи групировки изпращат пратеници при османския бей [[Орхан I|Орхан]], които търсят помощта му срещу своите съперници. Орхан се споразумява с Йоан Кантакузин, който с помощта на негови войници завзема всички тракийски черноморски градове, с изключение на [[Созопол]]. Двамата укрепват съюза си през 1346 година, когато Орхан се жени за [[Теодора Кантакузина (съпруга на султан Орхан I)|Теодора]], дъщеря на Йоан Кантакузин, след което Кантакузин влиза в Константинопол и става съимператор, заедно с Йоан V.<ref name="имбър">{{cite book | last = Имбър | first = Колин | authorlink = Колин Имбър | year = 2000 | title = Османската империя 1300- – 1481 | publisher = Амисития | location = София | pages = 41- – 45 | isbn = 954-90556-2-0}}</ref>
 
Заради турската помощ Кантакузин си спечелва омразата на селското население. Българското население в Тракия и Родопите също търпи разорение. Поради тази причина Кантакузин губи като съюзник родопския [[войвода]] Момчил, който започва да брани планината от [[турци]]те.
Ред 48:
 
== Управление ==
Йоан Кантакузин управлява съвместно с Йоан V Палеолог от 1347 до [[1354]] година, а през 1353 г. провъзгласява за съимператор и своя син [[Матей Кантакузин]]. В този период през Европа преминава опустошителна епидемия от [[чума]] (черната смърт). Ромейският флот воюва няколко пъти неуспешно срещу този на [[Генуа]]. [[Сърби]]те също нападат Византия и въпреки, че Йоан VI Кантакузин дава отпор на [[армия]]та на бившия си съюзник - – крал [[Стефан Душан]], последният завладява почти цяла северна и централна Гърция.
 
Йоан Кантакузин свиква два църковни събора – през 1347 и [[1352]] г., свързани с враждебността между исихазма и варламитството.
Ред 66:
 
== Книжовна дейност и последни години ==
След оттеглянето си от управлението Йоан Кантакузин се замонашва под името Йоасаф и прекарва остатъка от живота си в манастира [[Ватопед]] на [[Света гора]]<ref>Хайтов, Николай. "Светогорски„Светогорски записки"записки“. Издателство Христо Г. Данов. 1987.</ref> ([[1320]]- – [[1362]]).
 
Последовател е на [[исихазъм|исихазма]]. Автор е на история, обхващаща периода от [[1320]] до [[1362]] година, а също на писма и беседи с религиозно-полемичен характер. Умира през 1383 г. на преклонна възраст.
Ред 83:
 
== Изследвания ==
* Ioannis Cantacuzeni Eximperatoris Historiarum libri IV, v. 1—31 – 3, Bonnae, 1828—321828 – 32.
* История Византии, т. 3, М., 1967, гл. 9.
* Иоанн Кантакузин, Беседа с папским легатом. Диалог с иудеем. СПБ., 1997.
* Donald M. Nicol. The Reluctant Emperor: A Biography of John Cantacuzene, Byzantine Emperor and Monk, c. 1295- – 1383. Cambridge, 2002.
* Вл. Иванов. [http://vladislavivanov.blogspot.com/2014/05/blog-post_31.html Една хипотеза за връзките между фамилията на Кантакузините, папството и ордена на хоспиталиерите на Родос (1350- – 1360 г.): http://vladislavivanov].blogspot.com/2014/05/blog-post_31.html
* Вл. Иванов. [ http://vladislavivanov.blogspot.com/2010/11/blog-post.html Кантакузин, Йоан Александър и възпирането на турците – мит или реалност?:]
http://vladislavivanov.blogspot.com/2010/11/blog-post.html
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Йоан_VI_Кантакузин“.