Никола Янев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-pdf }} +pdf}}); козметични промени
Ред 9:
| починал-място = [[София]], [[България]]
}}
'''Никола Иванов Янев''' с псевдоним '''Мариус''' е български просветен деец, писател и журналист от [[Македония (област)|Македония]].<ref name="Обзор 181">{{cite book |title= Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив, книга VIII: От фонд No. 601 до фонд No. 800 |year= 1995 |publisher= Народна библиотека „Кирил и Методий“|location=София |pages= 181 |url= http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0122/files/Obzor._.8(1).compressed.pdf }}</ref>
 
== Биография ==
Янев е роден на 14 август 1888 година [[Кукуш]], тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция. В 1906 година завършва с двадесет и първия випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 99">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |pages=99 }}</ref> След това учи славянска филология в [[Софийски университет|Софийския университет]]. През 1909 г. печата за първи път във вестник „[[Балканска трибуна]]“. Развива просветна дейност в Кукушко. Работи като журналист. Сътрудничи на списанията „Наблюдател“, „Наш живот“, „[[Искра (1911 – 1912)|Искра]]“, „[[Златорог]]“, на вестниците „[[Пряпорец (вестник)|Пряпорец]]“ и „[[Родина (1915 – 1918)|Родина]]“. Известно време работи като редактор в Дирекцията по печата към Министерството на външните работи. През 1914 г. редактира списание „Звено“. Той е многообещаващ белетрист, но умира в разцвета на младостта си. Между 1917 и 1920 г. е секретар на консулството в [[Женева]].<ref>Съвременна българска енциклопедия, Том IVб, Изд. Елпис, 1994, с. 673</ref>
 
Умира в 1921 година.<ref>Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 281.</ref> През 1930 г. посмъртно е издадена неговата стихосбирка „Любов“ с предговор от [[Антон Страшимиров]].