Уикипедия

Велика Морава: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м кор.
Ред 27:
Образувана е от сливането на реките [[Южна Морава]] и [[Западна Морава]] <ref>{{cite book |last= Ковачева |first= Люба |authorlink= Люба Ковачева |title= България и нейните съседи |year= 1921 |publisher= географска христоматия }}</ref>.
 
[[Дължина]]та на [[река]]та от сливането на Южна и Западна Морава (край [[Сталач]]) до нейното устие в Дунав (североизточно от [[Смедерево]]) е 185 кмkm.
 
== Историческо име ==
Ред 33:
 
== География ==
[[Долина]]та на Велика Морава се поделя на две от [[Баграданска клисура|Баграданската клисура]] – Горноморавска и Долноморавска котловина. Горноморавската котловина е най-широка при [[Ягодинско поле|Ягодинското поле]]. Дъното на долината в горноморавско (в по-голямата си част припокриващо се с [[Поморавски окръг]]) е широко 20 кмkm, а при [[Свилайнац]] – 10 кмkm. Долноморавската котловина е част от т.нар. [[Подунавие]] и преди 200 хил. години е била дъно на воден басейн, [[залив]] на [[Панонско море]].
 
През [[Средновековие]]то по протежение на Велика Морава се е простирала [[Българска гора|Българската гора]]. <ref>{{cite book |last= Русков |first= Владимир |authorlink= Владимир Русков |title= Цариброд, Западните покрайнини и по на запад |year= 2007 |publisher= ТАНГРА ТанНакРа, ISBN 978-954-378-013-6}}</ref>
Ред 44:
 
=== Притоци ===
Като цяло притоците на реката не са пълноводни, нито дълги. Единственият по-дълъг от 50 кмkm приток (ляв) на Велика Морава е [[Ясеница]]. Десните ѝ притоци са [[Йовановска река]], [[Църница]], [[Раваница]], [[Ресава]] и [[Ресавица]], а леви – [[Каленичка река]], [[Любомир]], [[Белица (река в Поморавие)|Белица]], [[Осаница]], [[Лепеница (река в Сърбия)|Лепеница]], [[Рача]] и Ясеница. През [[пролет]]та при пълноводие, дебита на притоците се увеличава и често реката излиза от [[корито]]то ѝ.
 
=== Ръкав ===
В долноморавско, 47 кмkm преди устието на Велика Морава в Дунав, от нея излиза ляв ръкав, който се слива с река [[Раля]] и край [[Смедерево]] се влива в Дунав.
 
=== Земни форми ===
Велика Морава е типична [[меандър]]на река. От Сталач до Дунав разстоянието по права линия е 118 кмkm, а дължината на реката по меандрите ѝ е 245 кмkm, което я прави по този показател най-наситената меандърна река в Европа.
 
=== Речно корито ===
Ред 56:
 
=== Стопанско значение ===
През [[1966]] година започва изграждането на хидромелиоративни съоръжения по протежение на реката с цел предотвратяване на честите наводнения. В резултат на изградените 18 на брой малки язовири и пресичането на 23 меандърни преминавания, до [[1980]] година дължината на реката е коригирана (намалена) с 60 кмkm – от 245 на 185 кмkm. Планът за коригиране на речното корито, предвижда дължината на реката да се скъси на 152 кмkm и да стане изцяло плавателна, но икономическата криза в [[Югославия]] през 80-те години на [[20 век]], последвана от започналото разпадане на югославската федерация през 90-те години на [[век]]а осуетяват тези намерения.
 
Днес само 3 кмkm от устието на реката са плавателни, а с началото на хидромелиоративните мероприятия през 1966 се е предвиждало цялата ѝ дължина до Сталач да стане плавателна. Историческите сведения съобщават, че реката се е ползвала като плавателна от устието ѝ до [[Чуприя]].
 
След Баграданската клисура – по горното течение на реката в горноморавската котловина преминава основната пътна [[инфраструктура|инфраструктурна]] артерия на [[Сърбия]] – [[А1 (Сърбия)|Автомагистрала А 1]]. До рухването на Югославия, сръбското държавно ръководство не се е отказвало от плановете си за изграждане на геостратегически коридор свързващ [[Белград]] със [[Солун]] – плавателен [[канал]] Дунав – Морава – [[Вардар]] – [[Бяло море]].
Ред 142:
# След [[1688]] австрийците взели да нахълтват в Моравската долина, а от [[1717]] до [[1738]] владеят напълно [[Белградски пашалък|Белградския пашалък]] /с малко по различни граници от този в началото на [[19 век]]/, което им позволява да привличат нови заселници по долината на Велика Морава от южните [[българско землище|български земи]] като [[Косово]], [[Българска Морава]] и [[Македония (област)|Македония]].
# В началото на [[18 век]] по долината на Велика Морава се заселват малко сърби от [[Нови пазар (Сърбия)|Новопазарско]], [[Черна гора]], [[Босна и Херцеговина]], както и малко българи от [[Тимошко]].
# Процесът на прииждане на ново [[население]] по долината на Велика Морава продължава и през [[19 век]], но като цяло населението запазва своя преимуществено български облик и [[бит]], предвид и на [[произход]]а му. Незначителният сръбски етнически елемент се претопява сред останалото население, образувайки специфичния [[косовско-моравски говор]], който отива на около 20 кмkm западно от Велика Морава. На запад от реката [[български език|българския език]] е по-чисто запазен. <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Населението по долината на Велика Морава |year= 1918 |publisher= Държавна печатница }}</ref>
 
В капиталния си труд „[[Западни български земи и Сърбия]]“, Гаврил Занетов описва подробно българското равностойно участие в [[Първо въстание в Белградски пашалък|първото въстание в Белградския пашалък]], както и последвалата го [[Асимилация (социология)|асимилация]] и [[сърбизация]] на населението в т.нар. [[Подунавие]] – [[запад]]но /в средновековната [[Белградска област]]/ и [[изток|източно]] /в [[Браничевска област]]/ от Велика Морава.
Ред 153:
 
=== Българи оттам Морава ===
Задълбоченото вникване в етническата картина по долината на Велика Морава на база и други данни, включително специализирани изследвания като тези на Гаврил Занетов, разкриват друго – българската народност се разпростира на около 20 – 40 кмkm западно от реката, покривайки плодорните равнини земи по долината ѝ <ref>{{cite book |last= Коледаров |first= Петър |authorlink= Петър Коледаров |title= Политическа география на средновековната българска държава |year= 1979/1989 |publisher= БАН, София }}</ref>. Това обстоятелство се установява по говора, някои исторически сведения и документи. Пътешественика Браун ''([[английски език|англ]]. Brown)'' на [[устие]]то на [[Лепеница (река в Сърбия)|Лепеница]] в тогавашното [[село]] [[Баточина]], сега община [[Лапово]], през [[1669]] година констатира промяна в женската [[народна носия]]: {{цитат|Тук жените носят един вид високи шапки „конги“, и на нея, както и на челото – всякакви пари. Една българка тук ми благодари за една голяма монета, която присъедини към накита на главата си|}} [[Автор]]ът прилага и изображението на жената и отдолу забелязва: ''жена от България''. <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западни български земи и Сърбия |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>
 
Изложението на Върховния комитет за състоянието на [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]] ([[1930]] – [[1931]]), предназначено за [[Общество на народите|Обществото на народите]], сочи: {{цитат|Тия зони (Западните покрайнини), както това се знае от учените географи и историци, не са днес крайните западни български земи, населени с чисто (изключително) българско население. И днес продължават да са такива Моравско и Тимошко, а някогаш във време зараждането на сръбската държава (близо 300 години преди това е създадена Българската държава на Балканския полуостров) – земите с българско население се простираха на запад от днешната сръбска столица, Белград. Самото име на тоя град говори за българския му произход и характер. Едвам в края на средните векове се простира сръбското влияние на изток от Морава, като все пак учените и пътешествениците от времето на 17 и 18 векове продължават да констатират смесицата от българи и сърби в земите по левия (западен) бряг на Морава|}} <ref>{{cite book |last= [[Главно управление на архивите]] |title= Българите от западните покрайнини |year= 2005, документ № 220 |publisher= Университетско издадетелство „Св. Кл. Охридски“, ISBN 954-9800-45-8}}</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Велика_Морава“.