Отваря главното меню

Промени

м
| Други || 13 616
|-
| colspan="2" | Сред „другите“ са [[французи]], [[сърби]], [[руснаци]],{{br}} [[италианци]] и най-много [[Германци|немци]].
|}
 
<gallery>
Файл:Okruzi 1882 de.png|[[Окръг|Окръзи]] през 1882 г.
 
Файл:BG Okolii.png|Окръзи между 1885 – 1901 г.
 
Файл:Okrazi_1901.png|Административно-териториално деление на България след 1901 г.
</gallery>
 
== География ==
Берлинският договор, в чл. 2, определя територията на Княжество България в земите между [[Дунав]] и [[Стара планина]] и дотогавашния софийски [[санджак (административна единица)|санджак]]. На изток княжеството граничи с Черно море, на юг границата с Източна Румелия минава основно по билото на Стара планина, като при връх Косица спуска на юг между [[Пирдоп]] и [[Душанци]] до река [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]], преминава през нея, пресича [[Ихтиманска Средна гора]], минава между [[Ихтиман]] и [[Вакарел]] и по вододела между реките [[Искър]] и [[Марица]], а след това, като граница с Османската империя, по вододела на [[Рилска река]] и на [[Бистрица (Мусаленска)|Бистрица]] в [[Рила]] достига долината на [[Струма]]. От там границата се изкачва по билото на Влахина и тръгва на северо-западсеверозапад по билото на Осоговска планина, а след това по вододела между Струма и [[Велика Морава|Морава]] и по вододела на река [[Ерма]] и пресича долината на [[Нишава]] на запад от [[Цариброд]]. После границата достига по права линия до [[Видлич]] планина и от там отново по права линия достига билото на Стара планина западно от връх Сребърна глава. След това границата върви по билото на Стара планина и на запад от [[Кула (град)|Кула]] преминава по река [[Тимок]] до вливането ̀и с Дунав. Северната граница с [[Румъния]] следва течението на Дунав, а след това преминава в сухоземна граница източно от [[Силистра]] до Черно море на юг от [[Мангалия]].
 
След Съединението през 1885 г., почти цялата територия на Източна Румелия се присъединява към княжеството с изключение на [[Кърджали]]йско и [[Тъмръшка република|Тъмръшко]], които според [[Топханенски акт|Топханенския акт]] остават в Османската империя. По този начин южната граница преминава през Родопите, като оставя по-голямата част от поречието на [[Въча]] и един регион около Кърджали на север от Арда извън България. След това границата продължава на изток, по течението на Арда до днешното село [[Бориславци]] и от там на северо-изток достига [[Марица]], като я пресича на пет километра нагоре по течението от [[Свиленград]]. След това минава през Сакар, пресича долината на [[Тунджа]], преминава през [[Дервентски възвишения|Дервентските възвишения]] и по билото на рида [[Босна (рид)|Босна]] в [[Странджа]] достига до Черно море на север от [[Китен]].
 
През 1889 г. територията на България е с площ 95 704.,5 кмkm<sup>2</sup><ref name="alm-1889"> [http://lib.sudigital.org/record/470/files/Almanah%20PDF.pdf "MеждународенМеждународен алманах за България 1898. Annuaire international de la Bulgarie. 1898 / А Дюрастел"]</ref><ref name="nsi-1889">[http://www.nsi.bg/biblioteka/2017/11/24/%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0територията-%d0%bd%d0%b0на-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8fбългария-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b7през-1889-%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%b0година/ НСИ - – Територията на България през 1889 година]</ref>, като земеделските земи са близо 30%<ref name="nsi-1889"/>.
 
<gallery>
Файл:Map of Bulgaria and Eastern Rumelia in 1882.jpg|Карта на [[Източна Румелия]] и България
Файл:Balkan states 1899.jpg|Разположение на княжеството на картата на Балканския полуостров през 1899 г.
 
Файл:Bulgaria Eyalet — Memalik-i Mahruse-i Shahane-ye Mahsus Mukemmel ve Mufassal Atlas (1907).jpg|Еялет България, османска карта от 1907 година
</gallery>