Филип Меланхтон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Преподаватели в Тюбингенския университет, ползвайки HotCat |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: 23x кавички, 4x тире-числа, тире (ползвайки Advisor) |
||
Ред 25:
Филип Меланхтон както приживе, така и във вековете, остава в сянката на Лутер. Но отдавна са признати изключителните му заслуги към Реформацията като неин първи систематичен богослов, хуманист от световна величина и обновител на тогавашното схоластическо образование. За протестантите Меланхтон се нарежда непосредствено след Лутер и Калвин.
Рожденото му име е Филип Шварцерд (букв.
Още преди да навърши 13 години, Филип е приет в реномирания Хайделбергски университет, където слуша лекции по философия, реторика, астрономия, астрология и усвършенства гръцкия език. През 1512 г. той настоява да защити магистърска степен, но университетът отказва, защото е само на 15 години. Обиден, Меланхтон се прехвърля в Тюбингенския университет, където разширява кръга на изучаваните от него предмети с право, математика и дори медицина. Йохан Щьофлер го запознава с тайните на астрологията. Под влиянието на видните хуманисти Ройхлин и Еразъм Меланхтон се убеждава, че учението на Христос според Евангелията значително се различава от закостенялата и безплодна схоластика на Средновековието. По това време той няма пряк контакт с православието и не го познава.
Ред 31:
В Тюбинген Меланхтон е назначен за асистент и преподава на началните студенти реторика, антична литература и история. Първата му публикация е предговор към един труд на Ройхлин (1514). По-късно издава произведенията на Теренций (1516) и Граматика на гръцкия език (1518). Неговите опити да обнови програмата и методиката на обучението се натъкват на яростна съпротива. Затова младият учен не се поколебава, когато Лутер му предлага да премине на работа във Витенбергския университет.
На диспута между римокатолици и протестанти в Лайпциг през 1519 г. той не е сред участниците, а сред публиката. Неговите обосновани забележки принуждават Йохан Ек да му отправи лични нападки. По-късно през същата година Меланхтон му отговаря с памфлета „Защита срещу Йохан
Меланхтон е нисък, леко недъгав и пелтек, което не му пречи да е успешен преподавател и проповедник. Той става обикновено в 2 часа през нощта и ляга в 21 часа, като работи непрекъснато. Синът му Георг умира на двегодишна възраст. Когато внезапно издъхва сестрата на жена му и нейният съпруг, Филип осиновява децата им. Неговата дъщеря Ана умира 25-годишна и оставя безпомощен съпруг поет и четири малки деца. Меланхтон осиновява и тях. Приятелите му злоупотребяват с неговата всеотдайност, защото често го молят да пише проповеди и трактати, които те представят от тяхно име.
В нов трактат от 1520 г. – годината, когато Лутер е отлъчен от Римокатолическата църква – Меланхтон го защитава с довода, че той отхвърля само папските извращения на библейското учение. Лутер е подгонен и се крие във Вартбургския замък. Екзалтирани и есхатологично настроени
Меланхтон посещава родния си град през 1524 г. Папският легат кардинал Лоренцо Кампеджо се опитва да го върне „в правия
На Диетата в Аугсбург, свикана през 1530 г., Меланхтон представя текста на т. нар. Аугсбургско изповедание. Днес то се смята за най-важното произведение на Реформацията. Въпреки че неизбежно черпи от трудове на Лутер, изповеданието е написано от Меланхтон. Лутер обаче изразява несъгласие с миролюбивия му тон. Меланхтон му отговаря с „Апология на Аугсбургского
След Аугсбург Меланхтон се отдава на научна и преподавателска дейност. Той издава „Тълкувание на посланието на Павел до
Последните десетина години от живота на Меланхтон са изпълнени със страдания и неприятности. Неговият вдъхновител Лутер умира (1546) и на погребението Меланхтон произнася патетично слово. През 1546
По негов съвет принцът електор на Саксония се съгласява да изпрати представители на Тридентинския събор при условие, че протестантите ще участват в обсъжданията и папата няма да председателства събора. За целта Меланхтон съставя „Саксонско
Скандал избухва на колоквиума във Вормс през 1557 г. Привържениците на Флаций и саксонските богослови използват случая да унижат Меланхтон, като го обвиняват едновременно в синергизъм и цвинглианство. От друга страна върху него се нахвърлят римокатолиците, които го обвиняват, че е архиеретик. Меланхтон отговаря обосновано на клеветите, враговете му напускат Вормс и римокатолиците разтурят колоквиума, като обвиняват протестантите за неговия провал. Ницше отбелязва, че това е най-голямото унижение за Реформацията през XVI в.
През последните години от живота си Меланхтон се ангажира в спорове за същността на Причастието. Калвинистките идеи, че то е само възпоменание за Тайната вечеря, получават голямо разпространение в Германия. Меланхтон се бори срещу тях. Той приема действителното присъствие на Христовото тяло и кръв в осветения хляб и вино, но отхвърля схоластическия термин transsubstantiatio (
Той не одобрява почитането на светците, което приема изродени форми в средновековното римокатоличество, но издига на пиедестал ролята на Дева Мария. Порицава като „монашеска
През март 1560 г. Меланхтон пътува до Лайпциг, простудява се и се разболява от бронхопневмония. Негова последна утеха е непрекъснатата молитва и слушането на откъси от Свещ. Писание. Когато зет му го пита дали иска нещо, той прошепва: „Нищо, освен
Филип Меланхтон не е оригинален ум. Неговото значение за Реформацията се състои във факта, че той систематизира идеите на Лутер, защитава ги пред обществеността и ги влага в основите на образованието. Без постоянното насърчаване на Лутер Меланхтон би останал само отличен кабинетен учен. След папската була, с която се отлъчва родоначалникът на Реформацията, Меланхтон пише в едно свое писмо: „Предпочитам да умра, отколкото да бъда разделен от Лутер!
Лутер съзнава различията между двамата, когато пише: „Трябваше да се боря с простолюдието и бесовете, поради което моите книги са много воинствени. Аз съм суровият сапьор, който трябва да прокаря пътя, но магистър Филип действа меко и нежно, той сее и полива усърдно, защото Бог го е надарил богато с
Като личност и църковен деец Меланхтон се отличава с умереност, предпазливост и миролюбие. Неговите врагове възприемат тези добродетели като пороци и го обвиняват в нерешителност, непоследователност и малодушие. Неговият темперамент е пасивен, а не активен. Докато Лутер по нагласа е революционер, Меланхтон е дълбоко консервативен тип. Той изпитва много по-голям пиетет към църковната история и традиция от бунтаря Лутер и познава западните и източните св. отци много по-добре от него. Меланхтон изпраща трудовете си до Цариградската патриаршия, но не среща съчувствие. Освен това, неговата ерудиция в областта на античната литература и история му позволява да намира много допирни точки между християнството и езичеството. Отношението му към църковната йерархия и богослужение също е консервативно до такава степен, че Кордат и Шенк го обвиняват в тайно римокатоличество. В неговата книга „Общи
Като тълкувател на Библията Меланхтон твърди, че всеки, който се занимава с тази дейност, следва да е първо граматик (филолог), след това диалектик (философ) и накрая свидетел (богослов). В екзегетиката неговият предпочитан метод е буквалният за разлика от схоластиците, които търсят четири нива на смисъл в свещените текстове. Меланхтон оставя тълкувания на следните библейски книги: Битие, Притчи, Даниил, Псалмите, посланията до римляните, колосяните и тези на св. Йоан Богослов. Той е дясната ръка на Лутер при превеждането на Библията на говорим немски език. Меланхтон стои в основата и на протестантската омилетика. Той обнародва Катехизис за деца (1532) и Германски катехизис (1549), който следва схемата, зададена от Лутер.
Филип Меланхтон присъства в историята като забележителен богослов и хуманист. Той едновременно отразява и надхвърля параметрите на неговото време и неговото вероизповедание. Не само той, но и другите бащи на Реформацията погрешно интерпретират дилемата между закона и Евангелието в учението на апостол Павел. Под
== Изследвания ==
* Schneider, J. R. Philip Melanchthon’s Rhetorical Construal of Biblical Authority: Oratio Sacra. Lewiston, 1990 (Texts and Studies in Religion, 51).
* Melanchthon in seinen Schülern. Hrsg. v. Heinz Scheible. Wiesbaden, 1997 (Wolfenbütteler Forschungen, 73).
* Августин (Никитин),
* Estes, J. M. Peace, Order and the Glory of God: Secular Authority and the Church in the Thought of Luther and Melanchthon, 1518
* Schofield, J. Philip Melanchthon and the English Reformation. Aldershot, 2006 (St Andrews Studies in Reformation History).
* Wandel, L. P. The Eucharist in the Reformation: Incarnation and Liturgy. Cambridge, 2006.
* Уелс, П. Понятието за държавата в реформаторската мисъл и политическите последствия. – В: Реформацията
* Fuchs, T. Philipp Melanchthon als neulateinischer Dichter in der Zeit der Reformation. Tübingen, 2008.
* Birnstein, U. Der Humanist. Was Philipp Melanchthon Europa lehrte, Berlin, 2010; Jung, M. Philipp Melanchthon und seine Zeit. Göttingen, 2010.
|