Езикознание: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
м fixlink; козметични промени
Ред 3:
'''Езикознанието''' (лингвистиката) е [[наука]]<ref>{{икона|en}} {{Cite book|title=Linguistics: An Introduction to Linguistic Theory |last=Fromkin |first=Victoria |coauthors=Bruce Hayes; Susan Curtiss, Anna Szabolcsi, Tim Stowell, Donca Steriade |location=Oxford |publisher=Blackwell |year=2000 |isbn=0631197117 |page=3}}</ref><ref>{{икона|en}} {{cite book|title=Elements of General Linguistics |last=Martinet |first=André |others=Tr. Elisabeth Palmer (Studies in General Linguistics, vol. i.) |location=London |publisher=Faber |year=1960 |page=15}}</ref>, изучаваща [[естествен език|естествените езици]].<ref>{{икона|en}} {{Cite book|title=On Language and Linguistics |first=Michael A.&nbsp;K. |last=Halliday |coauthors=Jonathan Webster |publisher=Continuum International Publishing Group |year=2006 |isbn=0826488242 |page=vii}}</ref><ref>{{икона|en}} {{cite journal|title=Linguistics and ethnology |journal=Southwestern Journal of Anthropology |volume=4 |pages=140–47 |year=1948 |last=Greenberg |first=Joseph}}</ref> Тя обхваща няколко подобласти, най-общо разделяни на изследване на структурата на езика ([[граматика]]) и на смисъла на езиковите единици ([[семантика]] и [[прагматика]]). Най-често се приема, че езикознанието спада към социалните и хуманитарните науки, но то е сложна дисциплина, която включва много поддисциплини, като някои от тях използват методи от естествените науки (например фонетиката и лингвоакустиката разчитат на изследвания по физика (включително биофизика и психофизика)) и от формалните науки (например в езиковата морфология, в компютърната лингвистика и в математическата лингвистика намират приложение методи от [[логика]]та, математиката и [[информатика]]та).
 
[[Граматика]]та включва [[морфология (езикознание)|морфологияморфологията]]та (образуването и състава на думите), [[синтаксис]]а (правилата, по които думите се съчетават в изрази и изречения) и [[фонология]]та (звуковите системи и абстрактните звукови елементи). Фонетиката е свързана с фонологията, клон на езикознанието, занимаващ се със свойствата на говорните звуци (фонеми), неговорните звуци и механизмът, по който те се създават и възприемат.
 
Други подобласти на езикознанието са [[еволюционна лингвистика|еволюционната лингвистика]] (изучава произхода на езиците), [[историческа лингвистика|историческата лингвистика]] (промените в езиците), [[социолингвистика]]та (връзката между вариантите на езика и структурата на обществото), [[психолингвистика]]та (психологическото интерпретиране на езика), [[невролингвистика]]та (физиологичното интерпретиране на езика в мозъка) и други.
Ред 53:
 
== Литература ==
* [[Владимир Георгиев (езиковед)|Владимир Георгиев]], [[Иван Дуриданов]]. Езикознание: Учебник за университетите. – София: Наука и изкуство, 1959. – 354 с. (първо издание)
* [[Victoria Fromkin]], Robert Rodman, Nina Hyams. ''An Introduction to Language''. 9th Edition. Cengage Learning, 2010. ISBN 9781428263925.
* [[Мария Попова (езиковед)|Мария Попова]], Борислав Попов, Екатерина Петкова, Кристияна Симеонова, Адриана Христова. ''Терминологичен речник по хуманитарни науки.''Издателство “Наука и изкуство”. С., 2007, 497 стр.
* [[Лилия Илиева]]. ''Увод в общото езикознание''. Благоевград, Университетско издателство "Неофит Рилски", 2000 г.
 
Ред 68:
{{commonscat|Linguistics}}
* {{икона|bg}} [http://www.belb.net/ Българска електронна лингвистична библиотека]
* {{икона|en}} [http://linguistlist.org/ linguistlist.org]
 
{{социални науки}}