Чърновища: Разлика между версии

'''Чърно̀вища''' или '''Черновища''' (произношение в [[костурски говор|местния говор]] '''Чърновишча''', {{lang|el|Μαυρόκαμπος}}, ''Маврокамбос'', до 1927 ''Τσερνόλιστα'', ''Цернолиста'' или ''Τσερνόβιστα'', ''Церновиста''<ref>[http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/168785 Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τσερνολίτσα - – Μαυρόκαμπος]</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Република Гърция]], в дем [[Костур (дем)|Костур]], област [[Западна Македония]]. Според преброяването от 2001 година селото има 9 жители.

В XV век в ''Чернохавище'' са отбелязани поименно 44 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В края на XIX век Чърновища е чисто българско село. [[Александър Синве]] ("„[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Чърнолища'' (Tchirnolista) живеят 600 гърци.<ref>[[s:fr:Fichier:Synvet - Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., ''Търновища'' (''Tarnovischta'') е посочено като село с 40 домакинства и 114 жители [[българи]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108- – 109.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 ''Църновища'' има 260 жители [[българи]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.]</ref> Между 1896- – 1900 година селото преминава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]<ref>Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1</ref>.

Според сведение на ръководителите на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в Костурско, включващо [[Васил Чекаларов]], [[Лазар Поптрайков]], [[Пандо Кляшев]], [[Манол Розов]] и [[Михаил Розов]], изпратено до всички чуждестранни консулства в [[Битоля]] на 30 август 1903 в Чърновища от 50 къщи останали само 5 неизгорени и са убити Дйамо Марков (на 45 години), Ламбро Цилев (20), Мара Дерондовска (65).<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/vch/vch_pisma.htm Чекаларов, Васил. Дневник 1901- – 1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева”„Синева“ София, 2001, стр. 292]</ref>

В началото на XX век цялото население на Чърновища е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Чърновища има 368 българи екзархисти и в селото работи българско училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182- – 183.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] ''Черновища'' преди Балканската война има 45 български къщи.<ref>Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 6.</ref>

{{цитат|1/2 ч. на югоизток от с. [[Дреновени]] на едно равно място до реката е разположено с. Черновища, което е прочуто с черновския фасул. Населението на това село са чисти българи и си говорят на български язик. За духовен началник признават Българския Екзарх Йосиф I и с и имат българска църква, свещеници, училище и учители.<ref name="Борбите 24">{{cite book |title=„Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите“. — – В: „Борбите в Македония - – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“|last=Райков|first=Георги |year=2005 |publisher=Звезди |location= София|isbn=954-9514-56-0 |pages=24 }}</ref>}}

Селото не се отказва от Екзархията до влизането си в Гърция след [[Балканска война|Балканската война]]. В 1927 година селото е прекръстено на Маврокамбос, в превод ''Черно поле''.<ref>[http://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - – 1971]</ref> В 1932 година се регистрирани 56 българофонски семейства, 50 от които с изявено „славянско съзнание“.

* {{флагче|Гърция}} Димитър (Мито) Попов (Δημήτριος Παπαδόπουλος, Димитриос Пападопулос), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред, член на местния гръцки комитет<ref name="manos.86.">[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903- – 1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 86.]</ref>

== Външни Препраткипрепратки ==

* [http://strumski.com/biblioteka/?id=2071 "Венчила в енорията на свещеник Наум Филипов, Черновища, Костурска каза, Костурска епархия, Битолски вилает"], Черновища, 1906 година