Чърновища: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
|||
Ред 22:
}}
'''Чърно̀вища''' или '''Черновища''' (произношение в [[костурски говор|местния говор]] '''Чърновишча''', {{lang|el|Μαυρόκαμπος}}, ''Маврокамбос'', до 1927 ''Τσερνόλιστα'', ''Цернолиста'' или ''Τσερνόβιστα'', ''Церновиста''<ref>[http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/168785 Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τσερνολίτσα
== География ==
Ред 31:
Според академик [[Иван Дуриданов]] етимологията на името е от първоначалния патроним на -''ишчи'', който произхожда от фамилното име ''Чърнов'', личното име ''Чърно'', диалектни варианти на общобългарското ''Черньо''.<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 182.</ref>
В XV век в ''Чернохавище'' са отбелязани поименно 44 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В края на XIX век Чърновища е чисто българско село. [[Александър Синве]] (
Според сведение на ръководителите на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в Костурско, включващо [[Васил Чекаларов]], [[Лазар Поптрайков]], [[Пандо Кляшев]], [[Манол Розов]] и [[Михаил Розов]], изпратено до всички чуждестранни консулства в [[Битоля]] на 30 август 1903 в Чърновища от 50 къщи останали само 5 неизгорени и са убити Дйамо Марков (на 45 години), Ламбро Цилев (20), Мара Дерондовска (65).<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/vch/vch_pisma.htm Чекаларов, Васил. Дневник 1901
В началото на XX век цялото население на Чърновища е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Чърновища има 368 българи екзархисти и в селото работи българско училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182
В 1915 година костурчанинът учител [[Георги Райков (учител)|Георги Райков]] пише:
{{цитат|1/2 ч. на югоизток от с. [[Дреновени]] на едно равно място до реката е разположено с. Черновища, което е прочуто с черновския фасул. Населението на това село са чисти българи и си говорят на български язик. За духовен началник признават Българския Екзарх Йосиф I и с и имат българска църква, свещеници, училище и учители.<ref name="Борбите 24">{{cite book |title=„Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите“.
=== В Гърция ===
Селото не се отказва от Екзархията до влизането си в Гърция след [[Балканска война|Балканската война]]. В 1927 година селото е прекръстено на Маврокамбос, в превод ''Черно поле''.<ref>[http://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919
След разгрома на Гърция от [[Нацистка Германия]] през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Христо Шукаров, Джамбазов, Кузо Шутков, Спас Генчев, Иван Хаджиев, Васил Бекиров, Атанас Флоринов, Пандо Генчев, Васил Влашев.<ref>Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 488.</ref>
Ред 64:
* {{флагче|България}} [[Ване Христов]] (? – 1904), български революционер от ВМОРО
* {{флагче|България}} Васил Черновски, български революционер, деец на ВМОРО, загинал.<ref>Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 97.</ref>
* {{флагче|Гърция}} Димитър (Мито) Попов (Δημήτριος Παπαδόπουλος, Димитриос Пападопулос), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред, член на местния гръцки комитет<ref name="manos.86.">[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903
* {{флагче|Гърция}} [[Ставре Цилев]] (Σταύρος Τσίλης), гръцки андартски деец
== Външни
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=2071 "Венчила в енорията на свещеник Наум Филипов, Черновища, Костурска каза, Костурска епархия, Битолски вилает"],
== Бележки ==
<references/>
{{Дем Костур}}
|