Александър III Македонски: Разлика между версии

По време на сватбените тържества през октомври 336 г. пр.н.е. [[Филип II Македонски|Филип II]] е убит от телохранителя [[Павзаний (македонец)|Павзаний]] в театъра на старата столица [[Вергина|Еге]] (Вергина).<ref> {{икона|en}} [[Диодор Сицилийски]]. ''История на света''. [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Diodorus_Siculus/16D*.html Кн. XVI, гл. 94]</ref> Наследници на Филип са само Александър, син на Олимпиада, и [[Филип III Аридей|Аридей]], незаконен син от любовницата му [[Филина]]. Макар че жената на Филип, Клеопатра Евридика ражда син [[Каран (син на Филип II)|Каран]] и дъщеря [[Европа (Македония)|Европа]] точно преди убийството, нейните влиятелни родственици биха могли да поддържат друг кандидат за трона, от които реален претендент е [[Аминта IV (Македония)|Аминта IV]], син на македонския цар [[Пердика III (Македония)|Пердика III]] и братовчед на Александър. В действителност, Аминт вече е бил цар като малък, но неговият опекун – Филип, сам заема трона, в качеството на компенсация на женитбата на Аминт с дъщеря си [[Кинана]].

 

 

При встъпването си на македонския престол, първият ход на Александър е да се разправи с предполагаемите участници в заговора и убийството на баща му и с възможните претенденти за трона – нарежда Аминт да бъде екзекутиран, правейки по този начин сестра си Кинана вдовица. Аристокрацията и народа привлича на своя страна, отменяйки данъци.

След това Александър организира конгрес в [[Коринт]], на който гърците са принудени да потвърдят съюза си с Македония. Имайки за гръб все още спокойната Гърция, наблюдаваща действията на новия цар, през есента на 335 г. пр. Хр. той тръгва на поход срещу тракийските и илирийските племена, въстанали при вестта за смъртта на Филип. След неуспешната кампания срещу мизи, трибали и гети Александър се принуждава да сключи съюз с тях. Под влиянието на лъжлив слух за смъртта на Александър в края на лятото на юг избухва въстание в [[Тива (Беотия)|Тива]], най-пострадалият от Филип гръцки град. Жителите на Тива призовават на въстание цяла Гърция, но гърците, на думи изразявайки солидарност с тиванците, предпочитат да изчакат, наблюдавайки отстрани развитието на събитията.

 

Тогава политическата обстановка позволява на Александър да осъществи замисъла на баща си Филип за завоевателен поход против [[Персийска империя|Персийската империя]].