Мизи: Разлика между версии

[[Файл:1649-1660-oтот Амстердам Йоан Янссониус-Малоазийска Мизия и Троя-12837-мизомакедони-01.jpg|мини|350px|Ренесансова карта от 17 век на Ян Янсониус, показваща древна Анатолия, с "мизо„мизо-македони"македони“ и "витини"„витини“.]]

'''Мизи''' или '''мези''' е [[Мала Азия|малоазийско]] и [[Балкани|балканско]] [[траки]]йско племе или народ, засвидетелстван в [[Илиада]] и в по-късни извори. Бащата на историята [[Херодот]] твърди, че във времената преди [[Троянската война]] (т.е. XV-XIV в. пр. Христа) мизи и тевкри поставят всички траки под своя власт, като стигат чак до река [[Пеней]] VII.20.<ref>Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996</ref> [[Апиан]] описва още по-точно къде мизи са населявали [[Балканите]]: “Марк Лукул, братът на Лициний Лукул, който водеше война с [[Митридат VI (Понт)|Митридат]], потегли срещу мизите и стигна до реката, където шест гръцки града бяха разположени съседно на земята на мизите, а по-точно Истрия, [[Дионисополис]], [[Одесос]], [[Месембрия]], Калатис и [[Аполония Понтийска|Аполония]]..."App. Ill. 5.30<ref>Appian, The Foreign Wars, transl. H.White, THE MACMILLAN COMPANY, New York, 1899;</ref> За произхода и посоките на миграциите на мизите са изказани различни научни хипотези. Смята се, че езиково мизите са родствени на [[фриги]]те. Хоматиан свидетелства, за език на мизите по негово време: „...илирийския град Лихнида, който е център на околните градове и който сега на езика на мизите се нарича Охрид... “<ref>Български език и култура, Министерство на просветата и културата, София, 1979, стр. 11.</ref> - – цитат от [[Кратко житие на Климент Охридски]].

Въз основа на езиковедски данни е издигната хипотезата, че през [[бронзова епоха|Бронзовата епоха]] мизите обитават земите на изток от река [[Морава (река)|Морава]] и край [[Дунава]], след което започва тяхното разселване в югоизточна посока, към Мала Азия, като достигат дори до [[Месопотамия]].<ref>Фол, Александър. Етнически произход на населението на Балканския полуостров, в: История на България в четиринадесет тома, т. 1. Първобитнообщинен и робовладелски строй. Траки, София 1979, с. 112- – 113. Различни версии за миграциите на мизите и други народи са коментирани от А. Фол в История на българските земи в древността. Първа част, София 1981, с. 62- – 65, 67.</ref>

== Автори отъждествяващи мизите с българи ==

През [[Средновековие]]то едно от архаичните имена, често използвани от византийските автори за обозначаване [[българи]]те, е „мизи“ - – наред със „скити“, „мирмидонци“ и други.

* За пръв път това име се появява при [[Лъв Дякон]] през втората половина на [[10 век|Х век]]. В началото на [[11 век|XI век]] в „Похвално слово”слово“ на Фотий Тесалийски като „мизийски народ“ са определени поданиците на цар [[Самуил]].<ref>[http://www.promacedonia.org/da/da_4_4.htm Ангелов, Димитър. Образуване на българската народност, София 1971, с. 340- – 341]</ref>

* В „Историята”„Историята“ на [[Михаил Аталиат]] се твърди, че българите са мизи, които по-късно получили своето ново название.<ref>[http://www.promacedonia.org/da/da_5_3.htm пак там, с. 373]</ref>

* Отделни византийски автори от ХІ - – ХІІ век наричат мизи и [[власи]]те<ref>Гръцки извори за българската история, т. XI, София 1983, с. 26, бел. 80.</ref> или [[печенеги]]те.<ref>[http://www.vostlit.info/Texts/rus17/Psell_M/frametext8.htm Михаил Пселл. Хронография, Москва 1978, бел. 60.]</ref>

* През ХІV век византийските автори продължават да наричат „мизи“ предимно българите.<ref>Матанов, Христо. Княжеството на Драгаши. Към историята на Североизточна Македония в предосманската епоха, София 1997, с. 213.</ref>