Световен съвет на мира: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
През 1953 година с Международната награда за мир е удостоен посмъртно българският поет Никола Йонков Вапцаров. Вапцаров е удостоен посмъртно с тази престижна международна награда измежду десетки предложения от десетки страни. На 3 декември 1953 г. по време на Втория конгрес на мира почетният знак на наградата и грамотата са предадени на майка му Елена Вапцарова.
Редакция без резюме
Ред 1:
-->{{без източници}}
<!-- Носител на Международната награда за мира през 1953 е българският поет Никола Йонков Вапцаров. Вапцаров е удостоен посмъртно с тази престижна международна награда измежду десетки предложения от десетки страни. На 3 декември 1953 г. по време на Втория конгрес на мира почетният знак на наградата и грамотата са предадени на майка му Елена Вапцарова. [27]
-->{{без източници}}
'''Световният съвет на мира''' (ССМ) е обявен за висш постоянен на ''Движението за мир'', доминирано от момента на създаването си до 90-те години от представители на страните от [[Социалистически лагер|Социалистическия лагер]].
 
Line 15 ⟶ 14:
Резиденцията на ССМ от [[1950]] до началото на [[1990]] г. е в [[Хелзинки]], след което се премества в [[Атина]]. След разпадането на комунистическата система ССМ е малобройна организация, която няма влияние върху световния политически процес.
 
За първи президент на ССМ е избран [[Франция|френският]] физик и химик, [[Нобелова награда за химия|Нобелов лауреат]] - – [[Фредерик Жолио-Кюри]], който изпълнява тази длъжност до смъртта си през [[1958]] г.
 
Следващите ръководители на ССМ са:
* [[1959]]-[[1965]] г. - – [[Джон Демзънд Бернал]], [[Великобритания|британски]] физик, комунист
* 1965-[[1969]] г. - – [[Белгия|белгийката]] [[Изабел Блум]]
* след [[1977]] г. - – [[Индия|индийският]] социалист [[Ромеш Чандра]], който от [[1966]] до 1977 г. изпълнява длъжността генерален секретар и на практика ръководи организацията след 1969 г.
 
През 1950 г. ССМ учредява ''Международна награда за мир'', лауреати на която стават:
* [[1950]] г. - – [[Съединени американски щати|американският]] [[опера|оперен]] певец и активист в световното движение за мир [[Пол Робсън]] ([[1898]]-[[1976]]);
* [[1950]] г. - – [[Бразилия|бразилският]] [[художник]] и комунист от [[Италия|италиански]] произход [[Кандидо Портинари]] ([[1903]]-[[1962]]);
* [[1951]] г. - – [[Турция|турският]] [[писател]] - – комунист, по-късно емигрант в [[Москва]] [[Назъм Хикмет]] ([[1901]]-[[1963]]);
<!-- Носител на Международната награда за мира през 1953 е българският поет [[Никола Йонков Вапцаров]]. Вапцаров е удостоен посмъртно с тази престижна международна награда измежду десетки предложения от десетки страни. На 3 декември 1953 г. по време на Втория конгрес на мира почетният знак на наградата и грамотата са предадени на майка му Елена Вапцарова. [27]
* [[1954]] г. - [[Бразилия|бразилският]] физик и социален писател, активист в движението против световния глад, [[Жосуе де Кастро]] ([[1908]]-[[1973]])
-->
* [[1956]] г. - [[китай]]ският [[художник]] [[Ки Баиши]] ([[1864]]-[[1957]])
* [[1954]] г. - – [[Бразилия|бразилският]] физик и социален писател, активист в движението против световния глад, [[Жосуе де Кастро]] ([[1908]]-[[1973]])
* [[1956]] г. - – [[китай]]ският [[художник]] [[Ки Баиши]] ([[1864]]-[[1957]])
 
След смъртта на Фредерик Жолио-Кюри Международната награда за мир започва да носи неговото име, но е връчена само през 1959 г. на [[Съюз на съветските социалистически републики|съветския]] писател [[Борис Полевой]] ([[1908]]-[[1981]]).