Български акционни комитети: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 7:
След навлизането на немските войски в Югославия деецът на ВМРО [[Васил Хаджикимов]], заедно с адвоката [[Стефан Стефанов (политик)|Стефан Стефанов]] преминават границата на 7 април 1941 г. и на 9 април с немски камион се добират до [[Скопие]], където се свързват с адвоката Благой Попанков, търговеца Илия Атанасов и доктор Делчо Зографски.<ref>Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 16.</ref>
 
На 8 април в Галички хан в [[Скопие]] се събират бивши дейци на ВМРО, политици и безпартийни по покана на комуниста [[Трайко Попов (Ращак)|Трайко Попов]]. Сред присъстващите от страна на ВМРО са [[Димитър Гюзелов]], [[Димитър Чкатров]], [[Тома Кленков]] и [[Иван Пиперков]], както и привържениците на Иван Михайлов [[Димитър Цилев]], [[Трайчо Чундев]], Д.[[Димитър КуртовКуртев]], Симондепутатът Андрев[[Симеон Наумов|Симеон Андреев Наумов]], търговецът Исак КалайджиевАладжем от Кюстендил, [[Никола Коларов]]. От страна на ЮКП присъстват Коце Стоянов, Ангел Петковски и Илия Нешковски. Главен организатор е михайловистът [[Спиро Китинчев]]. На съвещанието са поканени и представителите на разглежданите като освободителни германски власти. Чкатров произнася едночасова реч, в която апелира за създаване на комитет, който да провъзгласи Македония за [[Независима Македония|свободна и независима]] под протектората на Германия, но част от дейците са за директно издигане на идеята за [[Велика България (политическа концепция)|присъединяване на Македония към България]]. Събралите се отправят незапазен апел до скопските граждани да се мобилизират, за да откажат отпор на запазената сръбска администрация.<ref>Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 16 – 18.</ref>
 
За освобождението на предалите се след апела македонски войници били образувани комитети от местното население. Пръв почин за такъв комитет е направен в [[Тетово]], където били съсредоточени хиляди военнопленници от Македония. Начело на акцията застанал местният адвокат [[Никола Павлов]]. Така е образуван първият български акционен комитет със задача да организира всенародна акция за помагане на македонските пленници и да съдействува пред германците или италианците за освобождението им от плен като българи.