Троянски манастир: Разлика между версии

Веднага започнали сериозни приготовления за ново строителство, което да отговаря на новото религиозно положение на манастира. В [[1832]] година Партений изградил нов, втори скит, посветен на „[[Свети Йоан Предтеча (Троянски манастир)|Св. Йоан Предтеча]]", получил по-късно името „Зелениковец" от местността, където бил издигнат. Още през същата година били събрани дарения и за построяване на нова съборна църква. Започнало закупуването на строителни материали, уговаряли се условията със строителите. Главни дарители на това начинание били х. Петър Балюв от [[Троян]], Спас Маринов, Стоян Чалъкоглу Бейликчи от [[Копривщица]], х. Михаил от [[Тетевен]] и Пенчо Попович от [[Трявна]]. Султанският ферман за този градеж бил издействан с помощта на Стоян Бейликчи едва през март 1835 година. Строителството започнало незабавно и завършило през юли, а през август Великотърновският митрополит Иларион осветил храма в името на „Успение Пресветаяна Пресвета БогородициБогородица".

В началото на [[XIX век]] манастирът бил вече доста голям. Жилищните корпуси, които обграждали двора, били двуетажни и дори триетажни – нещо изключително рядко за епохата. В северозападния ъгъл имало жилищно-отбранителна кула. Повечето от тези сгради били построени от Паисий, който след 1785 година бил игумен в продължение на цели 32 години. Негово дело е и изграждането в края на XVIII век на манастирския скит „[[Свети Никола (Троянски манастир)|Св. Николай Чудотворец]]", източно от манастира. Един от следващите игумени – Партений издигнал в [[1820]] година нов ограден зид, но видинският Дервиш паша го обвинил, че гради крепост в помощ на Ипсиланти и той бил хвърлен в Ловешкия затвор за няколко месеца. В 1830 година след продължителни постъпки от страна на клира, Троянският манастир бил признат за ставропигиален, подчинен на Цариградската патриаршия.

Съборната [[църква]] е построена на мястото на по-стар храм от известния възрожденски строител Константин от село [[Пещера (Област Перник)|Пещера]]. Тя е осветена на [[6 август]] [[1835]] г. от Великотърновския митрополит [[Иларион Критски]] в иметочест на „УспениеУспението Пресветаяна Пресвета Богородици“Богородица. През [[1847]] – [[1848]] г. тя е украсена със стенописи от прочутия [[Възраждане|възрожденски]] майстор – [[Захарий Зограф]] от Самоков, който оставя на северната вътрешна стена в църквата [[ктиторски]] портрети и своя [[автопортрет]], както и композицията [["Колело на живота"]] върху северната външна стена. В началото на [[ХХ век]] тя е прерисувана от казанлъшкия художник [[Петко Ганин]].Строителството се осъществило върху терен, намиращ се на около двадесет метра северно от старата църква, в зоната на манастирското гробище. Затова в субструкцията на сградата, под олтарния тракт е оформено засводено костохранилище.