Първи кръстоносен поход: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Тестов ред Визуален редактор |
Ted Masters (беседа | приноси) м Премахнати редакции на Nikiolay1 (б.), към версия на Vodenbot Етикет: Отмяна |
||
Ред 85:
{{основна|Обсада на Антиохия (1097-1098)}}
[[Файл:SiegeofAntioch.jpeg|мини|300px|Обсадата на Антиохия, ''средновековна миниатюра на [[Себастиан Мамеро]], 1490 г.'']]
През октомври 1097 г. кръстоносната армия стига до [[Антиохия]], приблизително по средата на пътя от Константинопол до Йерусалим. Те обсаждат града в продължение на осем месеца, въпреки че по численост петкратно превъзхождат защитниците. Стените на града са дълги дванадесет километра и те никога не успяват напълно да го обградят. В хода на обсадата става ясно, че [[Боемунд I Антиохийски|Боемунд]] иска града за себе си.
През май 1098 г. [[Карбука]], [[Бейлербей|атабегът]] на [[Мосул]], приближава Антиохия с голяма армия, за да прекрати обсадата. В този момент Боемунд подкупва един от пазачите на стените и на [[2 юни]] 1098 година кръстоносците влизат в града, избивайки повечето му жители. Няколко дни по-късно пристига Карбука и обсажда доскорошните обсадители. Положението на кръстоносците е тежко, но един поклонник – ''Пиер Бертелеми от [[Прованс]]'' обявява, че е имал видение за откриването на [[Копие на съдбата|Светото копие]] в града, което предвещава победа на християните. На [[28 юни]] кръстоносците излизат извън града и разгромяват мюсюлманската армия, разстроена от враждата между Карбука и [[Дукак]], емира на [[Дамаск]].
След победата Боемунд обявява, че Алексий е дезертирал от похода и това обезсилва всички клетви пред него. Той обявява претенциите си към Антиохия, но не всички са съгласни и походът прекъсва да края на годината, докато благородниците спорят помежду си. В историографията обикновено се приема, че [[франки]]те от Северна Франция, провансалците от Южна Франция и норманите от Южна Италия се смятат за отделни „нации“ и всяка от тях иска да подсили позициите си. Освен това в споровете са замесени и личните амбиции на водачите им. Междувременно започва [[епидемия]] и мнозина умират, включително легата Адемар дьо ла Пюи. Конете са още по-малко отпреди, а селяните-мюсюлмани отказват да снабдяват кръстоносците с храна. Дребните рицари и войниците стават неспокойни и заплашват да продължат към Йерусалим без своите свадливи водачи. В крайна сметка в началото на [[1099]] година походът е подновен, като Боемунд остава в града като първи [[Антиохийско княжество|принц на Антиохия]].
==== Обсада на Йерусалим ====
| |||