Пикочна киселина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ted Masters (беседа | приноси) не е цитирано в текста |
НаукаЗнание (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 44:
'''Пикочната киселина''' е [[хетероциклично съединение]] на [[въглерод]], [[азот]], [[кислород]] и [[водород]] с химична формула C<sub>5</sub>H<sub>4</sub>N<sub>4</sub>O<sub>3</sub>.
'''Пикочната киселина''' е антиоксидантът оксипурин, произведен от [[ксантин|ксантина]] от ензима ксантин оксидаза, и е междинен продукт на [[пурино|пуриновия]] метаболизъм.<sup>2</sup> Тя е [[антиоксидант|антиоксидантът]] с най-висока концентрация в човешката [[кръв]].
Пикочната киселина е силен [[Окислително-редукционни процеси|редуциращ агент]] (електронен донор) и мощен [[антиоксидант]], който поглъща синглетния кислород и [[радикал]]ите. При почти всички животни урат оксидазата катализира окисляването на пикочната киселина до алантоин<sup>3</sup> но при хората и повечето висши примати генът на урат оксидазата е нефункционален, затова '''пикочната киселина''' не се разгражда по-нататък.<sup>3,4</sup> Наличието ѝ осигурява на организма защита от оксидативни увреждания, което води до удължаване на живота и намаляване на заболеваемостта от [[рак (болест)|рак]] в зависимост от възрастта. Пикочната киселина има най-висока концентрация от всеки кръвен антиоксидант<sup>5</sup>. При хората над половината от антиоксидантния капацитет на [[кръвна плазма|кръвната плазма]] идва от '''пикочната киселина'''<sup>6</sup>.
Освен това, пикочната киселина играе сложна физиологична роля в редица процеси, включително за сигнализиране на [[възпаление|възпаления]] и рискове. Намаляването на съдържанието на пикочна киселина изключително много влошава антиоксидантната защита на човешкия организъм. Антиоксидантите не само унищожават свободните [[радикал]]и, но и подобряват физиологията на организма, като го предпазват от [[вируси]], [[бактерии|патогенни бактерии]], [[токсин|токсични вещества]] и подобряват работата на [[имунна система|имунната система]].
Доскоро се е считало, че [[подагра]]та се причинява от високите нива на пикочна киселина в [[кръв]]та. Най-нови изследвания показват, че причината за подаграта е липсата в човешкия организъм на [[ензим]]а [[уриказа]], което води до [[кристализация]] на пикочната киселина, при което кристалите се отлагат в [[стави]]те, [[сухожилия]]та и околните [[тъкан]]и.
== Източници ==
<references />
2. Enomoto A, Endou H (September 2005). "Roles of organic anion transporters (OATs) and a urate transporter (URAT1) in the pathophysiology of human disease". Clinical and Experimental Nephrology. 9 (3): 195–205. doi:10.1007/s10157-005-0368-5. PMID 16189627.
3. Wu XW, Lee CC, Muzny DM, Caskey CT (December 1989). "Urate oxidase: primary structure and evolutionary implications". Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America. 86 (23): 9412–6. Bibcode:1989PNAS...86.9412W. doi:10.1073/pnas.86.23.9412. PMC 298506. PMID 2594778.
4. Wu XW, Muzny DM, Lee CC, Caskey CT (January 1992). "Two independent mutational events in the loss of urate oxidase during hominoid evolution". Journal of Molecular Evolution. 34 (1): 78–84. Bibcode:1992JMolE..34...78W. doi:10.1007/BF00163854. PMID 1556746.
5. Glantzounis GK, Tsimoyiannis EC, Kappas AM, Galaris DA (2005). "Uric acid and oxidative stress". Current Pharmaceutical Design. 11 (32): 4145–51. doi:10.2174/138161205774913255. PMID 16375736.
6. Becker BF (June 1993). "Towards the physiological function of uric acid". Free Radical Biology & Medicine. 14 (6): 615–31. doi:10.1016/0891-5849(93)90143-I. PMID 8325534.
== Литература ==
| |||